СОЦИОЛОГЪТ РОБИНЗОН КРУЗО

проф. Любомир Халачев

Знаете, че на 30 септември 1656 г.  Робинзон Крузо, дребен английски търговец и любител на авантюрите, попада в корабокрушение и се спасява на необитаем остров. След много приключения той успява да си създаде дом и заживява в това усамотение. Но, очевидно не му е било много COOL (както биха се изразили много съвременни автори), защото той един ден решава да направи свое собствено социологическо проучване на тема: „Защо не съм щастлив“. И тъй като на острова нямал агенция, която да го анкетира, той създал  уникален случай в практиката, едновременно анкетиращ и анкетиран. Затова и отговорите му запълвали 100% от анкетата. А ето я и самата анкета. Тя имала два раздела – Лошо и Хубаво -  и се състояла от следните въпроси.

Лошо:                                                                                                             1.

Захвърлен съм на един тъжен, необитаем остров и нямам никаква надежда за спасение.

Хубаво:

Но аз останах жив, а можех да се удавя както всичките си спътници.

Лошо:

Аз съм далеч от цялото човечество, аз съм пустинник, прокуден завинаги от света на хората.

Хубаво:

Но не умрях от глад и не загинах в тая пустиня.

И така, въпрос след въпрос, нашият корабокрушенец разбира, че всъщност дълбокото му нещастие е вид щастие, само че все още неосъзнато. След това социологическо проучване той заживява в относително спокойствие. Благодарение на това спокойствие той си намира папагал, куче, коза, дори Петкан. Но, това става постепенно.

Защо припомням тази история. Защото лятото дойде, ще му се порадваме (дано да няма много дъждове или пък суша!) и то скоро ще отмине, ще започнат и ще свършат ваканциите, а в началото на есента парламентът ще започне да обсъжда Закона за държавния бюджет. И аз си спомних какво стана миналата година, в годината на изборите. Тогава с нетърпение очаквах приемането на Закона за бюджета, , защото имах топъл спомен от пролетното предизборно наддаване на партиите. В това състезание, може би някой е обърнал внимание но все пак ще припомня, всички партии бяха изпратили представители на дискусия в телевизията на тема „Култура“. Един обясняваше как ще се развие литературата, друг говореше за кино, трети учеше  как трябва да се плащат авторските права на музикантите, една дама с усилие не успяваше да надвика мъжкия капацитет с проблемите на паметниците на културата и т.н. Позната картинка, малко като на селска сватба -  всеки обещава колкото може. Но, направи ми силно впечатление,           че всички присъстващи се обединихме и то категорично и безапелационно около един пункт: каквото и да стане, ще настояваме да получим 1% от БВП за култура. Добре, казах си аз тогава, от представените тука партии все някой ще влезе в Парламента- тогава ще има кого да питаме !

И така стигнахме до този ден миналата година, в който се одобряваше бюджета за култура в парламентарната Комисия по култура. И аз с учудване видях, че не само не стана дума за обещания 1% от БВП, но дори никой не попита какво стана с обещанието. Вместо това беше гласуван (единодушно!) един познат от години бюджет, който представлява приблизително 0,175 от БВП (виждате разликата – около ШЕСТ пъти по-малко от предизборното обещание!) като се обясни, че има допълнително 18 млн. лв. повече, което все пак е нещо. Ех, не е много нещо, както някои искат, ама е нещо! Което пък е по-добре от нищо, нали така!

Ужасно разочарован, аз се прибрах и започнах да звъня на познати, които имат постоянно участие в обществения културен живот. Отвсякъде чувах: „Е ти какво искаш, кога е било повече!“ или в най-добрия случай: „Абе ти на предизборни обещания вярваш ли, нали си възрастен човек!“ В този момент си спомних кой знае защо нелеката участ на героя на Даниел Дефо (в скоби само ще припомня че Даниел Дефо е бил от секретните служби на Негово величество!) и разтворих книгата. Простата социология с която започнах тези разсъждения ми направи силно впечатление. Реших да опитам и аз - може би пък нещата не са толкова лоши, просто трябва някак си да ги осъзнаем. Но, реших че не е правилно да започваме с негативните постановки. Поне така са ме учили американските професори когато става дума за анализи на продуцентската работа. Реших да опитам в началото да сложа позитивните въпроси. Ето какво се получи.

Хубаво:

Имаме няколко силни години в киното, имаме международни успехи.

Лошо:

Да, ама парите ужасно не достигат, държавата не изпълнява закона, гилдията се кара при всяка сесия.

Хубаво:

Пловдив стана Европейска столица на културата.

Лошо:

Да, ама им изгоряха хубавите тютюневи складове.

Хубаво:

В София театрите са пълни, хората чакат на опашки за билети!

Лошо:

Да, ама какво става извън София - някои театри затънаха в дългове, а други нямат пари за парно!

И така продължих доста дълго. Знаете, че проблеми дал Господ. Виждам - не се получава успокоение, явно така подредена системата не сработва. Тогава реших да опитам по начина, по който е работил старият социолог Робинзон Крузо. Ето какво се получи.

Лошо:

Започнахме да разрушаваме стари паметници, явно и това зависи от властта.

Хубаво:

Да, ама започнахме да създаваме и нови паметници, това означава че властта държи на културата!

Лошо:

Нямаме пари за социализация на археологическите открития, а там където изградим инфраструктура, нямаме пари и сили да я опазим.

Хубаво:

Да, ама имаме огромен потенциал за културен туризъм – като почнем от Варненския некропол, траките, римляните та до Плиска и Етъра.

Лошо:

Започнахме да градим кичозни културни паметници и тази мания се разраства.

Хубаво:

Да, ама повечето хора не разбират и им се радват, продават се сувенири, бизнесът цъфти.

Усещате ли как нещата добиват друг вид- уж едно и също, но някак си друг аромат имат думите, друго настроение създават и друг спомен оставят у читателя. Даже и на мен ми стана приятно като четях тази на пръв поглед нееднородна статистика.

Накрая реших съвсем да изстискам силите на анкетирания и му зададох следния коварен въпрос:

Лошо:

Културата ни е в тежко състояние! Какво да правим?

Хубаво:

Да, ама ние сме живи, това е по-важно!

Мислех да продължа с въпроса: „До кога?“, но видях че на този съвсем резонен въпрос няма отговор и ако се опитам да отговоря сигурно ще разваля иначе добре подредената система на социологическото проучване. Затова не го зададох. Анкетата звучи оптимистично, а в същото време разкрива съвсем реалистично картината на съвременната ни култура. Това идва да ни покаже колко много имаме още да се учим от класическата литература. Има неща които не се променят със столетия. Едно от тях е умението да покажеш ситуацията така, че всички да бъдат доволни. Като казвам: „Всички“ имам пред вид и феновете, и хейтърите.

Ако смятате, че не съм прав прочетете отново „Животът и необикновените приключения на моряка Робинзон Крузо, родом от Йорк, прекарал 28 години на безлюден остров край бреговете на Америка близо до устието на великата река Ориноко, след като претърпява корабокрушение, в което загива целият екипаж и единствено той остава жив, заедно с разказа за по-нататъшното му избавление от пирати, описано от самия него“. Това е пълното заглавие на романа. До последния момент не можеш да разбереш дали е истина или лъжа,  дали е драма или комедия. Поучителна книга.

 

Назад

Top