Д-р Евгений Желев: И на 120 ще остана заралия

Евгений Желев е роден на 22 юли 1957 г. в Стара Загора. Учил е в VII ОУ и в гимназия „Христо Ботев“ в родния си град. Завършва Висшия медицински институт в Пловдив. Преминава курс по мениджмънт на здравеопазването във Вашингтон, САЩ.

През 1983-1984 г. д-р Евгений Желев е завеждащ Медицински център в Богомилово. От 1985 г. до 1995 г. работи в ОАРИЛ и в отделението по ортопедия и травматология при Обединена районна болница-Стара Загора. От 1995 г. до 1996 г. работи в клиниката по ортопедия и травматология на Университетска болница-Стара Загора. Директор на ОРБ-Стара Загора от 1997 г. до 1999 година.

Два мандата е кмет на Стара Загора (16 октомври 1999-26 ноември 2007).

От 20 март 2008 г. е назначен за председател на Държавната агенция за българите в чужбина. С указ на президента Георги Първанов от 22 март 2008 г. е назначен за Съветник по развитието на регионалната политика.  След това става министър на здравеопазването (24 април 2008 г.-27 юли 2009 г.) и народен представител от БСП/Коалиция за България в 41-вото Народно събрание (14 юли 2009 г.-14 март 2013 г.).

През 2013 г. става управител на втората по големина частна болница в България – МБАЛ „Софиямед“ в София.

Президент учредител и първи президент на Лайънс клуб „Стара Загора – Тракия“. Председател на Управителния съвет на РАО „Тракия“. Член на Управителния съвет на НСОРБ. Член на Управителния съвет на НЗОК. Представител на България в Комитета на регионите. Съосновател и член на Страсбургския клуб. Председател на Ловно-рибарски съюз-Стара Загора (2000-2012). Почетен президент на ФК „Берое – ветерани“.

Бил е член на ВС на БСП. Член на НС на АБВ.

Кавалер на френския Орден за заслуги – най-високото отличие на Френската република, след Ордена на почетния легион. Носител на руския орден „Петър I втора степен“ за личен принос и заслуги в укрепването на българо-руските взаимоотношения.

* * *

– Д-р Желев, Вашият поглед към 60-годишнината Ви?

– Добра възраст! Не се оплаквам от живота си дотук. Ако мога с няколко думи да го характеризирам: живот на скорост, дори на най-опасните виражи.

 От малък мечтаете да станете лекар и постигате мечтата си. И сега често срещам хора, които продължават да са Ви благодарни за помощта като ортопед…

– Професията на лекаря е многопластова, сложна, отговорна. Който я практикува свястно, трябва много да дава, но и много получава.

Натоварването е огромно, но когато успееш да помогнеш, радостта от работата е неизмерима… Любопитен спомен от лекарските ми години е свързан с моя учител проф. Росен Иванов. Един есенен ден на 1985 г. дойде в отделението по анестезиология и реанимация на ОРБ-Стара Загора, където работех: „Момче, тръгваш с мен!“. „Къде да тръгвам?“. „Ще ставаш ортопед“. „Ама аз искам да ставам хирург“.

„Не, не, ставаш ортопед!“

Така започнах ортопедията и не съжалявам.

– Чух, че готвите някаква инициатива, свързана с името на професора?

– Тази година се навършват 95 години от рождението му. Негови възпитаници, приятели ще направим инициативен комитет и ще се обърнем към Общинския съвет – ако е възможно, на негово име да бъде кръстена подходяща общинска структура. Заслужава. Той е един от основателите на българската ортопедия, широкоскроена личност.

– 50-ия си рожден ден отпразнувахте с няколко месеца закъснение – през есента на 2007-а?

– Седмица преди рождения ми ден пламнаха непознати дотогава като мащаб, като сила пожари на няколко места в общината.

Обхванаха голяма територия, захапаха „Аязмото“ в Стара Загора

Застрашиха и парка, и града. Положението беше много …напечено. Трябваше да действаме много бързо. Силите ни не стигаха, въпреки мобилизацията на няколко областни противопожарни служби, служители на горското, армията, тежки машини от Мини „Марица изток“, целия личен състав на Общината, общински съветници, граждани… Тогава с помощта на президента Георги Първанов успяхме да осигурим един специализиран руски самолет „Ил 86“, който за два дни потуши пожарите. Общо взето,наложи се да действаме в екстремна, почти бойна ситуация и не ми беше до празненства. Затова чак през септември отбелязахме 50-годишнината ми.

