Константин Проданов: Неравенството е основният проблем за България. Финансовият и властови ресурс са в ръцете на малцина, докато хората стават все по-бедни

Неравенството е основният проблем за България. Финансовият и властовият ресурс са в ръцете на малцина, докато хората стават все по-бедни. Това заяви в ефира на телевизия „Евроком“ лидерът на АБВ Константин Проданов. Според него поредните спорове около формата на управление, която трябва да има България, след речта на президента Радев, са без значение, докато огромна част от обществото ни живее на ръба на оцеляването, а властимащите притежават всички инструменти да предопределят изхода на всеки един вот. „Формата на управление на държавата - дали ще е президентска, парламентарна или полупрезидентска република - е просто технология на упражняване на властта, докато ние имаме системен проблем. Той е свързан с драстичното неравенство в обществото и с концентрацията на огромен финансов ресурс в малцина хора, който след това се трансформира по естествен начин от финансов в политически, в съдебен, в медиен и т.н. Дали ще имаме президентска или парламентарна република с премиер, който се държи както нашият сега, докато не извадим „финансовите зъби“ на олигархията - а това става през намаляване на неравенството и въвеждане на мерки като прогресивно подоходно облагане - докато не направим това, каквато и технология на управление да избираме няма да има значение. Големите пари ще продължават да командват процесите в държавата зад кулисите“, посочи Проданов. Във връзка с темата той припомни за националната гражданска инициатива, подкрепена от АБВ, за въвеждане на необлагаем минимум при трудовите възнаграждения и диференцирана данъчна ставка за медикаменти, учебници и стоки от първа необходимост, която бе отхвърлена от парламента без каквито и да било основателни аргументи, въпреки че бе подкрепена от над 30 000 български граждани.

„Представете си какво би станало, ако не дай си Боже, не попаднем на правилната личност, която ще направим президент в една евентуална президентска република. Ами ако е като предходния президент, например? Освен това всички знаем как се печелят изборите в България, кой и как брои бюлетините, как отиват хората до урните в повечето случаи. Изборите у нас се печелят с пари, с държавна и общинска администрация, която сте назначили, и която след това отива да гласува за вас под строй, заедно със семействата си. Печелят се с порции, които разпределяте на близки до властта фирми и с налагане на страх. За съжаление, това е тъжната реалност в България“, допълни лидерът на АБВ.  

Според Константин Проданов темата за бедността е трябвало да бъде заложена като основна за дебат по време на българското европредседателство. „Аз съм много разочарован и от факта, че въпроса за неравенството и бедността в България не е сложен на масата по време на европредседателството ни като основен приоритет за разрешаване. За разлика от държави като Румъния например, която за последните десет години е успяла да намали неравенството в обществото си, при нас то нараства. Т.е. еврочленството ни, въпреки всичките му позитиви, е успяло да задълбочи този проблем в страната ни. Да, наистина, Европа дава възможности, но проблемите ни са на национално ниво. Защото вноската за членството ни в ЕС я плащаме солидарно всички - аз, вие и всеки пенсионер, който плаща ДДС като си купи хляб или лекарства, но после еврофондовете, които влизат у нас, отиват в ръцете на малцина“. 

Като пример за тезата си Проданов посочи състоянието на родното земеделие. По думите му огромна част от субсидиите за сектора отиват в ръцете на малко на брой производители на монокултурни суровини, които дори не се преработват в страната ни, което пък е в основата на поскъпването на стоки от първа необходимост. „Стига се до такива парадокси, че България е първият или вторият в света износител на слънчоглед, но не го преработваме тук, а накрая внасяме олио от Румъния“. Според Проданов още при влизането в Европейския съюз, по една или друга причина, страната ни е пропуснала възможността да договори добри за нас условия, като по-дълги преходни периоди преди да бъдем изложени на конкуренцията на по-напредналото земеделие в другите европейски държави, както и достатъчно справедлив размер на субсидиите за сектора.

 

 

Назад

Top