Георги Първанов, президент на Р България (2002–2012): България трябва да стабилизира отношенията си с Македония и да бъде балансьор в региона

16 Август 2018 радио „Фокус“ Георги Първанов, държавен глава на Република България в периода 2002-2012 година, основател на ПП АБВ, в интервю за дневния блок на радио „Фокус“

Водещ: Тази година отбелязахме 115 години Илинденско-Преображенско въстание,  съвместно с Македония, за втора поредна година. И вместо да сме по-обединени, сякаш някои съпътстващи събития и изказвания станаха повод да се постави нов акцент със стар печат на междусъседските отношения България-Македония. А фактите в стегнат вид: България призна независимостта на Македония между първи и втори тур на изборите им по силата на компромиси. 10 септември 1991 година е датата, на която Македония прави референдум, тогава за независимост – отново със сложен въпрос, като сега. Признаваме ги на 15 януари следващата година. Но ако се върнем към събитията с днешна дата, отново изплуват нерешени въпроси в прочита на историята. Сега – в контекста на Илинденско-Преображенското въстание и по-скоро, прочитът на историята. По темата разговаряме с Георги Първанов – държавен глава на Република България в периода 2002- 2012 година, основател на ПП АБВ и човек с афинитет към историята. Г-н Първанов, по-близко или по-далеч се намират Македония и България сега една от друга? Георги Първанов: Със сигурност по-близо с всички предимства и рискове, които има в тази позиция. Вие припомнихте 1992 година – България първа призна Македония с конституционното й име, и аз мисля, че това беше морално и исторически оправдан акт. Във времето се случиха много неща - и позитивни, и колебливи, за да се стигне до договора, който имаме от август 2017 година, който някои ваши колеги нарекоха исторически и който така, както утвърждава някои позитивни тенденции и крие известни рискове. Аз добре си спомням тържеството около паметника на Гоце Делчев, гроба на Гоце Делчев в Скопие – речта, която произнесе премиерът Зоран Заев – реч, в която той изброи всички възможни етноси, участвали в Илинденското въстание, и странно за някои, за мен не, пропусна нас, българите. Тогава ние не реагирахме, ние, българската делегация премълча – може би дипломатически такт. Никой вътре в страната, включително и от опозицията, не се обади. Мина време, премиерът Заев предложи ново име на Македония – Илинденска Република Македония, и тогава много от онези, които трябваше да коментират, премълчаха, нямаше коментар. Сега буквално през последните дни избухнаха по повод на друго, може би не чак толкова значително, изказване на Заев. Припомням тези факти, за да посоча, че за разлика от отношенията Атина-Скопие, които бяха регламентирани в един обемист и според мен прецизно изпипан от гръцка страна договор, ние подписахме нещо, което твърде напомня декларация Костов-Любчо Георгиевски от 1999 година, повтаря я буквално. Не, че има нещо лошо в това, но ние заметохме, както се казва, боклука под килимчето, неподозирайки, че ще дойде време, когато отказвайки се от антична история в Скопие – това е факт с този договор и реално така се случват нещата – те ще се опитат да градят, да утвърждават идентичност на базата – извинявам се за грубия израз – кражбата на българска история.

Водещ: Защо е това мълчание, което българската страна допуска?

Георги Първанов: По различни причини. Може би това и в резултат на натиска отвън, който формира българската позиция. Може би има и други причини. Каквато и да е обаче, за мен показва недалновидност. Защото ако не изясним въпросите – пропуснахме това да стане в договора, ако трябва да се търси друг документ или друга форма – нека дипломатите да преценят, но ние трябва ясно да заявим, че Илинденското въстание е българско по своя характер. Българско е защото населението от този период, от края на XIX – началото на XX век има българско самосъзнание. Преобладаващата част от това население има такова самосъзнание, организаторите, инициаторите, ръководителите на въстанието смятат себе си за българи, и не е имало коментари и двусмислия по въпроса. Чуждите консули, дипломатите отвън, когато отразяват въстанието, говорят преди всичко само за българско въстание. С всеки опит да се размият нещата, според мен, се създават проблеми в нашите отношения. Стигна се дотам, че някои решиха това да бъде краят на историята в българо-македонските отношения – е, няма как да стане, защото все пак историята е в основата на идентичността и на древна България с нашата 1300-годишна история, и на млада Македония. Аз нямам претенции и не бих искал на никого да внушавам как да се нарича и как да се самоопределя днес оттатък границата, във Вардарската част на Македония, но никога няма да приема някой да твърди, че Гоце Далчев, Даме Груев, Сандански и техните съратници са не са били българи, просто защото познавам документацията от игла до конец. Както се казва, готов съм да споря със Заев, и с всеки друг така, както съм спорил с някои от техните предшественици, защото това е историческата територия, която ние не можем да предадем.

