ДОКЪДЕ СТИГНАХА ПРОМЕНИТЕ В КОНСТИТУЦИЯТА И ЩЕ ДОВЕДАТ ЛИ ТЕ ДО СЪДЕБНА РЕФОРМА

М. Киров, Правен съвет на ПП АБВ

Измина почти година откакто се заговори за Актуализираната стратегия за продължаване на реформите в правосъдието. Липсата на предварителен дебат и дискусия въобще по стратегията и по последващите я промени в законодателството оставя силно впечатление за хаотичност на съдебната реформа.

След приемането на стратегията в началото на тази календарна година изведнъж последва внасяне на законопроект за изменение и допълнение на Конституцията. Процесът бе едностранен и този проект за промяна в основния закон по естествен път отпадна от законодателния процес.

През юли, в резултат на обща воля за стартиране въобще на дебат по реформата, бе внесен втори, преработен проект за изменения в Конституцията. На първо четене в пленарна зала проектът събра убедителна подкрепа и сега в ход е процедурата по изменение и допълнение на Конституцията. Един сложен процес, регламентиран в самата Конституция и в процедурните правила на Временната комисия.

Между първо и второ четене постъпиха толкова много и разнородни предложения за допълнение на първоначалния проект, че голяма част от публиката (включително и медиите) по естествен път или съвсем преднамерено забравиха какви бяха първоначалните идеи за промени.

Манипулативно започна да се поднася информация, че Народното събрание орязва текстове, свързани с отчетността на главния прокурор, без такива да са намерили място във внесения проект. 

Внесеният текст, а и голяма част от последвалите предложения за изменения между четенията, са азбучен пример за лоша законодателна техника при писането на закони. Наложи се сформиране на работна група към Временната комисия, която да се ангажира с отсяване на текстовете извън обхвата и с чисто редакционни поправки.

За да се спре със спекулациите, съвсем накратко ще припомня трите основни положения, залегнали във внесения текст за промени в Народното събрание и ще опитам да дам кратък и обективен коментар по тях.

НА ПЪРВО МЯСТО е идеята за  разделяне на Висшия съдебен съвет на Пленум със спомагателни функции и колегии с основни функции, включително  по кадрови въпроси. Съотношение в колегиите – 8 към 5 в съдийската и 6 към 6 в прокурорската, респективно за професионалната общност и за квотата от Народното събрание.

По функционалното разделяне идеите на вносителя срещнаха подкрепа от Венецианската комисия. Комисията препоръчва всички важни функции да се изтеглят от Пленума към Колегиите.

Въпреки това все още няма обективен отговор с какво функционалното разделяне на съвета ще допринесе за неговата по-добра работа и няма ли това да капсулира отделните общности до степен, че да се породят още по-сериозни порочни практики в работата на колегиите?

В тези текстове има нещо много притеснително обаче – и за не юристи е видно, че независимостта в съдийската колегия се гарантира чрез паритет в прокурорската, т.е. за сметка на колегията на прокурорите. В първата колегия преобладават представители на професионалната общност, а във втората политическата и професионалната квота са изравнени.

Вносителите предвиждат заседанията на Пленума да се председателстват от министъра, без той да участва в гласуването. Тази идея е сериозно критикувана за пореден път в становището на Венецианската комисия – там се препоръчва да се преосмисли въобще ролята и присъствието на министъра в работата на кадровия орган.

ВтораТА поред идея в проекта е засилването на  ролята и функциите на Инспектората – проверки за почтеност, проверки за конфликт на интереси и прояви, уронващи престижа на съдебната власт и др. в тази връзка. По съществото си тя среща широка подкрепа, но поражда и много въпроси за това как въобще ще се изпълняват тези нови функции.

Не на последно място по важност е текстът, предвиждащ Висшият адвокатски съвет да може да сезира Конституционния съд. Нормата е оправдана и мотивирана като стъпка към доразвиване на конституционния модел, към това гражданите да имат макар и косвено „пряк път“ към Конституционния съд. Проблемите тук са няколко – като се започне от това, че Конституцията регламентира адвокатурата, а не Висшия адвокатски съвет и се стигне до основния въпрос – не превръщаме ли Конституционния съд в четвърта инстанция по този начин?

Може би трябва да стартира дискусия за възможно сезиране от съдилищата, с предвиждане на прецизен механизъм за филтриране на делата, но е рисковано и необосновано, меко казано, да се въвежда сезиране на Конституционния съд от адвокатския съвет, без това да почива на сериозен правен анализ и без да има оценка за въздействието на една такава правна норма.

В законовия срок АБВ внесе няколко предложения между първо и второ четене, които са изцяло в принципите и обхвана на внесения законопроект, а именно:

  1. Пленумът да е с основни функции, включително и по кадрови решения. Тук следва да се подчертае, че това е единственото предложение съобразено с действащата Конституция, което е гаранция, че направените промени ще са в съответствие с правомощията на обикновено Народно събрание. И към настоящия момент умишлено се избягва дебатът дали обикновеното събрание има компетентност да прави дълбоки и функционални промени във ВСС или това е прерогатив на Велико народно събрание.

