Анализ и предложения на ПП АБВ за спешни мерки за превенция и борба с бедствията и авариите

БЕЗ РЕОРГАНИЗАЦИЯ Е НЕВЪЗМОЖНО ПОВИШАВАНЕ ЕФЕКТИВНОСТТА НА СИСТЕМИТЕ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ, ГОТОВНОСТ И РЕАГИРАНЕ ПРИ ПРИРОДНИ И ПРИЧИНЕНИ ОТ ЧОВЕКА БЕДСТВИЯ

 

АНАЛИЗ НА СЕГАШНАТА СИТУАЦИЯ

Основни причини за понижената ефективност при реализиране на политиката по предотвратяване и преодоляване на последиците от бедствия се явяват омаловажаването, подценяването и обезличаване на функциите за защита на населението и елементите по устойчивостта на обектите от националното стопанство, които доведоха до фактическото ликвидиране на Гражданска защита в структурите на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” - МВР (ГДПБЗН). Това положение поставя страната ни в много опасна ситуация, с намаляване нейните защитни сили срещу бедствия, аварии и други извънредни ситуации. Като примери в това отношение могат да се посочат:

  • Освобождаване на основния ръководен и експертен състав от Гражданска защита – над 800 души от 1300;
  • Ликвидиране на 23 спасителни отряда (от 31) на Гражданска защита, т. е. в 20 области няма първореагиращи експертно-технически екипи при промишлени и радиационни аварии, химически аварии и катастрофи и биологически инциденти /включително и в област Враца, който беше специализиран за действия при авария в АЕЦ „Козлодуй“/.
  • Драстично намаляване/понижаване на статута на структурните звена от бившата Гражданска защита и свеждането му до възможно най-ниските нива в МВР.
  • Силно редуциране на експертния състав, осъществяващ дейностите и координацията по превенция на риска при бедствия и техногенни аварии (общо за страната от над 600 човека, сега работят 94 човека).
  • Експерти по радиационна, химическа и биологическа защита (РХБЗ) в териториалните дирекции от 56 души, сега са 17. От 14 експерти по РХБЗ в бившата Главна Дирекция „Гражданска защита” (ГДГЗ), сега са 4 души в ГД-ПБЗН (на национално ниво). Същото е състоянието и с останалия експертен състав - хидроинженери, строителни инженери, физици, инженер-химици, химици, биолози и др.
  • Дискриминиране и демотивиране на бившите служители на ГДГЗ чрез драстично понижаване в длъжност на ръководния състав, безперспективност за кариерно израстване, третиране на дългогодишни ръководители и експерти от Гражданска защита като „новоназначени служители”, поставяне на служителите в неравностойно положение спрямо държавните служители в МВР по отношение на възможностите за пенсиониране и правото за допълнителни възнаграждения при напускане на системата.
  • Липсва съществуващата в Държавна Агенция „Гражданска защита” единна регламентираща система на обучение на органите на изпълнителната власт за изпълнение на специфичните дейности по защитата на населението, и устойчивостта на обектите от националното стопанство при бедствия, „положение на война”, „военно положение” или „извънредно положение”.
  • Незадоволителна методическа и експертна помощ, спрямо органите на изпълнителната власт и сформираните към тях щабове, от страна на държавата.

 

Възникналите бедствия и аварии през последните години и начина на реагиране на държавните институции ясно показват, че са нарушени основните принципи в изграждането и функционирането на системите за защита при бедствия:

  • Планиране на защитата и съдържанието на плановете на всички нива в страната се припокрива със заложеното в Закона за защита при бедствия само формално. Частта за анализ и оценка на риска, която е основополагаща за всеки план, не се разработва задълбочено.
  • Бяха направени поправки в Закона за защита при бедствия, с което от 2012 г. разработването на по-голяма част от плановете за защита при бедствия, вече нямат задължителен характер.
  • Парадоксалното е, че в тази група попада и плана за защита на населението при инциденти с опасни вещества, които възникват във всяка точка на страната с тежки последици за населението и околната среда.
  • Поради непознаване на основни задължения по защитата на населението, разписани в редица закони и подзаконови нормативни актове, действащи в Р България, се абдикира от основни задължения като поддържане и актуализиране на база данни (като оперативната готовност) за всички потенциално опасни язовири на територията на страната, на обектите на критичната инфраструктура и на обектите, работещи или съхраняващи опасни вещества.
  • Експертиза в областта на Гражданската защита липсва в управлението на всички нива. Законът за защита при бедствия е натоварил с основните функции по защитата на населението органите на териториалната изпълнителна власт, които нямат необходимите компетенции, поради липса на специализирано обучение.
  • Чрез подзаконовата нормативна уредба на Закона за отбраната и въоръжените сили, тези компетентности по защита на населението са прехвърлени на общински служители, определени в нормативната уредба като „служители по отбранително-мобилизационна подготовка”. Тези служители не са работили в гражданска защита. Много от тях дори не разбират какво следва да извършват.
  • В страната няма обществен дебат за приоритетите за превенция на бедствията и за разходване на оскъдните средства, които бюджетът отделя за превантивни дейности. Превантивната дейност по защитата при бедствия се формулира в Националната програма за защита при бедствия. Превантивни дейности извън тази програма са недопустими за финансиране с целевите средства от републиканския бюджет. В същото време, официалните отчети за периода 2009 – 2014 г. показват, че всяка трета превантивна мярка, финансирана от държавата по този ред, не е била планирана.
  • Липсата на Гражданска защита доведе до абсурдната ситуация да няма орган, който да наблюдава състоянието на язовирите в страната. Тази празнота, до известна степен, беше запълнена с делегиране тази дейност на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. Не се разбра обаче факта, че да защитаваш населението от наводнения означава - освен да разчиташ на добро техническо и експлоатационно състояние на хидротехническите съоръжения, е необходимо и да са ясни оперативните навременни мерки за действие по оперативната защита по тези хидротехнически съоръжения включително и оповестяване, и евакуация.
  • Не се използват в пълен обем възможностите на изградената Национална система за ранно предупреждение и оповестяване /НСРПО/ за изпълнителната власт и населението при бедствия и извънредни ситуации. Липсва визия за доизграждането и експлоатацията на НСРПО и единната интегрирана информационна система (на централно и местно ниво).
  • В момента в страната няма институция, която да отговори на всички въпроси, свързани с политиката за прилагане на мерки за защитата на населението в случаите „положение на война”, „военно положение” или „извънредно положение”, съгласно изискванията на ЖЕНЕВСКИТЕ КОНВЕНЦИИ (1949 г.) и ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ I -1977 г.
  • Функциониращата в настоящия момент специализирана структура за защитата на населението (ГДПБЗН), изпълнява възложените й задачи сама за себе си. Нарушена е връзката с местната власт, като в много от случаите е налице и липса на такава (преди промените експерти на Гражданска защита работеха в общинските администрации и подпомагаха дейностите по защитата, т.е. работеха за общините). Това е една от основните слабости, тъй като общините не разполагат със специалисти за правилно и адекватно провеждане на мероприятия, свързани с оперативната защита от вредното въздействие на водите, при възникване на химическо или радиоактивно замърсяване или при земетресения.