– Справянето с огненото предизвикателство е едно от големите ви постижения като кмет. Има ли други такива по време на кметуването Ви?

– Едно от тези постижения, което стана възможно не само с усилията на екипа, с който работех, но и с помощта на собственика на „Национална бизнес поща“ Станимир Стоянов и екипа на вестника, е изграждането на интегрирания културен център на Стара Загора.

Това започна от първия ми ден като кмет и продължи през двата мандата – операта, галерията, музеят, библиотеката, театърът беше вече направен, „дупката“ в средата на всичко това… Тогава нямаше еврофондове. Работехме със собствени средства и такива, каквито можехме да осигурим с изпълнението на бюджета и евентуално със заеми.

През първия мандат работихме усилено да стабилизираме финансово общината. В началото на втория мандат в следствие на постигнатата финансова стабилност и перспективата на развитие, която дадохме на общината с нашата работа, ни бе присъден от Standard and Poors кредитен рейтинг BB+, равен на този на Бърно, Вилнюс, Братислава. Това ни даде възможност да теглим револвиращ кредит и да емитираме облигационен заем с изключително благоприятна лихва. Парите от заема, понеже не ги изразходвахме наведнъж, ги бяхме вложили в няколко банки. Тогава лихвеният процент надвишаваше процента на лихвата, която плащахме по заема.

Печелехме. Та с тези два кредита финансирахме възстановяването на операта и изграждането на музея. Без тях нямаше как да стане.

Има едно друго предизвикателство, за което по-малко хора знаят. В началото на първия мандат имаше изключително агресивно действие от страна на „Макдоналдс“ за изграждане на „Макдрайв“ в източната част на парк „Александър Стамболийски“ (Алана). Мненията бяха разделени. Решихме да запазим това пространство. Благоустроихме градината, издигнахме там паметник на Св. Георги като паметник на загиналите във войните старозагорци. Мястото стана още по-добро. И нещо много интересно – на самото откриване на паметника на 05.10.2002 (празника на Стара Загора) с присъствието на президента Георги Първанов направихме наред с обичайното шествие и военен парад.

Тогава командир на Старозагорската дивизия беше полк. Маринов, който осигури възможната военна техника и личен състав. Беше грандиозно шествие. На другия ден след парада ми се обади президентът и ми каза: „Обадиха ми се доста дипломати и питаха какво сме демонстрирали в Стара Загора с този военен парад?“,  а аз му отговорих:

„Дух. Български дух и самочувствие“

Президентът каза: „И аз това им отговорих“.

Много по-напрегнато беше около унищожаването на ракетните комплекси СС 23, „Фрог“ и „Скъд“ от юни до октомври 2002 година. Българското правителство беше сключило изключително неизгодни договори.

Самото притежаване на тези ракетни комплекси има изключителна възпираща сила

Казвам го и защото съм служил като ракетчик в казармата. Особено ме ядосваше фактът, че трябваше да се изгарят на 7 км от Стара Загора, на полигона „Змейово“. Тогава градът, общността се вдигна. И с право. Не можеш да си правиш експерименти със здравето и с живота на хората. Такъв метод на унищожение чрез изгаряне дотогава не беше имало никъде.

Отидох при тогавашния посланик на Щатите у нас Джеймс Пардю

Обясних му, че това, което правим като общност, това, което иска градът, не е противопоставяне на влизането ни в НАТО. Просто има проблем за здравето на хората. Казах му:

„Ваше Превъзходителство, аз съм кмет на този град, аз съм с хората!“

Той ми отговори: „Ако това се беше случило в Щатите, и ние така щяхме да действаме. Обаче имате договор“. Добре, имаме договор, но никъде в него не е писано как ракетите ще бъдат елиминирани. И се започнаха дълги разговори, преговори с различни институции, помогна и БАН. С общи усилия – на Общинския съвет, на администрацията, моите, на хората, успяхме да направим така, че да не се използва този метод на изгаряне на двигателите.

В крайна сметка у нас бяха унищожени конвенционалните бойни глави на ракетите, а двигателите с гориво бяха унищожени в специализирани заводи извън пределите на страната…

– По Ваша идея, родена буквално във въздуха, на 3 март 2003 г. президентът на Русия Владимир Путин посети Стара Загора и се поклони на мемориалния комплекс „Бранителите на Стара Загора“. Сега предстои да честваме 140 години от боевете край Стара Загора. Вашето мнение за уникалното културно-историческо наследство на православния град-герой, на неолитната люлка на европейската цивилизация преди повече от 8000 години?

