Константин Проданов: Еврозоната трябва да се промени или ще загине! Там политиката взема връх над икономическата логика

Еврозоната трябва да се промени или ще загине! Там политиката взема връх над икономическата логика. Това заяви по време на Международната конференция „Един друг ЕС е нужен и възможен” лидерът на АБВ и икономически експерт Константин Проданов. „ЕС и еврозоната в частност са проекти, при които политическият ентусиазъм взема връх над икономическата логика. Обединението на един континент, два пъти опустошен от световни войни, е прекалено примамлива идея, поради което „дребните” детайли на икономическия дизайн биват оставени на втори план, за доуточняване в движение. Затова и се стига до една неадекватна по своята същност, финансова архитектура, при която единната валута и общият пазар не са съпътствани от фискалната интеграция и преразпределителните трансфери, необходими, за да бъде един такъв съюз работещ и устойчив“, посочи той.

Според Проданов има множество примери за различен стандарт спрямо държавите в еврозоната. Някои от тях като Германия и Франция например, с години не спазват финансовата дисциплина, която налагат на всички останали, а същевременно страни като Испания, въпреки спазването на правилата, затъват в блатото на несъстоятелността. По думите му в банковата сфера положението е същото, като държавите са оставени да се справят сами с несъстоятелността на тези финансови институции, въпреки че много често те  оперират на многонационални равнища или са собственост на финансови конгломерати, които имат международно представителство.

Проданов бе категоричен, че въпреки всички тиражирани пред обществото и чрез медиите мерки, в крайна сметка се стига до все по-задълбочаващи се различия в икономически план спрямо различните държави членки, особено между по-силните и по-слабите икономики, като първите диктуват изгодни за тях правила, които като цяло обезсилват финансовото обединение на Съюза заради идеята за временна изгода. „Самият процес на европейската интеграция до голяма степен имаше, дефакто, колониален характер, тъй като се съпровождаше от поглъщането на местните производители и банки от най-големите европейски транснационални корпорации и финансови институции. Закономерен резултат от премахването на всички ограничения пред движението на чуждестранния капитал стана мащабната деиндустриализация на икономиките на държавите от Централна и Източна Европа и деградацията на индустриалния им комплекс, а оттам и спадът в конкурентоспособността на продукцията и услугите, предлагани от централно и източноевропейските държави“, посочи той.

Според Константин Проданов подобно поведение на водещите европейски икономики води до дискриминация на редица държави, които, въпреки усилията си, няма как да постигнат необходимия им напредък, а това води и до драстично неравенство в обществото на страните от ЕС. Той посочи, че отпадането на регулаторните режими, без оглед на потребностите на средния и малкия бизнес в отделните държави, унищожава малките производители в страните от периферията на ЕС. „Например, по-високата производителност на труда заради технологиите и възможността те да се прилагат, както и по-високата степен на субсидираност на селското стопанство в Западна Европа води до евтин внос, който допълнително разрушава селското стопанство в страни като България. Резултатите от тази политика са плачевни и връщат страната ни към състоянието, в което тя икономически се е намирала в края на ХІХ век“.

В заключение лидерът на АБВ посочи още, че прилагането на подобни общи, несъобразени с реалността евроикономически механизми, дезинтегрира и пазара на труда в родината ни, а и в други европейски държави. Той бе категоричен, че заради ликвидираните производства и ниското заплащане на специализирания труд, кадрите напускат страната ни - трудът им е силно финансово недооценен и то, на фона на отсъствието на специалисти на пазара на труда. „Освен това либерализираните трудови пазари като цяло водят до намаляване на заплащането, като в същото време отслабва контролиращата роля на профсъюзите. В страната ни остават нискодоходни места, главно в услугите или в трудоемки производства. От чужбина идват инвеститори, например в шивашката индустрия, където срещу нищожно заплащане работят при полу-робски условия десетки хиляди жени, заплатени толкова, че едва да оцеляват“.

В светлината на тези констатации лидерът на АБВ посочи, че страната ни има нужда от икономически ръст. По думите му той може да бъде постигнат със силно държавно инвестиционно участие. Според Проданов България може и трябва да инвестира не в производството на непреработени суровини, а в преработена продукция, в стоки с висока добавена стойност и във високотехнологични сектори. Това може да стане със създаването, например, на Държавна инвестиционна агенция, която да подкрепя финансово развитието на подобен тип бизнес, която да покрива инвестиционните си разходи от печалбата на производството и която да има възможност да продава дяловете си, във вече стабилизиралите се компании, на печалба.

 

Назад

Top