Константин Проданов пред агенция "Фокус": Големият проблем на България не е третият пол, а социално-икономическото неравенство

Фокус:Г-н Проданов, напоследък на дневен ред е темата за Истанбулската конвенция, която предстои да бъде разгледана от Народното събрание. Каква е позицията на АБВ по документа?

Константин Проданов:

Добре, че беше Истанбулската конвенция, че патриотите най-накрая да намерят нещо, свързано с Истанбул, за което да могат да протестират. Напоследък всички теми, свързани с нашата южна съседка и фактът, че премиерът на правителството, в което са коалиционен партньор, се превърна в момче за поръчки на Ердоган, са табу за тях. Разгеле, появи се Истанбулската конвенция. Те я използваха много умело и създадоха един класически пример на фалшива новина. Те конструираха един сламен човек и го обявиха за враг номер едно. Измислиха тази опасност от третия пол, раздухаха я и я хиперболизираха. Това не е дневният ред на българското общество, но той целенасочено беше подменен от патриотите, за да се върнат в играта и да не се говори за истински важните и актуални проблеми. За съжаление, част от основните опозиционни сили също се поддадоха на тази манипулация. Включително БСП реши да се възползва от тази тема, която е силно податлива на манипулативни интерпретации, и се заигра със страховете на хората, обръщайки собствената си доскорошна позиция на 180 градуса в стремеж да трупа рейтинг. Преди да говорим за Истанбулската конвенция първо трябва да погледнем суровите факти. На първо място безспорен факт е, че в България има проблем с неравноправието между двата пола. Той се илюстрира от факта, че според данни на „Евростат“ разликата в заплащането за една и съща работа между мъже и жени е 15 %. Това е зверска експлоатация, базирана на едно стереотипно възприятие за жените, някакъв предразсъдък, че те не могат да свършат толкова добре работата, колкото мъжете. Друг безспорен факт е, че България има проблем с насилието и в частност с насилието върху жените - всяка четвърта жена в България е била обект на насилие. Трети факт е, че въпреки наличието на нормативни актове в нашето законодателство, които регламентират третирането на насилието и върху жени, и върху мъже, компетентните юристи са категорични, че това не е достатъчно. Правната ни рамка не е адекватна. Тук в скоба ще кажа, че през 2016 г. беше направена много важна стъпка за преодоляване на тези проблеми -по инициатива на тогавашния социален министър и вицепремиер Ивайло Калфин беше приет Закон за равнопоставеност на половете. Дотогава бяхме единствената държава в Европа, която нямаше такъв закон. Това е много важна и реална стъпка, която беше предприета по инициатива на АБВ, за разлика от празните декларации на доста политици, които преди няколко дни изведнъж се събудиха много загрижени за правата на жените. Въпреки това насилието над жените у нас е факт, насилието в нашето общество като цяло е факт, защото насилието в семейството се проектира впоследствие в по-агресивни отношения например между децата. Затова има и толкова случаи на агресия сред подрастващите в училищата. Това е функция от социалната среда, в която функционираме, от образците за поведение, които ни се налагат през медиите, включително и от поведението на т.нар. политически елит. Когато премиерът говори като бабаит, лидерът на най-голямата опозиционна партия предлага да се разберат като мъже, а президентът казва: „Ако искате война, ще я получите“ - това са все агресивни модели на поведение, които се филтрират и по-надолу в отношенията между хората. Истанбулската конвенция третира именно проблемите, свързани с насилието върху жените и неравнопоставеността във всяко едно отношение между половете. Знам, че съществува страх и че беше направено едно манипулативно внушение, че през нея се отваря врата да влезе в България митичният трети пол. Всъщност такова нещо в конвенцията няма, там се говори за премахване на предразсъдъци, свързани със социалните роли, които жените изпълняват. А те са факт и имат много по-голям потенциал да ни затрият като нация, наред с корупцията и посредствеността на управляващия “елит”, много преди страшният трети пол да ни е видял сметката. Това го казвам както за тези, които се борят с този призрак, така и към другите, които считат, че защитата на правата на третия пол е от първостепенно значение. Големият проблем на България не е третият пол, а социално-икономическото неравенство. Големият проблем на левицата в глобален мащаб и в България в частност е, че вече от десетилетия тя се отказа от борбата за правата на трудещите се хора, борбата със социалното, икономическото и екологичното неравенство и припозна като основна група, чиито права да защитава, хората с различна сексуална, културна и пр. идентичност. Тези права безспорно също трябва да бъдат защитавани, но много по-голямата битка, която трябва да води левицата и да я спечели, ако искаме да оцелеем като нация, е битката за социално-икономическите права на 99-те % от хората. Защото икономическото неравенство е първично, от него произтичат всички останали неравенства - и образователното, и това в здравния статус и пр. Япония например е страна с висока степен на икономическо равенство и високо благосъстояние. Там са изключително толерантни към различните в културно и сексуално отношение. Там проблемът не стои, защото са общество на благосъстоянието. Същото е със Скандинавските страни - те са с висока степен на социална кохезия, на доверие и нямат проблем с различните. Обратната страна на монетата сме ние тук, където заради огромни социално-икономически неравенства, срещу които левицата отказа да се бори, се създаде впечатлението, че тя се отказва от защитата на правата на 99-те процента. По-мили са й 1 или 2 % от хората, които тук метафорично можем да сложим в графата „трети пол“. Това създаде усещането у тези 99 %, че левицата ги е изоставила. И ги тласна в ръцете на популисти и националисти. По подобен начин след тежката икономическа депресия през 30-те години в Германия дойде Хитлер, конструира друг фалшив враг – евреите, и понеже социално-икономическата ситуация беше такава, че изгладнелият и оскотял немският народ беше податлив на такива внушения, станахме свидетели на възхода на нацизма и Втората световна война. Сега имаме подобна ситуация - драстично нарастване на неравенството и огромна податливост на масата от българите на манипулации като тази, че големият враг е третият, четвъртият или петият пол. Всъщност големият враг е глобалният, олигархизиран капитал. Ако темата за Истанбулската конвенция не беше доминирала в сутрешните блокове и всички коментарни предавания последната седмица, щеше да се чуе много важна новина в тази насока, а именно, че най-популярният политик в САЩ Бърни Сандърс, който сам определя себе си като демократичен социалист, излезе с един призив за създаване на международно прогресивно движение срещу властта на глобалните елити и за борба със социалните, икономическите и екологичните неравенства. Това за мен е значим призив и това е битката, която трябва да водим, а не този измислен трети пол, който изведнъж се оказа най-големият враг на българското общество и който тотално подмени дебата за реалните проблеми на България.

