Ивайло Калфин: Нужен ни е нов и цялостен подход към хората, които са демотивирани да започнат работа, ако искаме те да се върнат на пазара на труда

Нужен ни е нов и цялостен подход към хората, които са демотивирани да започнат работа, ако искаме те да се върнат на пазара на труда. Това заяви членът на ИБ на АБВ Ивайло Калфин по време на форум, на който бяха представени и разгледани резултатите от доклада на фондация „Фридрих Еберт“ под надслов „Демотивираните българи – проблем или възможност?“

По време на изказването си Калфин бе категоричен, че проблема с хората, които са обезверени и се самоизключват от пазара на труда няма как да се реши с половинчати мерки или с досега съществуващите инструменти за стимулиране към заетост, тъй като те не достигат до тях. „За това трябва да се потърси комплексен подход. Решенията са свързани с образование, с изключително активно участие на работодатели и синдикати, трябва да се направят модели, които да търсят цялостно решение. Би било добре да се създаде и експертна група, която да предлага политики, които са и извън мерките, свързани с пазара на труда. Това ще е изключително полезно“, посочи той.

„Както вече споменах, трябва да има и сътрудничество между социалните партньори за решаване на този проблем. Това не може да бъде само държавна политика. На трето място тази политика трябва да се индивидуализира. Защото всеки човек има индивидуален проблем. И ако ние не стигнем до разрешаване на този проблем, надали ще успеем да мотивираме този човек да се върне на пазара на труда. Също така, много е важно, да не залитаме по, на пръв поглед, лесни решения като санкциите например. Да кажем: „Ето сега, щом не искат да работят, ние пък ще ги накажем тези хора.“ Това не работи и никога няма да проработи“, допълни Ивайло Калфин.

Според него политиката на доходите е важна, въпреки че тя не трябва и да се надценява. По думите му е необходимо да излезем от мисленето, базирано на  средните числа, защото минималната и средната работни заплати непрекъснато се увеличават. „Този проблем се решава с различен тип икономическа политика. Докато България няма достатъчно добавена стойност в производството и възможност да се увеличава цената на труда няма как да спрем и отлива на квалифицирана работна ръка и излизането й извън страната“.

Членът на ИБ на АБВ и социален министър в периода 2014-2016 обърна сериозно внимание и на грижата за децата в България и тясно свързаното с нея майчинство, чийто период и заплащане бе многократно променян през годините. „Традиционно, в България, повечето родители, които остават да се грижат за малките си деца през първите години от живота им, са жени. За съжаление се наблюдава тенденция, че през този период тези родители се деквалифицират и силно се „отделят“ от пазара на труда. За това мерки като безплатен и всеобхватен достъп до детски ясли и градини са работещи. Да, те струват средства, но водят до намаляването на отпадналите от училище, освобождава времето на родителите, социализират много повече децата, дават им умения и резултатите са видими в много от европейските страни, които са приложили тази практика.“

Мерките за осигуряването на гъвкав трудов пазар също са от огромно значение, подчерта още Калфин. Той припомни, че въвеждането на еднодневните трудови договори е извадило на светло част от сивата икономиката в страната ни и е дало възможност на заетите за кратки периоди от време да придобият съответните социални права. Според него държавата и работодателите могат да помислят и за популяризиране на гъвкавото работно време, правото на отработване на определени часове или на работа от дома, което ще помогне на хората да съчетават професионалните с домашните си ангажименти, особено тези, свързани с отглеждането на деца и грижа за близки и роднини.

В заключение Ивайло Калфин обърна внимание и на работата на институциите с демотивираните хора, които се самоизключват от пазара на труда. „Голяма част от демотивираните са били регистрирани някога в бюрата по труда и повече не искат да се връщат там. Това не е заради лошата работа на служителите в тези институции, чиято работа високо оценявам. Тук по-скоро става въпрос за разминаване на индивидуалните очаквания с това, което може да предложи държавата. На първо време би трябвало да се потърсят различни форми за улесняване на достъпа до бюрата по труда, които да преодолеят проблеми като пътуването за подпис. Предстои ни и българското председателство на Съвета на ЕС и едно от предложенията, които се обсъждат по време на нашия мандат е въвеждането на Единния социален номер в ЕС. Наше предложение е и да се въведе Единна социалноосигурителна карта. Това е пряко свързано и с преноса на социални права в различните държави. Става въпрос за здравни, пенсионни осигуровки, защото има хора, които работят по няколко месеца в чужбина и се връщат тук и това прехвърляне трябва много по-лесно да се случва.“

Назад

Top