Водещ: Вие посрещнахте държавния глава Борис Трайковски заедно в Банско, в Струмица след това поднесохте цветя на паметника на Гоце Делчев, заедно с президента Бранко Цървенковски се поклонихте в Мелник. Какво се скъса през годините?

Георги Първанов: Хубаво е, аз ви благодаря, че напомняте за тези знаци, които ние дадохме с Борис Трайковски, наистина и в Благоевград, и след това на Струмица на другия ден буквално, бяхме на паметниците на Гоце Делчев. С Цървенковски сме били в Сандански, в Мелник на паметника на Яне. Това бяха знаци, малки стъпки към общия прочит на историята. Аз трябва да бъда честен, да кажа, че оценявам високо подписания договор миналата година между Борисов и Заев. Имах очаквания той да отиде много по-далеч от онова, което ние сме направили с президенти и премиери в предишните години. Така звучеше и всички смятахме, че така ще се случи. Но нека да разберем – не е достатъчно да застанем ние, държавниците един до друг на тържествата – това е необходимо, но не достатъчно условие. Много важно е ние да изречем истината, може би с помощта на специалната комисия, може би ако питате мен с активния ангажимент на Академията на науките и другите научни звена, но да е ясно. Аз пак ще кажа – периодът, за който сега говорим, края на XIX – началото на XX век е период, който няма как да бъде оценен по друг начин, освен като български период в македонската история. Или ако трябва да бъда по-свободен в изказа си – македонската държава се създава, възниква на българска почва. Тя е присъдена на вековната снага на българската история, на държава. И в това няма нищо обидно. Има такива примери в световната история. Това не е основание от наша страна да претендираме към съвременна Македония. Те, пак ще кажа, да се самоопределят както си искат, сигурно в рамките на Европейския съюз и НАТО това ще им дава основания да го отстояват все повече и повече, но пък ние от своя страна по никакъв начин няма да позволяваме това да се случва за сметка на българската история и култура.

Водещ: Но тук не изниква ли въпросът за българското познание по македонския въпрос? Ваша е фразата, че политиците убиха българската научна мисъл по македонския въпрос именно. Знаехме ли повече, бяхме ли повече подготвени за истината за него преди 10 или 15 години?

Георги Първанов: Искам да кажа, че за тези десетилетия, не само годините на Прехода, но и далеч преди това, ако щете от 60-те години може би, в България работят много учени, има цели научни звена, които свършиха огромна по обем и по качество работа, доказвайки тази истина. Сега, друг е въпросът, че доста скромни са тиражите на научните издания, недостатъчно популяризират тези постижения българската държава, за разлика от македонската държава в Скопие, които имат много мощна пропаганда в Европа и по света. И в това отношение сме длъжници. Нека да бъдем добри приятели. Аз съм бил може би най-горещите радетели за това през годините, надявам се да не го отрекат в Скопие. И се радвам, това, което съм казвал преди 25 години го повториха Борисов и Заев – ние сме най-близките народи тук, на Балканите. Нека да го докажем на практика. Нищо, че Заев го каза на другия ден и на сърбите по същия начин. Аз съм снизходителен към този стремеж да се казва на всеки онова, което ще се хареса. За мен е важно наистина, отстоявайки историята, в същото време пак да създаваме и поощряваме онези чисто човешки контакти, отношенията между бизнеса, между хората от науката и културата като цяло.

Водещ: Вие засегнахте в началото на разговора ни за напрежението, което се повиши след интервю на македонския премиер, в което той заяви, че Илинденското въстание е македонско. „Грешки по невнимание“, „лапсус“ или дълбок и неизговорен проблем е това, и кой го създаде в крайна сметка?

Георги Първанов: За мен изказването на Заев не е изненада. Аз внимателно проследих през годината всичко онова, което той казваше, и то беше все в тази посока. Той отстоява македонската идентичност, лошото е, че е за сметка на нашата история. Отново ще повторя – уви, българските политици проспаха тези негови изказвания, някои от които много по-категорични. Това е едно. И второ, в духа на най-лошите политически български традиции се вкопчиха един в друг с някакви такива „Фейсбук“ реплики, в които няма съдържание, няма дълбочина, няма никаква идея. Например, опозицията високопарно призовава Борисов да каже истината, но лидерът на парламентарната опозиция каза ли коя е истината? Чухме ли от тях, че става дума за българско въстание и със съответните аргументи? Защото от другата страна сродната партия – партията на Заев, СДСМ излезе с разгърнато становище. Струва ми се, че само партия АБВ реагира през годината, през тези месеци доста адекватно, но пак ще кажа, без груба агресивност, така, както го направиха някои от двете основни партии в България в последните дни и седмици. Само още една дума в тази посока. Чух в тази тежка полемика реплика за отговорността на левицата, на комунистическото движение, отговорно за която аз съм писал и съм говорил преди 1989 година, така че някак си не приемам някой, който сега се е събудил и се е досетил, че може да прави политика с критики по историята, на мен да ми говори тези неща. И беше един персонален момент – атакуваха Димитър Благоев за едно негово изказване, за което аз съм писал преди всички в българския парламент – 1917 година, грешно изказване, това е негов гаф, и то е единството в цялата десетилетна политическа кариера на лидера на тесните социалисти. През всичкото останало време Благоев е много ангажиран с македонския въпрос, с българската кауза. От първото му изказване, когато казва да се съединят българите от Княжеството, от Македония и Тракия е най-естествено, през ангажиментите му в организацията на имиграцията, впрочем той е поканен от самия Гьорче Петров да оглави Върховният македоно-охридски комитет, което е признание точно за този ангажимент. Нека да се познава историята, ако някой реши да води тези полемики. И второ, хайде да водим полемиката, обърната навън, а не вътре да трупаме политически дивиденти за сметка на отдавна минали събития.