Фокус:

Как би изглеждала страната ни, ако не ратифицира Истанбулската конвенция в контекста на европредседателството ни?

Константин Проданов:

Ако не я ратифицираме, както казва премиерът, сигурно ще се изложим пред чужденците, макар че те надали и сега имат високо мнение за нас. Срамно е, че основният аргумент на ГЕРБ за ратификацията е функция от мнението на “големите началници”. Това, което ще каже за нас Европа, не трябва да бъде водещо в случая. Решението трябва да бъде продиктувано от това имаме ли ние реален проблем в сферата насилие над жените и неравнопоставеност между половете в България и какво може да се направи, а не дали Европа ще ни издърпа ушите или не.

Очевидно правната рамка, която регламентира за момента насилието върху жените, не е достатъчна. В този смисъл има какво да се направи. Насилието не е резултат и не се бори само със закони и правила, а с култивиране на положителни образци за поведение, с образование и т.н. И, разбра се, минава през борбата с бедността - в бедните и неравни общества насилието е по-голямо, това е неоспорим факт. В този смисъл не трябва да разчитаме и да се надяваме, че приемането на един или друг закон сам по себе си ще бъде панацея. Но Истанбулската конвенция е стъпка в правилната посока и можем да я ратифицираме. Предвид умишлено създадения ажиотаж и изострената обществена чувствителност по темата, ратификацията може да бъде направена със съпътстваща тълкувателна декларация, в която да се направи ясно разграничение между биологично детерминирания пол и социалните роли и да се каже, че конвенцията ще се прилага в съответствие с принципите и разпоредбите на Конституцията ни, така че да се пресекат всички зловредни спекулации.

Фокус:

Обществото остана с впечатление, че с конвенцията ще се регламентира понятието „трети пол“. Смятате ли, че има нужда от по-широк дебат за конвенцията и че има спорни моменти в документа?

Константин Проданов:

За мен това не е важният дебат, който България трябва да води. Това похабява изключително важна обществена енергия, която би могла да бъде насочена по-пълноценно другаде. Например да дебатираме защо миналата година беше най-ниската откъм раждаемост от Втората световна война. За това не е виновен третият пол. Защо миналата година беше най-ниската по отношение на преки и чужди инвестиции от времето на Жан Виденов? За това също не ни е виновен полът. Жалкото е, че дори БСП като най-голяма опозиционна партия не говори за важните проблеми на обществото, те тръгнаха да трупат рейтинг от този изкуствен проблем. Факт е, че те оглушително мълчат по проблеми като презастрояването в Пирин и харизването на половината национален парк в услуга на олигархични интереси. Фактът, че под външен натиск са проваляни големи енергийни проекти у нас също не ги притеснява. Оглушително мълчат по въпроса за Антикорупционния закон, който току-що беше приет, и свеждат нещата до това кой ще назначава шефа му, а не до същностните проблеми по него. Те самосаботираха собствения си вот на недоверие, като се впуснаха на дискутират не мотивите му, а да громят този “сламен човек”. Мълчат оглушително по ред други въпроси, но, както виждате, са много вокални по тази измислена заплаха.

Фокус:

От „Обединени патриоти“ обявиха, че са против конвенцията. Това разклаща ли стабилността на управлението според вас?

Константин Проданов:

Не, това е поза, театралничене от страна на патриотите. Опитват се да трупат рейтинг, защото флагът им доста клюмна след като се отказаха да бранят доста от каузите, за които ги бяха избрали. Правителството не е заплашено от това, защото властовият кокал се услади на патриотите и те няма да го пуснат току така.

 

Назад

Top