Кирил Цочев: Шест правителства проспаха възможността България да бъде енергиен център на Балканите (интервю)

Кирил Цочев – водач на листата от Коалиция „АБВ – Движение 21“ в област Русе, в интервю за Агенция „Фокус“: 

Г-н Цочев, бил сте вицепремиер и министър на търговията в правителствата „Беров“ и „Виденов“, какъв е Вашият коментар по темата за Споразумението за свободна търговия с Канада (СЕТА)? Кои са плюсовете и минусите от него и защо реакциите са толкова разнопосочни?

Кирил Цочев: Последното правителство пропусна възможността да проведе една национална дискусия по същество относно въздействието на споразумението с Канада върху икономиката – обществените услуги и отношението държава-инвеститор. Правителството не направи някакъв сериозен анализ на тези въпроси. Спомням си, че в 43-тото НС председателят му получи едно писмо от унгарския парламент и го резолира до Икономическа комисия. Там спонтанно представителите на ГЕРБ и Реформаторския блок напуснаха заседанието и с участието на неправителствени организации, БСП и аз, обсъдихме какво е предложението и какво решение трябва да вземем. Но то не беше в официално заседание на Икономическа комисия, а и след това не беше разглеждано като такова и не беше вкарано в парламентарна зала. Правителството пропусна възможността споразумението да бъде обсъдено в Народното събрание, въпреки че такава ратификация е предложена в 44-тото НС. Там се засяга въпросът за визовата либерализация и се разчита на политическото решение от страна на Канада. Подобно решение ще се предлага прогресивно, първоначално само за получилите вече визи за Канада и САЩ, а впоследствие и за останалите граждани, ако са изпълнили условията за това. Ще бъде съпроводено с една клауза за временно суспендиране, ако канадската страна констатира проблеми при прилагането на безвизовия режим. Предстои да видим дали евентуалното премахване на визите трябваше да бъде единственото ни условие за даване на съгласие за подписване на СЕТА. Всъщност къде е европейската солидарност по отношение на визите за САЩ, където България и още няколко държави членки са подложени на очевидна дискриминация? 

Как ще коментирате ситуацията, която се оформи около позицията на президента Румен Радев за споразумението? Какви са Вашите впечатления за различния прочит на неговите думи и действия от страна на отделните политически сили?

Кирил Цочев: Във Вашия въпрос пролича и отговорът. Действително има различен прочит на отделните политически сили. ГЕРБ казаха, че той е бил подкрепил декларацията в ЕК. Да, той подкрепи декларацията, но под едно условие. Аз мисля, че Румен Радев беше прав да сезира Конституционния съд за правилността на едно такова решение. Не трябва да се гледа едностранно, а трябва страната ни да си реши сама и да се самоопредели какво е мнението й по отношение на споразумението България, като част от ЕС, и Канада. 

По отношение на проекта АЕЦ „Белене“, възможен ли е според Вас рестартът му, както обещават от БСП?

Кирил Цочев: Бих гледал на проекта АЕЦ „Белене“ като на един от елементите на т.нар. „Голям шлем“. „Големият шлем“ се състои от три проекта, като по първия аз съм започнал разговорите като вицепремиер, отговарящ за енергетиката на България, още в далечната 1994 г. през месец август по време на среща с министър-председателя на Русия. Тогава за първи път разгледахме проекта „Бургас-Александруполис“. В него се предвиждаше транзит през българска територия. Тоест доставка на пристанище „Бургас“ на 40 млн. тона нефт. В нефторафинерия „Бургас“, която тогава беше „Нефтохим Бургас“ под мое ръководство като вицепремиер, имаше свободен капацитет от 7,5 тона. България си осигуряваше дългосрочно нефт. 330 км от нефтопровод, който минава през територията на България до Александруполис. 10 млн. тона остават в Гърция и 20 млн. тона гърците транспортират до САЩ. Това беше за мен един много добър проект, който осигуряваше суровина на България за дълъг период от време. 2008 г. се проведе един референдум, в който легитимно участваха 28% от участниците в Бургас. Този нелегитимен референдум реши, че ще бъде замърсена акваторията на бургаското пристанище. Между другото, точно тогава се водиха преговори и японското правителство отпусна по Фонда за органично сътрудничеството 230 млн. щатски долара 30-годишен кредит с 1,8% лихва, 10% гратисен период и 20% период за изплащане точно за разширение на пристанище „Бургас“. Първото правителство на Бойко Борисов суспендира този договор по неизвестни за мен причини. Японският посланик беше безкрайно учуден как може една държава като България за първи път в историята на отношенията на Япония с други такива държави да суспендира подобен договор. Тогава можеше да се разшири пристанище „Бургас“ и съответно танкерите да акостират и да разтоварват нефта. Има и още един допълнителен елемент, че самият нефтопровод, който минава на територията на България щеше да бъде охраняван през цялото протежение. Това е близо до границата ни с Турция, което означава, че още тогава можехме да започнем да решаваме проблема със сигурността и бежанците, които минават през тази територия. Съжалявам, че това нещо стана, защото то унищожи един прекрасен проект. 

