Държавата като „MALL”

проф. Любомир Халачев

Може дълго да търсите етимологията на думата „мол“ в речниците, но няма да я намерите. И ще трябва да се задоволите с краткото обяснение, което всеки може сам да конструира- комплекс от търговски сгради  в който има свързани магазини, кина, ресторанти и други места за обществени забавления. Задължително е да има паркинг.

Като част от обществените сгради това понятие се появява в средата на 20в и достига бурното си развитие в края на миналия и началото на новия век отначало под формата на супермаркети, т.е. големи универсални магазини. Първообразите са в американските безкрайни пространства, в които изникват градове в нищото, подобни на Лас Вегас.  Или между отделните малки ферми и селца, пръснати из прерията. В тези места трябва да има някакво образувание, което да задоволява нуждата на хората от разнообразни търговски дейности. И дори от някаква форма на култура, каквато несъмнено през 20 в. изпълняваше киното, като за целта в супермаркетите се строят киносалони. По-късно нуждата на тези хора от красива, вечно приятна обществена среда създава в празните пространства на Америка сегашните молове. В Югоизточна Азия този търговски феномен претърпява взривно развитие в края на века, а сега в най-развитите страни като Сингапур и Хонг Конг е съществена част от градската архитектура и култура. Не можем да си представим тази част от света без огромните молове, един от друг по-красиви, по-удобни, по-приятни за посещение и разходка и по-пълни със стоки от цял свят.

В България супермаркетите се появиха през 1957 г. с откриването на ЦУМ. Той имаше много общо с днешните молове, но едно нещо вечно му убягваше – красивата атмосфера. Каквато беше обстановката по улиците, такава беше тя и в ЦУМ. Просто никой не се замисляше че ЦУМ може да служи за нещо друго освен за масово пазарене. Истинската  молова атака започна през новия век с откриването на първия мол в София през 2006 г. Очевидно неговите инвеститори не са били много уверени в успеха на начинанието си, защото сравнен с другите молове този изглежда като едно джудже. Но той веднага доказва своята пригодност да оживее и преуспее в динамичния и жесток конкурентен свят на търговското предлагане. След него молове започват да изскачат на градската снага като кегли на пътеката за кегелбан, повдигнати от невидимата метална ръка. Гордо изправени и очакващи нападението на развеселените играчи  – един от друг по-големи, по-атрактивни, по- всеобхващащо задържащи вниманието на хората.

Всъщност, какво предлагат моловете, което го няма в другите магазини, в които бяхме свикнали да пазарим? По-добри стоки, по-ниски цени, по-голямо разнообразие, по-лесно купуване? Не, това което продават и начина, по който продават е същият който ще намерим във всеки друг магазин. Това, което прави  моловете  комплекси без конкуренция с другите магазини е несъмнено чистата, приятна , прохладна през лятото и топла през зимата жизнена среда. Да, не се учудвайте – моловете предлагат нова и по-добра жизнена атмосфера от тази, която ще срещнете навън, в градската среда. Това е основната причина хората в някои географски ширини (например – в горещината на Екваториалните азиатски държави) да обожават ходенето по моловете и да го определят като част от ежедневието.

Преди години разговарях с мой познат, който беше посетил американската база на Южния полюс. За да можеш да оживееш в онази нечовешка обстановка – обясняваше ми той (въпреки, че те бяха през лятото при нормални температури, не повече от 5-10 градуса под нулата!) – е създадено специално селище. Огромно пространство, покрито като гигантска палатка, в което са построени отделните сгради на базата. Сигурно подобни селища ще строят бъдещите пионери в овладяването на Космоса. Всъщност хората, работещи там през цялата година нямат допир с външната среда, която през зимата е нечовешка. Те живеят в един вътрешен град, който им осигурява нормална среда. Нещо подобно на нашите пространства в моловете, които осигуряват целогодишно нормална жизнена среда на българските граждани.