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА СПЕШНА РЕФОРМА

Извършеният задълбочен анализ на състоянието на системите за защита при бедствия налага извода, че е необходимо спешно да се предприемат законодателни, организационни, функционални, технически и оперативни промени за създаване на нова, съвременна структура в страната.

Преди всичко трябва да се формира самостоятелна, специализирана държавна институция, способна да планира, организира и съвместно с другите органи на изпълнителната власт да провежда ефективна държавна политика за предотвратяване и преодоляване на последиците от бедствия и други извънредни ситуации. Това може да бъде създаване на Министерство на извънредните ситуации (с подобни задачи като на закритото през 2009 г. Министерство на държавната политика при бедствия и аварии) или най-малко Държавна агенция по бедствия и аварии към Министерски съвет, пряко подчинена на премиера, без прехвърляне на функциите на вицепремиер или министър.

Със създаването на такава институция, ще се постигне рязко повишаване на ефективността на системите за защита на населението при бедствия, пожари и други извънредни ситуации в страната, както следва:

  • Ще се участва пълноценно, съгласно Решение №1313/2013 ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г., относно „Механизъм за гражданска защита на Съюза“, за създаване на общностен механизъм за гражданска защита, включващ всички аспекти и проблеми по защитата на населението – превенцията на риска, готовността за реагиране и готовността за спасяване.
  • Извеждане на елементите на устойчивостта при бедствия и превантивната дейност като приоритет в дейностите по защитата и постигането на реално снижаване на риска при функциониране на обектите от критичната инфраструктура.
  • Чрез създаване на единна регламентираща система за подготовка (обучение) за защита при бедствия ще се повиши ефективността при планиране, превенция, координация и действията на специализираната институция, на органите на изпълнителната власт, професионалните сили и доброволните формирования.

Ще се подобри методическата и експертна помощ на изпълнителната власт, оперативната подготовка и техническата обезпеченост на техните щабове, както и системата за материално - техническа и хуманитарна помощ при бедствия.

  • Ще има яснота за елементите на устойчивостта на териториите и хидротехническите съоръжения срещу наводнения, а също така и по отношение тези елементи по устойчивостта и сигурността на сградния фонд и критичната инфраструктура срещу земетресения или други бедствия, аварии или катастрофи.

Ще има повишен контрол по устройство на територията и строителството в свлачищни райони.

  • С възстановяване на Гражданска защита в дейностите по превантивните мерки, ще работят професионални експерти (завършили ВУЗ), ще има наистина постоянна работа по защитата на населението и устойчивостта на обектите от националното стопанство.

Увеличаване в последните години на бедствените ситуации при наводнения, свлачищни процеси и други природни и техногенни извънредни ситуации, изискват организация за изпълнение на мероприятия (основно) по превантивна дейност по Гражданска защита, за да може да се намалят щетите и да се извърши бързото ликвидиране на последствията от тях.

  • В резултат от ефективната превантивна дейност и по-добрата организация за реагиране при бедствия ще се постигне реално снижаване на броя на човешките жертви, както и на материалните загуби за обществото (само за 2014 г. са разпределени от резерва на държавния бюджет, за непредвидени разходи, 117 567 004 лв.).
  • Ще се повиши статута и постигнат реални надведомствени функции на специализираната институция за защита на населението при бедствия, аварии, пожари и други извънредни ситуации.

 

С оптимизиране на структурите при този тип реформа, не се налага допълнително финансово осигуряване (или ще бъде сравнително малко).

Назад

Top