– Посещението на президента Путин беше подготвено още в края на 2002 година. Бях в състава на една делегация с президента Георги Първанов за посещение в Русия. Действително той тогава покани руския президент да посети България. На отиване в самолета казах: „Г-н президент, тъй и тъй президентът Путин ще идва, възможно ли е да посети и Стара Загора?“. „Мислехме в Плевен…“.

„Добре, ама и Стара Загора е град-герой!“

Това беше. Като се връщахме, пак в самолета, президентът ме извика: „Твоята работа може и да стане“. И стана. В крайна сметка това посещение за мен е уважение към града и към историята му. В колко града в България е бил президент от такъв ранг? Впрочем, добре е, че сега има отправена покана към президента Путин да посети България за 140-годишнината от Руско-турската освободителна война.

Къде и каква програма ще му организират е отделен въпрос…

А пък с огромното ни културно-историческо наследство от хилядолетията трябва не само да се гордеем. Имаме достатъчно дадености. Трябва да се използват днес, утре. Да помагат на туризма, на бизнеса, за по-добрия живот на местната общност. И това се случва.

Градът неслучайно неотдавна беше избран като най-добро място за живеене

Слоган на една от предизборните ми кампании беше: Стара Загора – по-доброто място за живеене. Това, че стана сега, е едно доказателство за надграждането в общината. Сегашният кмет Живко Тодоров, който кара втори мандат, има съществен принос за това.

– Добрият лидер умее да бъде пръв сред равни. Доволен ли сте от начина, по който отстоявахте този подход и в работата с екипите на общинската администрация, и като цяло с местната общност?

– Да. Имах удоволствието да работя с изключително добри професионалисти. Бяхме – съмишленици. Добре е, когато човек е ръководител, да направи екип от съмишленици. Направих го в двата мандата.

Работех с много различни хора като характери, като същности но успяхме да се съчетаем.

– Лекар, ръководител на едно от най-големите болнични заведения в страната, двумандатен кмет на един от най-физиономичните градове в България, народен представител, министър на здравеопазването, политическо лидерство… В каква роля се чувствахте досега най-добре?

– Като кмет. Защото имаш голямата отговорност и голямата свобода

Когато предложиш действено решение, няма проблем нито с Общинския съвет, нито с институциите, нито с общността.

– Каква роля в бъдещето извън споменатите ще Ви хареса?

– Не съм играл ролята на дядо. Очаквам я с нетърпение и не един път!

 – През октомври 2015 г. на премиерата на книгата „ЖИВИ СПОМЕНИ. Документирани разговори с девет старозагорски кметове“ казахте: „Стара Загора е на края на света. Тук започва Раят!“. Винаги сте подчертавал, че си оставате заралия. Защо?

– Защото тук ми е коренът.

Защото харесвам града и го обичам

Тук са най-хубавите ми спомени… И друго съм казвал – че като се връщам от София с колата, кракът ми натежава на газта! А за края на света – да – така обяснявах на господата зад океана, като ме питаха къде е България. Къде е България? На края на света. А там има един град Стара Загора – след края на света! Къде, къде? Как къде – в земния Рай (смее се)… Велика работа е Стара Загора!

– И на 60 си оставате заралия?

– Аз и на 120 ще остана заралия.

– Семейната Ви крепост бранят и три красиви амазонки – съпругата Анастасия, дъщерите Мария и Полина. Къде е ключът на семейната хармония?

– В единението. В любовта, уважението, в обичта. Изключително съм благодарен на семейството си, на жена ми, на дъщерите ми. Много са ми помагали и много ми помагат във всичко. Без тях – не знам,

сигурно нямаше да съм това, което съм

 – На 10, на 15 години приятелите са като въздуха, който дишаме, а на 60?

– Опора, сигурност, радост. Когато приятелите са истински, животът е по-хубав.

– Честит юбилей, д-р Желев! Как ще го празнувате?

– На самия рожден ден ще бъда само със семейството си. След това ще направя един купон. Сериозен.

 

Линк към новината: 

http://www.nbp.bg/nbp/%D0%B4-%D1%80-%D0%B5%D0%B2%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B9-%D0%B6%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B2-%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-120-%D1%89%D0%B5-%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B8/

Назад

Top