Но климатичните условия на Екватора или на Южния полюс не са благоприятни за човека, затова той се е принудил да създаде изкуствени селища, в които да може да живее и работи при поносими условия. А какво да кажем за една държава, която е разположена в най-благоприятния географски район и естествената смяна на сезоните я прави удивително красива през цялата година. У нас няма отровни блата, няма влажни джунгли с тежки изпарения, няма пълчища смъртоносни комари, всякакви буболечки, змии и скорпиони. Можеш спокойно да лежиш на тревата и да се наслаждаваш на кроткия ветрец, идващ от близката гора.

И въпреки това много млади хора,  семейства и дори цели младежки компании в празничните дни тръгват към моловете. Чувал съм телефонни разговори: „Вземете и децата, тука има страхотен детски кът! Има пързалка, те ще се пързалят- ние спокойно ще пием кафе! Може и на кино да отидем- трябва да видя какви филми дават там!“ И т.н. Уговарят се и в неделя  тълпи празнично настроени хора тръгват към моловете - всъщност, те не отиват да купуват, а да прекарат свободното си време в обстановка, която намират за приятна. Вместо да отидат на разходка сред природата, в планината, край някоя река или езеро, да подишат чист въздух и да се опитат да живеят поне малко с истинската природа. Или да използват естествената красота на градското пространство- паркове, градини, изкуствени езера, детски площадки. Но явно в градовете, в които живеят все повече хора,  държавата не може да създаде човешки условия за своите граждани, та затова те търсят изкуственото селище, наречено мол. В което се потапят в приятно създадената луксозна атмосфера, която толкова много им липсва през цялата седмица. В някои молове има дори пространства, аранжирани като парк- трева, водоскоци, чуват се птичи песни (от скритите говорители), красиво нарисувани фонове наподобяващи небе и т.н.

Всъщност, какво толкова намират хората които прекарват свободното си време в моловете? Отговорът е: някои прости неща, които не могат да намерят в града, като например:

Чисти улици, по които от автомобилите (дори много луксозните!)  не изхвърлят в движение фасове и дори цели пепелници.

Равни тротоари, по които няма да си изкълчиш крака и няма да видиш мотаещи се безпризорни найлонови торбички.

Безопасни алеи и пътеки, по които няма да те нападнат или ограбят.

Красиви, чисти и приятно миришещи асансьори, за разлика от тези, които намираме в собствените си сгради (често миришещи на урина) и надраскани от всякакъв вид „райтери“.

Приятна обстановка, осветена от ярко осветление за разлика от улиците по които вечер се прибираш пеша и непрекъснато търсиш светло място за да не се спънеш.

Чисти и добре обзаведени детски площадки, на които никой не е хвърлял бирени кенчета и съседските кучета не са се упражнявали в маркиране на територии.

Кафенета, разположени в луксозна обстановка без това да натоварва цените на кафетата. С две думи - красиви пространства накъдето и да се обърнеш!

Защо тази атмосфера прави такова впечатление на нашите съграждани? И с какво тя е по-различна от това, което срещат на улиците и жилищните сгради, в които живеят.  Ще ви кажа от собствен опит. Наскоро чух как една симпатична жена отговори на човек, който явно искаше да купи апартамент в сградата в която тя живее, като някак си извинително погледна надолу докато отговаряше: „Ами входът… нали знаете, входът е …като в българска кооперация!“ Не знаех че  вече има такова понятие! Знам, че през последните години българите извадиха спестените пари и започнаха масово да купуват апартаменти като защита срещу безлихвените банкови влогове. И навсякъде където отидеш строителите те посрещат с думите: „Нашият строеж е луксозен!“

Хората купуват, някои от тях дори без да могат да се ориентират купуват като им показват изкопаната дупка, в която в бъдеще ще се разположи техния апартамент. Но, това е за сметка на тези които не разбират. За съжаление всички – и разбиращите, и неразбиращите- когато бъде завършен строежът се изправят пред бездната наречена „управление на имота“. И тука започва вакханалията! Не познавам нито една кооперация, чието общо събрание да е могло да се наложи и да създаде добър и рационален начин на управление. Мой близък ми се оплака, че след като дълго търсили подходяща кооперация, която да ги задоволява и да изглежда добре най-накрая купили апартамент, появили се на първото общо събрание за да чуят проблемите на сградата и с изненада установили, че голяма част от жителите (сградата е определено скъпа!) не си плащат задълженията защото „не убили убедени че това е правилният начин на управление“. И толкова- няма сила която да застави тези наши съграждани, които  не искат да плащат за грижата за общото да го направят.

