Държавата прие да реализира част от предложенията на АБВ за контрол върху реекспорта на лекарства

 

 

Държавата прие да реализира част от предложенията на АБВ за контрол върху реекспорта на лекарства. Сред тях са създаването на информационна система, която да следи движението и износа на медикаменти, както и разширяването на правомощията на Изпълнителната агенция по лекарствата. Ден преди това да бъде официално обявено от здравния министър Кирил Ананиев, тезите на АБВ за контрол върху реекспорта на лекарства бяха представени за пореден път в ефира на телевизия „България он еър“ от  доц. д-р Георги Кючуков - член на НС на партията и зам.-председател на здравната комисия към 43-то Народно събрание. Той припомни, че АБВ настоява за подобни мерки от години, а през последния месец нейни представители проведоха срещи по въпроса с комисията за борба със сивата икономика и контрабандата към парламента, Изпълнителната агенция по лекарствата и с министъра на здравеопазването. „Имаме няколко предложения за драстично спиране на процеса на нерегламентирания реекспорт на лекарства. Преди всичко искаме, и това е прието от  министерство на здравеопазването и ще влезе в поправката на закона, да бъде създадена спешно една електронна система за проследяване на лекарствата. Всеки медикамент си има свой уникален код, който може да бъде проследен при наличието на такава система и тогава няма да има начин медикамент, за който се твърди, че е използван за пациент в България, после да се продава в аптеки в Германия. Втората мярка, която предлагаме е малко по-сложна, но има своята логична основа. Според законите на ЕС движението на стоки е неограничено, но чл. 36 казва, че тези правила не важат, когато са застрашени морала, сигурността и здравето на хората. При това положение една поправка в Закона за лекарствените средства би позволила на Изпълнителната агенция по лекарствата не само да бъде уведомявана, когато има реекспорт, а и да дава разрешение за този реекспорт. Ние имаме и още едно предложение, което е взаимствано от опита на Словакия. В тази държава е прието, че за да има паралелен износ на лекарства, трябва да има разрешение на производителя или на притежателя на патента за дадено лекарство. При тях това работи. При нас за сега то се прима да бъде проучено и да бъде евентуално вкарано в закона“, заяви пред медията доц. Кючуков.

При срещата със здравния министър двете страни са обсъдили и варианти за това пациентите да имат достъп до 32-та нови и иновативни медикамента, които попаднаха под мораториум. „Преди всичко аз не бих използвал думата мораториум. Защото това, което се предлага от Здравната каса е всъщност едно отлагане на вкарването на тези лекарства в позитивния списък, който се поема от НЗОК. Не бива обаче всички тези 32 молекули да бъдат поставяни под общ знаменател. За четири от тях е известно, че те нямат аналог, че те са жизненоважни за пациентите и мнението на АБВ е, че тези четири молекули трябва да бъдат поемани от обществените фондове и да не бъдат лишавани нуждаещите се от тях. По време на срещата ни със здравния министър, той пое ангажимента, че тези 4 молекули ще бъдат поети от здравното министерство веднага и няма да има никакви негативни последствия за болните. Ние предлагаме и един механизъм за останалите 28 нови молекули. И сега съществува една комисия, която разглежда индивидуално всички случаи, в които има необходимост от такива, непоемани от касата, медикаменти и взема решение за всеки отделен пациент. Според нас тази комисия трябва да се откаже от практиката да се свиква един път на 3-4 месеца, а да се свиква един или дори два пъти седмично и да откликва на нуждите на всеки един пациент“, посочи доц. Кючуков и допълни, че по предложението също има позитивно становище от ресорното министерство.

В заключение лекарят коментира и част от мотивите за налагането на подобни ограничителни практики. Според него има няколко драстични примера, които дават основание за внимателното отношение към новите молекули. „Единият е от преди повече от 20 години - с един препарат, който беше поет и вкаран в Германия, впоследствие прилагането му доведе до раждането на изключително много деца с малформации и след това беше спрян. По принцип всички медикаменти, за да бъдат лицензирани, преминават през няколко стадия на клинични проучвания. Но никога едно клинично проучване не може да покрие целия период и всички групи от пациенти, при които може да има странични ефекти. Така че това известно забавяне на прилагането на някои лекарства е практика, която не сме измислили ние. В държавите от Западна Европа този период е от три до пет години. И той съществува и се прилага именно поради примера, който дадох.“

 

Назад

Top