Водещ: Успяха ли да се натрупат политически дивиденти?

Георги Първанов: Не, това няма да се случи, просто е повторение на дебат, който сме го въртели безброй пъти от началото на Прехода. На мен лично ми е омръзнало да го водя, защото в него няма перспектива. Дайте да извадим аргументите, които говорят за българската кауза, да я усвоим тук, на Балканите, да я направим популярна в Европа, защото и досега, когато говорим за нашите проблеми тук, в Европа, а и отвъд океана, само повдигат рамене, и както виждаме, и както обикновено става, те не предлагат националния принцип на Балканите, а по-скоро си отстояват техни интереси – интересите на Великите сили.

Водещ: Видяхме и закани на София, че ще блокира евроинтеграцията на Македония, освен това македонски медии излязоха с коментари, че президентът ни открито работи за подкопаването на отношенията между двете страни, чухме опити от извинение от страна на Заев. Но пак се стига до въпроса каква е трябва да единната позиция на страната ни по въпросите. В какво се крие поведението на неединна София?

Георги Първанов: Трябва да има диалог, първо, вътре в страната, и второ, между нас и Скопие. Договорът беше подписан преди една година, тържеството Илинден 2018 година се случи без да се отрони, ако щете, една приказка по същество. Една декларация, която само по себе си не е лоша, че отбелязваме заедно Илинденско-Преображенското въстание, и дотук. А някой трябва да ги изговори тези неща по същество, но не да стигаме до крайности. Аз за всички тези години от началото на Прехода и като президент съм отстоявал разбирането, че Македония трябва да има своето бъдеще в Европейския съюз и НАТО при ясни условия от наша страна и без да правим формални спънки, защото това би създало дългосрочни проблеми между най-близки народи, които сме ние с хората от Вардарска Македония. Заканата, нека така да кажа, след Илинден може да дойде Видовден, е симпатична, но не мисля, че е държавническа.

Водещ: Видима е пропастта в отношенията между „Дондуков“ 1 и 2 по редица вътрешно и външнополитически въпроси. Може ли в такава ситуация България да защитава своите национални интереси?

Георги Първанов: О, знаете ли, чакам вече много време, сигурно както всеки честен българин, да се случи нещо, да има един въпрос, по който „Дондуков“ 1 и 2 да са на едно мнение. Имам усещането, че има едно самоцелно търсене на сблъсък, на конфликт по всички въпроси, а тук става дума за политика, която и голяма политика, но е и стратегическа. Дали на Консултативен съвет, дали под някаква друга форма, трябва да има начин да си говорят нашите първи държавници, защото обратното е да страдаме, да търпим загуби, да има кражба на история и т.н. Трябва да се възобнови политическият дебат в България. Аз много се опасявам, че беше убита идеологията в модерния смисъл на думата. Няма идеен дебат в българската политика. Опасявам се, че дори по някакъв начин беше убита и политиката, поне в ония смисъл, в който аз помня, навремето сме водили много люти политически битки, но твърдя, че на принципна основа. И не само по конкретни поводи, каквато е македонската тема. Нека да се водят дебати между политиците, и не само в парламента. Парламентът да престане да ни занимава със скандалите си, да се изнесе дебатът в гражданското общество, колкото и да звучи тривиално това, защото иначе ние виждаме, че се взимат едни решения, които след това се опровергават във времето. Все пак сметката я плащат всички, не само политиците.

Водещ: Вие винаги сте били да се спре посегателство на българската история, към българската култура. Отворихме ли врати на македонизма, преоблечен в европейски дрехи?