В същото време мой приятел, който преди време си купи малък апартамент в Лондон ми каза, че най-голямото му притеснение е да не изпусне сроковете ,в които трябва да плати полагащата му се комунална такса. В Лондон тя включва и грижата за общите части на сградата, и тези на квартала. Попитах го какво ще стане, ако изпусне сроковете. „ООО!- извика той не на шега.- В Лондон никой не си прави майтап с тези неща!“ Казано беше така искрено и спонтанно, че аз забравих да попитам как точно властите там са си свършили работата. Но, явно е че техният модел на управление работи. А нашият модел на управление на общите градски части вече се е сгърчил,  притихнал и навел виновно глава, смачкан от понятието „българска кооперация“. Спомних си за „българската работа“ на Иван Хаджийски, но предпочитам да си мисля за някоя по-оптимистична теория.

Странното е че български гражданин,  който  е свикнал да прекарва неделното  време със семейството си в мола и приема тази обстановка като част от семейния празничен уют не би могъл да си представи че на екскурзията в Швейцария, Холандия или Дания ще търси уюта на  моловете.  Или пък че ще срещне местното население, което  да си прекарва там свободното време. Това просто е невъзможно, там молове няма а доколкото ги има те не са нищо друго освен големи магазини и не предлагат атмосфера или лукс по-различни от тези, които местните хора намират в естествената градска среда. Или представете си – вместо да се разхождаш по улиците на  Флоренция, Милано, Барселона –отиваш в местния мол! Все едно да организираш във виенската „Мюзикферайн“, на чиито концерти по Нова година се любуват зрителите от цял свят, концерт на чалга певица. Мисля че залата няма да издържи подобно напрежение! Пък била тя и най-скандалната, най-много коментираната във „Фейсбук“ и с най-много лайкове певица!

Нека да си представим следното преживяване,  понеже говорим за българските молове. Разхождаш се из мола, вдъхваш силния мирис на екзотична трева (близо си до щанд за източни подправки), наблюдаваш веселите и възбудени лица на децата (минаваш покрай зимна пързалка), погледът ти е привлечен от красиво осветените витрини на магазин за обувки, случайно мярваш красивата униформа на продавачката, която загръща купеното „прошуто“ в магазина за луксозни храни, спираш се да погледаш странните , хартиени опаковки на стоките в магазина за „Здравословна храна“ или „Всичко от природата“, а от горния етаж долитат космическите звуци от трейлъра на поредния междузвезден филм. Всичко е толкова красиво, така празнично че просто ти се приисква завинаги да останеш на това място. А представете си какво е тука по Коледа или преди Великден! Неземна красота, повярвайте ми, макар малко да прилича на декор от анимационен филм.

И превъзмогнал спомените от миналите години, когато всеки неделен ден си бил на разходка в природата, а зимно време си замръквал с другите деца на ледената пързалка в Парка, ти стигаш до прозрение. И си мислиш: „Какво пречи цялата държава да я направим като един мол? Няма ли да бъде хубаво - накъдето и да се обърнеш лукс, приятна температура, осветление, красиви стоки, весели и спокойни лица!“ Може би е възможно, в крайна сметка въпрос на преценка и бюджет – ако се осигурят пари за подобен гигантски строеж (все ще се намери някоя европейска програма за облагородяване на градската среда!), защо държавата да не се превърне в един хубав мол.

Но, има нещо което трябва да се знае ако искаме от България да направим истински, модерен, целокупен мол – в режима на нашата „демокрация“ това няма как да стане. Защото това, което пропуснах да кажа в началото когато определях понятието мол е, че целият този прекрасен комплекс от сгради в който има магазини, ресторанти, кина, бутици и т.н. за да се нарече „МОЛ“ трябва да е притежание на  един много отговорен собственик.

В противен случай си е просто ЦУМ.

Назад

Top