Георги Първанов: У нас лидерите са два пъти по-необходими

С д-р Желев сме бойци, казва президентът Георги Първанов

 – Господин Първанов, има ли приятелства в политиката? Останаха ли Ви приятели, които са били с Вас преди да станете президент, по време на двата мандата и след това?

– Има, разбира се, макар че не всички са издържали проверката на времето. Когато бях държавен глава, имах много приятели. Но след това, когато постепенно излязох от активна позиция, се обаждат по-малко хора. Но това не ме безпокои, важно е качеството, а не количеството. Искам да подчертая, че д-р Евгений Желев, е един от хората, с които неизменно съм поддържал приятелски отношения каквото и да е било – и в най-тежки моменти, и в дни на триумф, сме били в активен контакт и винаги с чувство на взаимна симпатия.

– Какво е общото между Вас, освен че в рамките на един месец навършвате една прекрасна, зряла възраст (рожденият ден на Първанов е на 28 юни)?

– Може би това, че сме бойци, че не се предаваме, и в същото време има един разум, това важи и за други хора от екипа, в тежките моменти за нацията не сме поставяли личен или дори партиен интерес над националния. И затова можем да преминем този предел на 60-годишнината  с чувство на удовлетворение. Позитивните неща в това, което свършихме, са повече от несвършеното.

– Господин Първанов, началото на промените през 1989 г. раздели на две почти равни части живота на Вашето поколение, представяте ли си как би изглеждал той, ако го нямаше 10 ноември?

– В личен план – сигурно щях да бъда нелош научен работник. И досега смятам, че там ми беше стихията. Но малко без да искам се наложи да се включа в политиката.

 Големите промени в левицата изтикаха нашето поколение – не много подготвено, на преден план. Буквално за година-две ние поехме отговорността не само за промените вляво, но и за голяма част от нещата в държавата. Смятам, че политическите промени бяха неизбежни, но що се отнася до икономическите резултати от прехода – нещата можеха да се случат много по-различно и много по-добре.

– Ако трябва да направите равносметка за поколението – кои ще бъдат плюсовете и кои – минусите?

– Един от плюсовете е, че много млади хора, хора от средното поколение получиха своя шанс за реализация много по-бързо, отколкото при онази рутина, която имаше преди 1989 година. Но в същото време много други наши връстници бяха изхвърлени на улицата от икономическите промени, останаха без работа и социална сигурност. Нашето поколение в голямата си част беше основният потърпевш от негативните промени в този процес.

– Кои постижения в голямата политика са Ви най-скъпи?

– Без съмнение – шансът да бъда държавен глава в продължение на 10 години е нещо уникално. Не бих си позволил да подценявам възможностите, които имах да отстоявам националния интерес във външен план, да бъда ангажиран във вътрешен план, да създавам един друг образ на България в Европа и света. Наистина тези 10 години са нещо, което няма как да се забрави. Друг е въпросът, че то трябва да бъде пресъздадено във вид, в който следващите поколения да могат да видят не само позитивите, но и грешките, колебанията защото всичко това го е имало.

– Ще очакваме да видим Вашия прочит на събитията в книгата, която пишете…

– Опитвам се да го направя, което не означава, че мога да бъда неангажиран. Сигурно ще има висока степен на субективност, но се опитвам това да не бъдат просто някакви мемоари, а да бъде един анализ, с претенции дори за научност, за оценка на случилото се, на отделни личности, които са били ключови за прехода, на процеси, които са били възлови за по-натъшното ни развитие. Защото виждаме, че, уви, част от грешките се повтарят циклично.

– Има ли нещо, за което да съжалявате – останало несвършено или завършило с различен от очаквания резултат?

– О, много неща са останали недовършени, защото динамиката винаги е била много сериозна. В левицата, защото това е моята болка, много от промените, които замисляхме с моя екип навремето, бяха преустановени, даже има връщане назад. В държавата съжалявам, че голяма част от договореностите, които бях постигнал с мои колеги президенти, останаха на книга.

Например, прословутият голям енергиен шлем, договорен с президента Путин, вече можеше да бъде факт, и газопроводът, и двата реактора на „Белене“ можеха да работят. Сега виждам, че има опит сегашните управляващи да ни върнат в мача, казано образно. Оценявам го положително, въпреки че обемите са много по-малки. Но, както се казва, по-добре врабче в ръката, отколкото сокол в небето.

– Какво спечели и какво загуби България от препозиционирането си в съвременния свят?

– По принцип смятам, че от Възраждането насам, пък и преди това, мястото на България е в Европа. В този смисъл членството в Европейския съюз беше един естествен ход и се радвам, че го постигнахме в годините, в които и аз съм давал своя принос. Но беше важно при това препозициониране да не загубим добри, утвърдени, стари партньори като Русия, като други страни от Изтока и Балканите. Още повече, че икономически това е важно за България. Смятам, че ние спечелихме едно формално солидно положение, но това е позиция, която се отстоява всеки ден, не е нещо завинаги дадено. Сега виждам една тенденция да върнем лидерството си на Балканите и председателство на Съвета на ЕС позволява това. Но ние загубихме много време от 2007 година, когато и Путин, и Буш, и Барозо, тогавашният председател на Европейската комисия, заявяваха на висок глас, че България е лидер на Балканите. След това ние изчезнахме – и на президентско ниво, и като изпълнителна власт.

