Ивайло Калфин: Бързи решения за ширещата се агресия и тероризъм в Европа няма

Трябва да търсим вярната посока и каузи, които да ни обединяват като общество

За съжаление атентатите в Европа и по света зачестиха много, но това си има обяснение. То е заради смяната на балансите, глобализацията, междудържавните отношения и междуличностните такива. Това заяви в ефира на БТВ Ивайло Калфин, член на ИБ на АБВ и външен министър на България в периода 2005 – 2009 година. „По-добрите комуникации и технологиите дават самочувствието на много хора, че могат да направят нещо, което те смятат за много важно. Някой път то е положително, друг път - много лошо. Това, на което сме свидетели, е протест срещу начина, по който функционира обществото. За съжаление бързи решения няма, но поне трябва да търсим вярната посока. Аз съм притеснен за България и не заради конкретна опасност от терористичен акт, а заради разпада на обществото, който се наблюдава у нас. Има липса на доверие в институциите, липса на доверие, че изобщо вървим в някаква вярна посока. За това отсъства и мотивация в обществото да се върви напред. Това се вижда у много хора, които отпадат от образование, маргинализират се, не вярват на политиците си. Виждате, че все по-малко ни интересува кой ни представлява и пред света, и пред държавата“, посочи той.

Според Калфин един от основните мотиви, движещи тероризма в Европа, е някаква зле мотивирана форма на желание за промяна в системата. По думите му обаче, действията на атентаторите не са с конкретна политическа мотивация. „Ако се вгледате в конкретните хора, които извършват терористичните актове, ще разберете и защо го правят. Те просто виждат кауза в нещо друго - в това да разрушат системата, което правят по възможно най-грозния начин, чрез невинни жертви. Не вярвам да има политическа цел на атаките във Великобритания. Въпреки че след атентата в Манчестър се промени баланса на силите между основните партии. ДжеремиКорбин  обяви, че всички са видели, че борбата с тероризма не работи. Тези настроения ще се засилят след атентата от снощи. Още веднъж обаче казвам, че не мисля, че мотивацията е партийна. Това, което правят, не е за да спечели една или друга партия, правят го срещу цялата система, която на всичкото отгоре ги е подслонила, дала им е работа и възможности да се интегрират. Очевидно е обаче, че каузата да я промениш и да направиш нещо, което смяташ за различно, е по-силна“.

Ивайло Калфин бе призован за коментар и относно ситуацията в България и възможния изход от кризата. „У нас няма данни за терористична заплаха, но ние виждаме тази агресия. Влезте, например, в интернет, който дава тази, образно казано, власт на хората. Колко омраза има в интернет, която се сее понякога анонимно, а друг път не. Всичкото това насаждане на омраза, агресията в училище и по пътищата, това е тенденция, която виждаме навсякъде и лечението й не е лесно. При всички случаи обаче, трябва да се промени посоката. Вижте, например, че все повече български граждани се чувстват неразбрани, незащитени. Не го казвам политически насочено.  Просто действително трябва да се замислим за теми като образование, интеграция, доброволен труд, за някакви каузи, които да обединят обществото. Това е решението“.

В заключение Ивайло Калфин коментира и външнополитическите варианти за  позиция на България. „Външната ни политика не може да бъде неутрална. Тя не може да ни предпази от всички конфликтни точки. Да, ние сме членове на НАТО и ЕС, участваме във формирането на техните позиции, участваме и в различни общи външнополитически инициативи. Така че България не може да остане нещо като остров, който да не се ангажира с проблема. Въпреки това мисля, че страната ни не е дала повод да събуждаме някакви терористични настроения, специално към нас. Още повече, че ако погледнете терористите и във Франция, и в Белгия, и във Великобритания, това не са хора бежанци, това са хора, които са второ, трето поколение в Европа. В България мисля, че нямаме такива хора, които да протестират по този начин срещу системата. Напротив, у нас има много, включително сирийци, които са добре интегрирани в обществото“.

 

 

Назад

Top