Георги Първанов: Да приемем тази метафора. Но за мен основното тръгва от последните събития. Гръцко-македонският договор, всъщност, стеснява терена за утвърждаването на македонска идентичност. Без антична история опасявам се, че те ще се вкопчат още повече в българската част, българския вектор, така да се каже, от историята на македонската държава, и ако ние своевременно сега, в близките дни и седмици не изясним този въпрос, ще влезем в него в Европа, и това наистина вече няма да е добър тон.

Водещ: Вие няколко пъти споменахте. Година след подписването на Договора за добросъседство с Македония, какво е именно значението му? Виждате ли някаква промяна в отношенията между двете страни именно през този период?

Георги Първанов: Не, договорът беше една добра необходима стъпка. Не съм аз този, който ще го отрече. Напротив, може би не толкова самият договор, колкото пиарът около него създаде една позитивна обстановка. И все пак в рамките на тази позитивна атмосфера ние трябваше да усетим, да чуем посланията на нашите приятели в Скопие, да ги предупредим дали на ухо, дали публично – тук дипломатите казват, че така повече не бива да продължава, и в крайна сметка да се разберат. Отново ще кажа, така, както се отказаха от античната част от историята си, която беше присвоена – тук няма никакъв спор, така и трябва да признаят, че развитието на идеята за македонската държавност, за обособяването на тази част от Македония в отделна държава, тръгва от българска политическа територия, идейна територия, не само в географския смисъл на думата. И от това те няма да загубят. Това, че техните предци, дядовци, роднини са имали българско самосъзнание, не им отнема правото те да се чувстват как преценят. Поне аз нямам такива претенции да им насаждам друго самосъзнание.

Водещ: Какво печели и какво губи като позиция България в Македония? Дали сме си решили проблемите и ли ситуацията тепърва ще се усложнява?

Георги Първанов: Всичко зависи от това колко искрено е било партньорството, което сме развивали през годините. Имам предвид и през периода, в който аз съм играл по-важна роля, и сега. Защото някой отвън ни натиска, ако всичко е било, защото Македония трябва да стане член на НАТО и Европейския съюз, то ще бъде ден до пладне. Ще си извървят пътя и ще си я караме по старому. И в крайна сметка знаете ли, ние имаме един много по-дълбок мотив от този, който напоследък се изтъква за активизиране на отношенията ни – евроатлантическият мотив, който е основен сякаш за София и Скопие. Не, за мен много по-важно е точно онова, което имаме като общност в историята. Това е много по-сплотяващото, спояващото, отколкото една такава временна цел, каквато е евроатлантическата перспектива в Македония.

Водещ: Знаете ли, често разговаряме с наши слушатели – виждате добрите думи, общите снимки на различни събития. Неслучайно и затова търсим вашето мнение, мнението на тези от вас, които сте спечелили доверието във времето с експертизи, за да обясним именно на нашите слушатели каква е обстановката, какво България като цяло губи или пък печели от дадена ситуация. Виждаме и напрежението на Балканите, което расте, тъй като тук се преплитат множество различни интереси. Виждате ли България като балансьор в региона, готова ли е страната ни за предизвикателствата, пък и опасностите, които може да донесе един въоръжен конфликт?

Георги Първанов: Маркирахте много проблеми. Ако трябва да разширим темата на нашия разговор, много важно е ние да стабилизираме отношенията си с приятелска Македония, защото виждаме какво се случва на Балканите. Виждаме финансовата криза в Турция. Виждаме проблемите, които има във връзка с намеренията, обявени между Албания и Косово, и реакцията на Сърбия. Виждаме в една Румъния се повтарят нещата. И ако ние не излъчваме стабилност, но осъзната стабилност, а не декларирана, то тогава би могло наистина както се казва – когато мечката танцува в комшията, тя може да дойде и у нас. И затова е необходимо онова, което беше оценено позитивно, и аз се присъединявам към тази оценка – нашата лидерска роля във времето на председателството се продължи, разбира се, в нови форми – нямаме тези аргументи, нямаме тези лостове и механизми, но все пак има един авторитет, който би трябвало да се използва, и да даваме добър тон за бъдещето на Балканите.

Водещ: И съвсем на финала на нашето интервю – остава месец и половина до референдума за името в Македония. Какви резултати очаквате от допитването? По какъв път ще поеме страната след него, според вас?

Георги Първанов: По-вероятното е референдумът да успее, защото допускам, че албанският компонент ще бъде масово участващ, съгласуващ и това окончателно ще реши въпроса. Но знаете ли, проблемите няма да спрат до него, защото аз видях социологически проучвания, в които рейтингът на двете основни партии – управляващите социалдемократи и ВМРО в Македония се изравняват. Оттук нататък ще има други предизвикателства, които ще държат в напрежение нашите съседи. И още по-важно е в такава ситуация те да имат добрите отношения с нас, а и не само. Иначе, референдумът каквото решат хората, това трябва да се приеме. Глас народен – глас Божи.

Милослава АНГЕЛОВА

Назад