Квотно разпределение 8 към 6 в съдийската колегия и 6 към 5 в прокурорската колегия, респективно за професионалната общност и избраните от Народното събрание. Поставената цел тук е прокурорската колегия да бъде освободена от политическо влияние, без това да влияе на независимостта в съдийската колегия.

  1. Предлага се още Пленумът да се председателства на ротационен принцип от тримата големи в съдебната власт, а министърът на правосъдието да може да участва в работата на Пленума и да дава своите становища по въпроси от компетенциите на Пленума.
  2. Предлага се  да отпадне възможността за сезиране на Конституционния съд от Висшия адвокатски съвет като необмислена идея  и да започне дискусия за развиване на конституционния модел в посока сезиране от съдилищата, но при ясни критерии и гаранции за отсяване на делата и въпросите, по които ще се ангажира Конституционния съд.
  3. Предлага се  членовете на ВСС от квотата на Народното събрание да се избират с мнозинство от 2/3. Една норма, препоръчвана години наред от Венецианската комисия.

 

И накрая няколко уточнения по медийните спекулации. В интернет новинарска агенция се появи любопитната информация, че „Конституционната комисия в НС умува как да "ореже" текстовете за главния прокурор“. 

В статията загрижено се отбелязва, че временната комисия, работеща по промените в Конституцията, подготвя  отпадането на предложенията, засягащи фигурата на главния прокурор.  Дотук със сензацията.

По правилата, с които Народното събрание организира своята дейност, а и по правилата на Временната комисия за обсъждане на изменения и допълнения в Конституцията, текстове, които са извън обхвата и принципите на приетия на първо четене законопроект, не се обсъждат.

И това е ясно и категорично разписана правна норма, която дава гаранция, особено когато се касае за промяна в Конституцията, че отделни субекти, имащи право на предложения за промени между четенията, няма да злоупотребят с това свое право.

В конкретния случай става въпрос за няколко текста, внесени от народни представители от Реформаторския блок, които явно не крият, че текстовете не са тяхно дело, а са написани от неправителствена организация. Един от текстовете предвижда възможността обвинител номер едно да бъде отстраняван временно при "обосновано предположение за извършено престъпление". Настоява се и за въвеждане на процедура за парламентарна отчетност на главния прокурор.

И двата текста не предвиждат нищо грандиозно или поне не предвиждат нещо, което би довело до реформа в правосъдието. По-скоро се опитват да хвърлят някакви съмнения върху фигурата на главния прокурор и неговите функции.

Преди всичко текстът за отстраняване на главния прокурор в действителност попада извън принципите и обхвата на внесения законопроект. Първоначалният проект въобще не предвижда подобна норма. Няма как изведнъж между четенията тя да се появи и инкорпорира в проекта. Това е недопустимо. Ако вносителите на подобна поправка между четенията са толкова загрижени за този текст, нека просто да следват установения с Правилника ред и да инициират отделна процедура за промяна в Конституцията, а не да се възползват от вече стартирала такава.  Най-малкото не дават добър пример с този опит за заобикаляне на правилата, колкото и медиен шум да вдигнат в негова подкрепа.

По идеята за отчетност на главния прокурор. Вероятно ще бъде допусната възможност за допълнителна отчетност на обвинител номер едно. И в това няма нищо притеснително. Но за да сме точни следва да отбележим, че с този въпрос вносителите отново спекулират. Нека да е ясно, че и сега Конституцията предвижда отчетност на главния прокурор. Главният прокурор е задължен да се отчита пред ВСС, а докладите му се внасят в Народното събрание. И за да сме съвсем точни – от две години главният прокурор не е канен в Народното събрание, а когато е канен през 2013 г. – е изслушан само в Правна комисия, а не в пленарна зала. И това не е негова отговорност. Това е отговорност на Народното събрание – след като получи доклада, да го покани и да го изслуша. Така че нека не вменяваме на този или онзи едни или други „грехове“, а първо да погледнем дали всеки е свършил своята си работа.

В края ще отбележа отново, че вместо да се ангажираме с реорганизацията на ВСС, така че кадровият орган да засили своите кадрови правомощия, паралелно с промяна в законодателството и цялата тази съвкупност да води към бърз и справедлив процес, месеци наред ние се ангажираме и се занимаваме с няколко промени в основния закон.

 А промените в Конституцията и особено в главата, посветена на съдебната власт, не са новост за нашата държава. За пореден път се посяга към тях като към спасителен пояс, без да се отчита, че те нямат да доведат до нещо съществено и се питам дали след 5-6 години няма пак да кажем, че това не работи. Затова не беше ли по-добре да не се плъзгаме по повърхността, а да бяхме опитали да направим една истинска съдебна реформа – не „на парче“, а добре обмислена, планирана и обезпечена финансово?

Назад

Top