Ген. Михо Михов: Дайте да се вземем в ръце! Да изберем онези, които са готови да ръководят държавата четири години!

Ген. Михо Мохов, водач на листите на Коалиция „АБВ-Движение 21“ в Пловдив-град и Ямбол: 

Ген. Михов, имате впечатляваща биография. Смятате ли се за успял човек?

Самооценката е трудно занимание за мен, особено когато е звучна или писмена. За мене в живота, ако човек се е възпроизвел, то той е успешен за рода и за нацията си като цяло. Но общественото съзнание се интересува и от още нещо важно: Хората се интересуват от публичните личности и най - вече от онези, които са се реализирали на професионалната арена и преминават в сферата на политическите предизвикателства. Това е много важно, защото според Бертолт Брехт „най -лошата неграмотност е политическата неграмотност”. Затова хората с амбиции за политическа кариера трябва да имат житейски опит и да са патриоти, за да ги притегли народът ни на везните на общественото съзнаннние.

За да отговоря и по-пряко на въпроса, ще маркирам завършека на всяка моя мисия в живота ми досега. Със съпругата ми Бонка имаме син и дъщеря и те ни дариха със своите половинки с пет внучета. Много им се радваме и им помагаме, с всичко от което са имали и имат нужда. Военната си служба като летец посветих на обучението на младите пилоти на България - от инструктор до командир на учебно-боен авиационен полк. Като висш военен отдадох повече от десетилетие на оперативно-стратегическо ниво - като генерал в дивизия, като командващ ВВС и Началник на Генералния щаб на Българската армия.

Имах шанса да работя в президентската администрация, като посланик в Македония и в 43-то Народно събрание. Какво повече да очаквам!?  Народът казва, че може да си много добър и способен, но ако няма кой да те забележи, ще си останеш с добрините си, без да можеш да ги отдадеш и на другите. В този смисъл, ако съм успял, то е защото съм бил забелязан от висши военни и от президентите на България в края на миналия и началото на този век.

С какво ще допринесе за страната ни влизането на толкова много военни в политиката?

Не са много! В 43-то Народно събрание бяхме седем, а сега може би ще нараснат с един – двама. Нима не е ясно, че е налице трайно и дълговременно влошаване на средата за сигурност. Текат глобални проблеми, водещи до преконфигуриране на световната система за сигурност и нови форми на икономическо противопоставяне, а регионът, в който живеем, е особено уязвим. Военната експертиза в парламента се формира и формулира в законодателни решения в комисията по отбрана, там се обсъжда и военният бюджет. Много важно е тези, вече отслужили във Въоръжените сили определените години, да внесат опит и грижа за моралния дух и социалния статус на военнослужещите. Войнският труд е несъизмерим с която и да била друга професия и той освен, че следва да е признат трябва и да бъде познат на народните представители.

Казахте, че въпросите за националната сигурност са актуални в момента за всички държави. Вашето виждане за нея?

Сигурността е модерна тема на съвремието в регионален, континентален и в световен план, но тя има преди всичко значение за човека като индивид и за нацията като общност от дадена цивилизация, населяваща и обитаваща изконна територия и пространство от земя, море и всичко над тях. Робът е предпочитал сигурността за хляба, за живота си пред свободата. Заради това често казваме, че имаме робска психика. „Дайте му на роба криле и той ще отиде да мете улиците с тях“, казва Хайне. Темата за сигурността не бива да я отделяме от свободата, суверенитета и стабилността на институциите в държавата. Ето вижте сегашното ни състояние. Ние сме готови да отдадем т.н. въздушен суверенитет на концесия, да си правим избори през всеки две години, да обогатяваме партийните върхушки и да разлагаме държавните структури, за сметка на процъфтяваща престъпност и всеобхватна бедност. Не е ли нещо като робската психика? Дайте да се вземем в ръце! Да избираме онези, които заявяват, че ще ръководят държавата четири години, че ще стабилизират армията и ще реформират най- после полицията, съда и прокуратурата, без да питат или да се съветват, с когото и да било отвън.

На среща с пловдивски избиратели, на която дискутирахте националната сигурност, казахте, че тя е пряко свързана с демографската си криза. Има ли коалиция „АБВ-Движение 21“ решение на този ескалиращ проблем?

