Доц. Христо Михайлов: Казусът „Калиакра“ е търговия със страховете на хората в полза на няколко едри собственика на земя

Казусът „Калиакра“ е търговия със страховете на хората в полза на няколко едри собственика на земя. Това заяви в ефира на „България он еър“ зам.-председателят на АБВ и експерт в областта на екологията доц. Христо Михайлов. „Това, което виждаме в момента около този казус, е модерен прочит на отдавна познатата ни търговия със страховете на хората. Тези хора, които протестираха  ще бъдат ощетени минимално. Те могат да бъдат компенсирани, а голяма част от тях няма и да бъдат изобщо ощетени. Защото нивите и тези така наречени "кайряци", те са си съществували през последните години и никой няма да забрани на хората да ги ползват по предназначението, по което са ги ползвали до момента. Въпросът всъщност бе да се впрегне тяхната енергия, на тези местни жители, за да може да бъде вкарано в играта изречението: „Дайте да защитим интересите на всички“. Което ще рече - на големите играчи. Има няколко хиляди декара в ръцете на едри собственици, които в момента са в стрес от това, което може да се случи“.

Думите на доц. Михайлов подкрепи и кметът на с. Българево от листата на АБВ Георги Георгиев. „Информацията, която се подаде на хората по случая, бе доста изкривена. Тя манипулира до някаква степен настроенията на населението на нашата община. Предварително ни бяха казали, че цялото землище на Българево, което е около 33 000 декара, влиза в тази защитена зона и тези земи няма да могат да се обработват. Тази изкривена информация, на практика изкара хората на улицата. Истината е, че хората ще могат да ползват земите си. Говорим само за така наречените "кайраци", които и без това от години не се обработват. Забраната за тях е да не се разорават. Но това така или иначе е неплодородна земя. Така че и да има ощетени, те ще бъдат съвсем малко, като искрено се надявам, че за тях ще има някакво обезщетение".

Според Христо Михайлов друг сериозен проблем, провокиращ настоящия казус със защитените територии по „Натура 2000“ е факта, че няколко поредни правителства и ресорни министри, по една или друга причина са неглижирали работата по финализиране на обявяването на защитените територии, част от единната европейска система. „Това, което е пропуснато в рамките на последните 8-10 години, сега трябва да се случи за осем седмици. Става дума за това всички защитени зони да влязат във втора фаза, което е тяхното обявяване. В момента „на пожар“ работят експертните групи, нещо, което трябваше да се случи в един толеранс от година, две или три. Това показва, че ние сме разрушили институциите, че системите в много министерства не работят и че експертния потенциал в тези ведомства е под всякаква критика.  За сегашната ситуация не бива да виним нито Брюксел, нито неправителствения сектор, нито министър Нено Димов, който носи малка отговорност в случая. Трябва да виним тези, които ръководиха МОСВ в рамките на последните  десетина години. Защото одобрението на тези зони по „Натура 2000“ е станало по предложение на българското правителство. Брюксел по същество само приема или не нашите предложения и финализира фазата "одобряване“", посочи той. По думите му ЕК едва ли ще допусне сериозни корекции по предложените от собствената ни държава преди години  защитени зони, тъй като това е в нарушение на всякаква логика и процедури.

В заключение доц. Христо Михайлов посочи, че обособяването на екологични зони трябва да се извършва в синхрон и с интересите и традициите на местните жители. Той бе категоричен, че именно това е и целта на „Натура 2000“, а не хората да бъдат изолирани от природата и от традиционния си бит и поминък. "Не може да се прави съвременна природозащита, без да се отчитат интересите на местното население. Важното е още от утре министерството на околната среда да започне работа по всички тези зони и то, работа с хората. Защото се стига до уникални парадокси. Шабленското езеро, например, е оградено - 500 хектара, заградени с мрежа. Има наблюдателен пункт за птици, който попада в границите на оградената територия. Кой може да влезе там? Това ли е смисълът на модерната природозащита? Хората от Дуранкулак, Езерец, Шабла също са, на практика, изолирани от местата, по които те са израснали. Познавам тези райони от 35 години, виждал съм биволите в Дуранкулак и Езерецкото езеро, виждал съм косенето на тръстиката в езерата, виждал съм неща, които са пряко свързани с местния бит и поминък и твърдя, че Европа това иска. Да съхрани местния бит и поминък, а ние ограждаме езерата с мрежа! Трябва да се разбере, че няма ли интерес местното население, няма и удачна форма на природозащита.  Така че за всички защитени зони е необходима спешна работа с местното население. Разяснителна и поощрителна кампмания, така че хората да бъдат въвлечени в този процес“.

Назад

Top