Вторият проект в този троен шлем е „Южен поток“, който по същата схема, след като шест правителства проспаха трите големи проекта, и той беше проспан. Правителството на Тройната коалиция и най-вече това на Пламен Орешарски, при когото причината за неговото прекратяване беше Третия либерализационен пакет, който е достъп на трета държава до газопровода. 64 млрд. куб. метра щяха да минават през българска територия да задоволяват нуждите от газ на България за дълъг период от време, да транзитираме през цялата северна част и да осигуряваме работни места. Респективно и газ, която отива за Европа през българска територия. Сега в момента този проект вече се знае, че няма да бъде извършен въобще. Замени се с „Турски поток“ и говорим за газов хъб „Балкан“ във Варна. Този хъб обаче не може да бъде напълнен, защото няма от къде. Проучванията, които се извършват в северната част на Черно море, реципрочно на това в Румъния, се очакваха да имат големи залежи от газ – 83 до 100 млрд. куб. метра газ. До този момент това нещо не е доказано, а и да бъде, концесията ще бъде в чужди ръце. България ще получава газ само за собствени нужди. При всички положения поне две тръби от Русия през България са необходими. Трябва да се знае, че през 2019 г. газопроводните отсечки, които свързват Балканския трансграничен газопровод, ще бъдат празни, тъй като Русия ще завърти кранчето на Украйна, а оттам и към нас, където минават 16-18 млрд. куб. метра. Инерконекторът, който ни връзва с Гърция и който беше открит неотдавна, може да достави на България до 3 млрд. куб. метра. Потреблението ни обаче е около 3-3,5 млрд. куб. метра. На този етап след 2019 г. ще влиза през този интерконектор ще влизат само 1 млрд. куб. метра. Тоест, България в момента се заобикаля евентуално от „Турски поток“, а нямаме газ, който да е уреден в дългосрочно време, да се доставя за нуждите на страната и да се транзитира през нея за Европа. 

Третият проект АЕЦ „Белене“ е проспан от шест правителства. Още от 2005 г., когато е първото споразумение, минахме през 8 допълнително по времето на Тройната коалиция и по времето на Бойко Борисов. 2012 г. този проект беше прекратен и бяхме осъдени от „Атомстройекспорт“. Платихме 1,1 млрд. лв. за произведеното оборудване, което сега стои на склад. Направихме изкопни работи или т.нар. „гьол“, както Бойко Борисов го нарече, за 1,5 млрд. лв. В момента сме заровили 2,6 млрд. лв. в АЕЦ „Белене“. Идеята на ГЕРБ, че трябва да направим една частна проектна компания, която да остойности всички активи, които има АЕЦ „Белене“ и да бъдат предоставени на чужда фирма с финансиране без държавна гаранция и без участие на държавата, като цяло е правилна. Държавата обаче, не може да се оттегли от участието си в такъв проект. Моето предложение е, че нашите активи с оборудването, което сме платили и с т.нар. изкопни работи на територията на Белене, трябва да бъдат остойностени и България да участва с него като държава в един евентуален проект при същите условия без участие на държавата, без държавни гаранции. Но ние не можем да си позволим да не контролираме използването на ядрена енергия за мирни цели на територията на България. В продължение на 51 години от 1966 г. имаме необходимия опит да проектираме, да строим, да експлоатираме и да извеждаме от експлоатация ядрени реактори. Имаме достатъчно на брой ядрени специалисти, много опит и знание в тази посока и България трябва да контролира изграждането на подобни проекти. Аз съм твърдо „за“ изграждането на „Белене“ при тези условия, които формулирах. 