Е, не става само с денонощно създаване на деца. Това е всеобхватен проблем. Ако щете той започва и завършва с културата ни и с нивото на общественото ни съзнание. Има и генетично-природна основа, защото ние все пак освен, че сме деца на своите родители, ние преди всичко сме деца на Природата. И ако нашата нация се е оформила като такава повече от хилядолетие, време е да осъзнаем, че тя е в опасност и може да изчезне. Забележете! Първите симптоми за това са в агресията и деформирането на културния ни модел. Народът ни го чувства и страда за хала си, но управляващите закъсняват с радикалните и животоспасяващи мерки. Данъчната и пенсионните системи са в основата на подобряването на качеството на живот. На мене са ми заявявали:                „Генерале, направете живота ни поносим”. Ако това е така за една цяла генерация български граждани, то това води към залез на българщината.

Безплатните детски ясли и градини, които залагаме ние от коалицията, нарастване на минималната работна заплата и преизчисляването на пенсиите, свиване на ножицата между тавана и най- ниските пенсии само ще забавят темпа на смъртността и леко ще повишат темпа на раждаемостта. Главният проблем е липсата на достатъчен икономически растеж, задушаване на предприемаческия дух на бизнесмените от рекетьорското управление на редица правителства и техните кметски и областни представители. Липсва и трудолюбие, за което си спомням от друго време. За труд и любов към децата много малко се говори от политическия елит, защото те самите не го притежават в характера и нравите си. Тогава следва ли пак такива да си изберем, без да ги познаваме и без да ги оценяваме какво са създали за фамилията и държавата си?      

Живели сте в Пловдив заедно със семейството си. Как бихте искали да изглежда градът сега и за в бъдеще?

Да, по време на смяната на политическта ситема у нас бях назначен за заместник командир по изтребителна авиация на 10 САК – Пловдив. Това беше командването на нашата фронтова авиация. Тогава отшумяваше проблемът със смяната на имената на българските турци, тяхното изселване и опасноста от военен конфликт със съседна Турция. В града пък бушуваха протести, митинги и възгласи „ Долу! Смърт! Оставка!” и какво ли не още. Митингуващите скандираха против КЦМ и други емблематични предприятия. Беше грозно и неспокойно. И въпреки всичко семейството ми имаше готовност да се засели и заживее в Пловдив и занапред. Промените в държавните институции засегнаха силно МО и Българскарта армия като цяло. Бях изпратен да поема командването на дивизията за Противовъздушна отбрана /ПВО/ в Ямбол.

Сега Ви става ясно защо водя листата на нашата коалиция и в този град. За мене Пловдив и неговите жители  с девиза „Древен и вечен“ са със световни измерения за история и бъдеще, което означава не само артефакти, но и качество на живот на гражданите.

Днешният Пловдив ми харесва и промените от края на миналия век са в положителна посока. Градоустройството е приемливо за гостите и туристите. Много ми се иска един ден да се реализира авангардният проект за плавателен участък на р. Марица, но преди това трябва да се подобри транспортът, който е пряко свързан с екологията, както и водният цикъл, за който пловдивчани слушат повече от четвърт век. Икономическа зона „Тракия“ е посоката на бъдещото материално производство, но в съжителство със средните и дребни предприятия, които да задвижат семейния бизнес. Другото е в сферата на духовното развитие на обществото ни.

С какво можете да допринесете Пловдив да стане достойна европейска столица на културата?

Всички държавни институции трябва да подкрепят с оценки, бюджет и практически действия заложеното в програмата и проектите. Немислимо е да се остави Общинският съвет и кметът на града да ни „водят“ към 2019 година с призиви и оплаквания. В личен план и аз, и коалицията, която представлявам на изборите за 44-то Народно събрание, сме готови да участваме пряко в подготовката на обектите и инфраструктурата с труд, средства и управленска позиция на местно и централно ниво.

С кои политически сили би си сътрудничила коалиция „АБВ-Движение 21“ в следващия парламент?

Този въпрос е по-скоро за партийните структури на коалицията. Те обикновено отговарят с кого не биха си сътрудничили. Засега казват, че само с ГЕРБ не биха влезли в управленческа формула. Сигурно избирателят иска да знае предварително кой с кого ще управлява, но нека не ставаме по-големи македонци от побратимите ни зад граница. Те вече с в патова ситуация. Дано техните и нашите политически съветници от чужбина на върха на големите партии не са едни и същи. Ще ни погубят с тези избори на всеки две години. Пълна управленска немощ ни очаква поради недоученост, малък жизнен и политически опит на елита с неформирани и непризнати лидери. Знаете, че лидер е онзи политик, експерт-професионалист или идеолог, който има последователи. Жалко, че България продължава да вреди на името си като нашите политици търсят само скандалното в събитието. Това е характерно за големите  партии в ляво и в дясно. Това не ни допада! Налага се да подберем и си създадем лидери от нов тип, а не да си спомняме само за вождове от миналото.

Интервю: вестник Марица

 

Назад

Top