И ако сега си върнем активната роля, само ще спечелим.

– Промениха ли се личните Ви ценности, а може би сега се степенуват по друг начин?

– В ценностен план не съм човек, който си променя възгледите. Естествено, когато става дума за тактиката, за механизмите за постигане на ценностите, нещата се променят съобразно обстановката. Защото нямаме право да бъдем закостенели и консервативни в толкова динамично време. Виждаме една Европа, която губи позиции тъкмо заради липса на лидери – динамични, с характер, с воля. А при нас е още по-наложително да имаме такива хора начело на държавата. Ние сме страна със средни мащаби и възможности и затова лидерите са два пъти по-необходими.

 А как се промениха националните ценности, останаха ли незаслужено на заден план някои?

– Има едно преекспониране на европейските, на евроатлантическите стремежи и амбиции на България, които се извеждат в ценностен характер. Истината е, че това, което ние постигнахме в годините, е средство, не може да бъде цел още по-малко да има ценностен характер. Националните цели и ценности, каквито са формирани във времето на Възраждането, на Третата българска държава, си остават неизменни. Въпросът е как ги постигаме. Това, което ме смущава, е много тежкият дебат за миналото, противопоставянето, изкривяването на идеята за родолюбието с една омраза към различния, към другия, към съседа. Иска ми се да се върнем към онова, което българите винаги са имали от времето на възрожденските лидери.

– В политиката сега има много млади хора, вкл. и в АБВ, те са приблизително на годините, на които бяхте Вие, когато сериозно влязохте в политиката. Намирате ли разлика с Вашето поколение политици, ако превъзхождат – с какво, ако има недостиг на качества – какви?

– Не бих подвеждал под еднакъв знаменател цялото ново поколение политици, но бих искал да кажа, че голяма част от тях са очевидно по-добре подготвени професионално. И в АБВ имаме хора, вкл. и лидера Константин Проданов, които не само са завършили в чужбина, но и са работили на най-престижни места, с чудесна школовка.

 Това, което липсва на младите, е някаква минимална политическа подготовка на един по-ранен етап, която да им позволи да имат и по-добра организационна хватка, и по-силни управленски умения. Но пък, пак ще кажа, и ние влязохме неочаквано, никой не ни е готвил. Животът е този, които ще ги научи, и вярвам, че ще се случи добре, без да противопоставям лявото и дясното. Само ще подчертая, че при нас в АБВ промяната стана много позитивно, с един силен, работещ екип от млади хора, ние стоим плътно до тях. Тези дни по няколко пъти се чувам с Константин Проданов, обсъждаме от най-дребните, битови въпроси до идейно-политически и актуални теми на деня.

– Очевидно не можете да издържите като страничен наблюдател, макар да заявихте, че се оттегляте от голямата политика?

– Не мога да стоя настрани.

Не искам аз да вземам решенията.

Младите трябва да имат характера да го сторят, но давам всичко от себе си, за да може тези решения да бъдат информирани и добре обмислени на базата и на опита на нашето поколение.

  На шега наричат 60-годишните „отбора на отличниците“, на кого и за какво бихте поставили отлична оценка?

– Отлична оценка е много претенциозно. Но мога да оценя позитивно дейността на това поколение, не само на тези, които бяхме отляво, но и вдясно има качествени политици, и не само политици, хора от други достойни професии. Да бъдем обективни, тези хора оставиха ярка диря в годините на прехода, но е още рано за оценка. Като историк мога да кажа, че оценките идват най-рано след 20-30 години, когато и документите могат да се отворят, и има повече стремеж към обективност.

– С какво няма да се разделите в следващите години?

– С риск да звучи банално – не искам да се разделям с приятелите си.

Всичко друго може да се навакса, но тепърва да създавам нови приятелства ще ми бъде малко трудно. Няма да се разделя с любимите книги, сега чета много повече, отколкото в последните 25 години. Искам да съм плътно до семейството си, с внуците, за чието възпитание отделям доста време. Искам следващите години да не бъдат години на раздяла, а на утвържадване на ценното на всички нива, във всяко отношение.

– Помните ли къде бяхте на рождения ден на д-р Желев – 22 юли, но през 2007 година?

– Много добре. Големите пожари около Стара Загора…

Летяхме с д-р Желев над града и околностите, за да видим ситуацията отгоре. Това беше един момент на изпитание както за нас, като управленци, така и на контактите, които бяхме създали. Спомням си как руската страна реагира много бързо и показа, че поговорката „Приятел в нужда се познава“ не е само българска, а славянска.

– Пожеланието Ви за рождения ден на д-р Желев?

– Да е жив и и здрав, да е все такъв, какъвто го знаем досега – отворен, диалогичен, себераздаващ се. Един голям българин е д-р Желев!

Линк към новината:

http://www.nbp.bg/nbp/%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D1%83-%D0%BD%D0%B0%D1%81-%D0%BB%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B0-%D0%B4%D0%B2%D0%B0-%D0%BF/

Назад

Top