Константин Проданов: Новите управляващи нямат нито намерение, нито капацитет и възможност да изпълнят щедрите си предизборни обещания

Новите управляващите нямат нито намерение, нито капацитет и възможност да изпълнят щедрите си предизборни обещания. Това е видно от състава на новото правителство и пълното отсъствие на каквато и да било визия за реформи и развитие на държавата. Това заяви в ефира на БНР председателят на АБВ Константин Проданов. „Ако трябва да бъде определен с една дума, този кабинет е на застоя. Няма заявка така необходимите за страната реформи да бъдат направени. Гледайки състава му имам чувството, че той е реден с „игра на музикални столове“, при която хората са наредени около тези столове и когато музиката спре да свири всеки се хвърля към първия му попаднал стол. Просто няма друго обяснение за назначението на хора по определени ресори, към които те нямат никакво отношение и за които те нямат никакъв опит“, посочи той. По думите му става въпрос за особено важни управленски позиции като тази във външното ни министерство, което броени месеци преди председателството на България на ЕС и в изключително усложнена международна обстановка се заема от правосъдния министър в предходното управление на ГЕРБ Екатерина Захариева, чиито виждания вероятно ще продължат линията на конфронтация с традиционни за България партньори, демонстрирана от президента Росен Плевнелиев. Според лидерът на АБВ подобни са и примерите с назначенията в Министерство на отбраната и правосъдното ведомство, което пък се заема от Цецка Цачева, която преди време на официална визита в Китай обяви, че реформата в сектор „Правосъдие“ у нас е приключила. „Ако погледнем и някои от другите назначения, например земеделският министър, който беше обект и на разследване от ДАНС или министърът на икономиката, който пък беше шеф на Агенцията по приватизация, когато бяха приватизирани „Булгартабак“, ИПК „Родина“, Дипломатическия клуб в Бояна, все сделки с много спорна репутация“.

Според Проданов друг основен проблем на новото правителство е липсата на каквато и да било конкретика в  управленската му  програма. „Това, което може да се види от представения до момента план за управление на държавата е, че той представлява в общи линии един „тюрлюгювеч“ от общи приказки и пожелания. Някои от все пак конкретните предложения, като увеличаването само на минималната пенсия на 200 лева, ще създадат много проблеми, противопоставяне в обществото и ще разрушат осигурителния модел в страната“, посочи той и припомни, че дори този план представлява на практика категорично отстъпление от щедрите предизборни обещания, както на „Обединените патриоти“, така и на ГЕРБ. „Преди изборите голямата част от политическите сили се насочиха към онзи тип демагогски послания, които звучат добре и може би изкушават мнозина. Нашата ниша е друга. Ние ще продължим да разчитаме на конкретни, прагматични, работещи решения. Надявам се след този срив, който е неизбежен за това правителство, че ще се развие чуваемост и за някакви алтернативни, смислени и работещи решения и хората ще ни припознаят“, посочи той и подчерта, че акцента при управлението на държавата трябва да бъде поставен на други места. Това са премахване на плоския данък за физически лица, съдебна реформа, преструктуриране на икономиката към продукция с висока добавена стойност чрез държавни инвестиции, включително и в човешки капитал. Без такава програма, по думите му, няма как управляващите да постигнат и друга своя заявка, която изисква сериозен растеж на икономиката и БВП, а именно повишаването на средната и минимална заплати.

Лидерът на АБВ постави акцент и върху промените в системите на образованието и здравеопазването. Той бе категоричен, че българските учители трябва да получават по-високо възнаграждение за своя труд, но получаването на повече средства трябва да бъде обвързано и с постигането на по-високи резултати. Той посочи още и че системата на делегираните бюджети трябва да бъде преструктурирана, защото към момента тя свежда учениците до един елементарен източник на доход за съответното училище, от който те не могат да се откажат и заради който правят огромни компромиси с качеството на обучението. Колкото до предложенията за осигуряване на качествено здравеопазване чрез демонополизация на здравната каса, Константин Проданов заяви: „Това ще направи още по-труден достъпа до здравеопазване на бедните и болни хора. В една действителност, в която има няколко частни здравни каси, които се конкурират, е напълно нормално те да не искат да обслужват тези, които имат някакво болестно състояние, те ще искат да застраховат предимно младите и здрави хора, които нямат никакви здравословни проблеми. Международният опит в много страни, в които има такава система показва, че това не е работещ модел. За нас трябва да има по-малко пазар в здравеопазването, а не повече.“

 

Назад

Top