В тази връзка бихте ли подкрепили изказването на руския посланик в България Анатолий Макаров, че не е имало политическа воля от наша страна за реализирането на проектите „Южен поток“, „Белене“ и „Бургас-Александруполис“?

Кирил Цочев: Не искам да подкрепям ничие предложение. Казах, че 6 правителства проспаха това България да бъде енергиен център на Балканите, а не да бъде заобиколен от всякакви проекти. Осигуряването в дългосрочен план на нефт, газ и атомна енергия, беше проспано от шест правителства на България. От правителството на Симеон Сакскобургготски до последното. Мисля, че е крайно време българите да се замислят защо това го правим с политически манипулации и с действия да направим цената на тока по-висока, така че да бъде непосилна за българина. Трябва да си отстояваме българските интереси, посредством построяването на такива реални проекти, в които България може да играе реална роля. 

Според Вас бърка ли се Русия във вътрешните дела на България? Подкрепяте ли санкциите срещу руската страна?

Кирил Цочев: Не мисля, че в тези три проекта Русия се бърка. Точно обратното, ние взехме такова решение. Колкото до санкциите срещу Русия и отношенията ни с тази страна, трябва да ги гледаме в контекста на отношенията между САЩ, Европа и Русия. В момента е рано да прогнозираме кога и как ще приключи този период. Трябва да направим ние своята преоценка, като отчетем позитивите и негативите в сегашните отношения, да видим къде стои България в този пъзел и да се включим активно в дебата за защита на нашите интереси. Свидетели сме обаче на една тежка идеологизация на отношенията Москва-София. Възраждане на отдавна приключилата дискусия за стратегически избори и външнополитическата ориентация. Националният ни интерес, част от който са равноправните, взаимноизгодни отношения, с Русия не може да става заложник на конюнктурни политически нагласи или извън национални и глобални стратегии. Нужни са общо разбиране за националния интерес и консолидирани позиции по основните приоритети на отношенията с Русия. При тяхното формулиране и произвеждане могат да се сблъскат различни гледни точки, но отговори и решения трябва да се търсят чрез една политически отговорна и експертно подплатена дискусия около някои опорни стълбове. По отношение на санкциите, важно място има въпросът за България. Не за първи път България се оказа заложник на отношения, в които не е пряк участник и търпи сериозни щети – рязко намаляване на туристическия поток, замразяване и дори спиране на проектите, за които говорих преди малко с участие на руски фирми, закриване или ограничаване на руския пазар за продукти на хранително-вкусовата промишленост, фармацевтика, машиностроене, строителство и др. Оценките сочат, че загубите на България стигат до 6,5% от БВП в сегашен краткосрочен план, а в по-далечен има реална опасност трайно да загубим тези пазари и да задълбочим дисбаланса в нашата търговия. 

Бих се спрял и на още един въпрос, тъй като говорим за Русия – за проблема, свързан с Украйна – Крим. Там се влиза в едно противоречие с два принципа на международното право – принципът за териториална цялост или рушимост на границите и принципът на правото на народите за самоопределение. Нещо, което спрямо проблема Украйна-Крим не можем да прилагаме само първия принцип, а именно този за териториалната цялост. Правото на народите за самоопределение е също важен принцип. Ние сме свидетели, че по отношение на колониалните страни след края на Втората световна война след 1944 г. до средата на 20 век, са довели до формиране на повече от 100 независими държави. След 1990 г. бяха създадени над 20 нови държави. За всички можехме да приложим принципа за правото на народите на самоопределение, а за Крим не може. Например, ще посоча защо – разпадът на Съветския съюз в 15 независими държави, включително Русия, разводът между Чехия и Словакия, шестте независими държави в Югославия, войни за границите. Европа приветства всичко това. В този смисъл твърдението, че Русия променя нерушимите граници, е малко пресилено. Има някои аргументи против политиката на Русия в Украйна, и аз мисля, че трябва да бъдат видени тези аргументи. Но твърдението, че прави нещо безпрецедентно, е трудно да бъде подкрепено. Бих казал, че европейците донякъде сами разклатиха принципа за нерушимост на границите. По-скоро това идва отново да го докаже противоречието между желанието на ЕС да принизи значението на границите, а в същото време ги провъзгласява за нерушими. 

http://www.focus-news.net

Назад

Top