Доц. Христо Михайлов пред "Фокус": Въпросите на околната среда са от важно значение за Европа и България, затова не бива с лека ръка да допускаме намеси

Доц. Христо Михайлов, експерт на АБВ в областта на околната среда, в интервю за Агенция „Фокус“ за промените в Закона за опазване на околната среда и целите на партията в сектора

Фокус: Доц. Михайлов, миналата седмица Екологичната комисия подкрепи на първо четене промени в Закона за околната среда, свързани са намаляване на административната тежест. Предстои те да минат на първо четене и в зала. Необходима ли е тази промяна и защо се прави според Вас?

Христо Михайлов:

Монетата има две страни. Когато говорим за намаляване на административната тежест и бюрократичните режими - няма трезвомислещ гражданин на републиката, който да не подкрепи такава идея и инициатива. Ние от ПП АБВ винаги сме подкрепяли, подкрепяме, ще подкрепяме и ще работим и ще налагаме опростяването на тези процедури, олекотяването на режимите и въобще повече въздух за гражданина, за бизнеса и за обществото ни. При политическия прочит, който направихме на проекта за изменение и допълнение на Закона положителните страни сякаш свършват дотук. Оттук нататък започват да се пораждат съмнения, притеснения и смущения. Всеки, който се е запознал, е видял, че с промените в Закона за опазване на околната среда се изменят и редица други закони, един от които е Законът за водите. Само за тази година в брой 55-и на „Държавен вестник“ бяха публикувани такива промени. Съвсем кратък период след това се обсъждат и вероятно ще бъдат приети нови изменения и допълнения в Закона за водите. Нестандартният прочит и поглед върху закона будят тревоги, че се създават предпоставки за узаконяване на действия на министри и на администратори и чиновници, които обслужват лични интереси и различни лобита. Сякаш още не е отшумял скандалът с решенията на Министерски съвет по отношение казуса „Пирин“ и втория кабинков лифт. Основните притеснения там са с разрешението за строителни дейности , свързани с водовземания върху 48% от планината Пирин. Сега със Закона за опазване на околната среда се създават едни предпоставки, които да легализират действия в тази посока, които смущават цялото ни общество. Създават се предпоставки за замяна на санитарно-охранителните зони по Закона за водите със защитни зони. Нова дефиниция, с нов обхват, с ново съдържание и светли бъднини в тази посока. Казвам го иронично, разбира се. Всичко това говори за възможност за намеси, свързани с инвестиционни проекти, свързани с българската природа. Това ни смущава в голяма степен. Това, което в момента спира посегателството върху природата на България, са будната гражданска съвест и протестите на неправителствения сектора и нашата ясна и категорична позиция, че България има нужда повече от природата си. Тези промени, които се предлагат и вероятно ще бъдат приети ще създадат предпоставка за много елегантно намиране на решение за различните инвестиционни намерения. Не на последно място искам да подчертая, че тези промени в няколкото закона, които следват Закона за опазване на околната среда и Закона за водите основно, са свързани с предстоящото обявяване на една поредица от „Натура“ зони по директивата за местообитанията и видовете. След одобрението, което получиха тези защитени зони по „Натура“ 2000, българското правителство след 2008 г. се въздържа да обявява и въвежда съответните регулиращи и ограничаващи и ограничителни режими. Това не може да няма значение, тъй като процедурите по съкратените срокове за одобрение на инвестиционните намерения, издаването на комплексните разрешителни не може да нямат връзка с предстоящото обявяване на тези зони, в които подчертавам има сериозни инвеститорски интереси. Тези промени, погледнати в дълбочина са смущаващи. Не поради конкретиката в момента и в детайлите, които са под благовидния предлог, че облекчаваме административните режими и създаваме предпоставка а развитие на бизнеса, да не се опарим след година-две -три при тези промени, при което вече инвестиционните намерения ще се реализират вулгарно и цинично и с разрушителна сила върху българската природа.

Фокус:

В преходните и заключителни разпоредби на промените се предлага изменение на Закона за водите и нов подход за опазване на водите за питейно-битовото водоснабдяване и за производство на храни, лекарства и козметика. Трябва ли тази промяна да бъде в отделен закон и до какви резултати би довел този подход?

Христо Михайлов:

Подходът е интересен, но пак ще се върна на темата. Той заслужава да бъде коментиран в самия Закон за водите. Настана масова практика в българското законотворчество чрез промяната на един закон с някой текст в неговите допълнителни разпоредби, да изменяме съществено и радикално редица други закони. Никак не ми се иска този подход като нов принципен аргумент да бъде претупан и приет чрез Закона за опазване на околната среда. Всеки гражданин може да направи своя извод като види, че преди кратко време в Закона за водите настъпиха промени, които са публикувани в „Държавен вестник“. Защо, когато сме обсъждали Закона за водите не сме предприели стъпки да подложим на широко обществено обсъждане този процес, а сега чрез друг закон тихомълком ще се опитаме и то в края на лятото, когато обществената и политическа активност в страната сякаш леко намалява, и да претупаме този закон. Това са смущенията, които ПП АБВ иска да постави на дневен ред в обществото. Въпросите на околната среда, на водите, на въздуха, на биоразнообразието, на „Натура“ зоните са от изключително важно значение за Европа и това, което има България е най-ценното като капитал в момента. В тази посока не трябва с лека ръка да допускаме намеси.

Фокус:

Споменахте Европа. Какви са примерите в другите европейски държави по отношение на опазването на водите за питейно-битовото водоснабдяване?

Христо Михайлов:

Примерите са много ясни, много категорични. Там въпросите са решени и то в полза на цялото общество. В нашата страна все още сме на кръстопът или на половината от някакъв преход, в който да решаваме въпросите на обществото или на отделни инвеститори. Вижте какво се случва в промяната в подхода, за който говорим. Имаме над 50 язовира публична-държавна собственост, над 200 язовира частна-държавна собственост, т.е. около 250 водни обекта и язовири, които се ползват основно за питейни нужди. Сменяйки процедурите и режима, заменяйки санитарно-охранителните зони със защитните зони, създаваме предпоставка за много неясноти. В Закона никъде ясно и точно не е казано на какви критерии трябва да отговарят те. Дава се възможност за реализация на инвеститорски намерения в досегашните санитарно-охранителни зони, за влизане и в горските територии, които досега са принадлежали на санитарно-охранителните. С лека ръка вървим към една посока, която не е европейската. Примерите в това отношение са много и в Австрия, Швейцария и в Германия и по-близо в една Словения и Хърватия. Как всички процеси са урегулирани. Намерен е балансът в интересите и обществото е водещо при решаване на тези проблеми, а у нас водещ е инвеститорският интерес.

Фокус:

Какви цели и поставя АБВ в сферата на околната среда?

Христо Михайлов:

Приоритет на АБВ, освен социалната и енергийната сигурност, солидарността, данъчната реформа и промените в социалната сфера, са и екологичните въпроси. Това е един от основните пет приоритета, които АБВ си поставя. Няма да спрем да работим през летните месеци. С редица публични прояви в сектора екология ще докажем на българските граждани, че сме партията, която търси и намира разумния баланс между обществените интереси, тези на гражданите, на инвеститорите и като цяло на държавата.

Деница КИТАНОВА



 

 

Назад

Top