Ламбро Попов: Антикорупционният закон, в настоящия си вид, няма да даде реални резултати в борбата с този вид престъпления

Антикорупционният закон, в настоящия си вид, няма да даде реални резултати в борбата с този вид престъпления. В него липсва ясна дефиниция що е корупция. Механично се обединяват няколко звена без да е направен задълбочен анализ на дейността им и без да е посочено защо към момента те не са ефективни. Това заяви в ефира на телевизия BIT зам.-председателят на Европейския институт за държавата и правото Ламбро Попов. Той изрази тревога и относно липсата на достатъчно механизми за контрол върху новото звено, което трябва да бори този вид престъпления и в което ще бъдат създадени няколко допълнителни служби за подслушване и разследване. „Едно от основните притеснения при създаването на тази антикорупционна комисия е свързано с липсата на контрол. Към нея се създава и едно звено за оперативна и издирвателна дейност. Т.е. към този мегаорган се добавят функции, които са изрично обосновани в Конституцията, че са в сферата на действие на други институции като прокуратура, разследващите органи към МВР и т.н. Също така се създава и едно трето за държавата ни звено за подслушване, отделно от ДОТО и звеното, което е към ДАНС, което ще се превърне в един безконтролен орган за употреба на СРС. Припомням също и че от Висшия адвокатски съвет заявиха, че чрез създаването на това ново звено държавата на практика се самоовластява, а причината е, че самите актове на тази бъдеща антикорупционна комисия не подлежат на пряк съдебен контрол“, посочи той.

Според Попов не става ясно защо при създаването на антикорупционния закон не е отчетен и факта, че в държавата има и други институции, които се борят с корупцията, както и защо от обхвата му са изключени представителите на местната власт. По думите му в текстовете има и още редица будещи притеснения факти. „Изцяло се изключват инспекторатите към отделните държавни учреждения, които всъщност са важен орган за контрол и превенция върху корупцията вътре в самата администрация. Интересно защо от сферата на закона е изключена изцяло съдебната власт. Оставено е инспектората към ВСС да е органа, който единствено да разследва корупционни поведения вътре в съдебната власт. Друг основен момент е изключително широкия обхват на проверяваните лица, като закона предвижда долу-горе около 50 000 – 60 000 души да бъдат проверявани за конфликт на интереси чрез проверка на техните декларации, което е изключително натоварващо за системата. Буди сериозни притеснения факта, че от обхвата на закона са изключени представителите на местната власт, като кметовете например. В същото време се знае, че те за година преразпределят около 4 милиарда лева публичен ресурс. Самата сума е най-малкото предпоставка за възможности за корупционно поведение. Друг съществен проблем е организацията на избора на председател на комисията, като преди второ четене бяха и драстично занижени и изискванията за заемане на тази длъжност. Избора е изцяло затворен в Народното събрание. Той трябва да бъде извършен чрез обикновено мнозинство, а не с квалифицирано, което поражда притеснения относно легитимността на този избор. В същото време в закона се предвиждат тестове за лоялност, но само за служителите, а не и за ръководството, което повдига редица основателни въпроси, най-малкото защо е избран такъв подход“.

Назад

Top