Мариана Тодорова: Държавата трябва да спре да гледа на финансирането на БАН като на социална помощ

Докладите за дейността на Българската академия на науките сочат огромната научна дейност и продукция, които тя генерира всяка година. И тази година отчетите, които се разглеждаха в парламентарната образователна комисия и след това в пленарна зала получиха само суперлативи и бяха одобрени с пълно мнозинство. Въпреки това обаче няколко поредни години се отпускат малко над 70 милиона лева за дейността на БАН, които стигат единствено за капиталови разходи, заплати и осигуровки. Няма никакви предвидени средства за развитие на младите учени, за обновяване на базата и закупуване на нова апаратура. Това зави в ефира на „България он еър“ зам.-председателят на Алтернатива за българско възраждане д-р Мариана Тодорова. По думите й институцията изпълнява стриктно препоръките да търси външно финансиране по редица международни проекти и програми и то надхвърля сумата от 55 милиона лева, но има фундаментални клонове на науката, за които просто няма възможност да се осигурят средства по това направление, а и финансирането по външни програми не може да се използва за заплати или поддръжка на базата, което силно демотивира особено младите кадри. Техните заплати са унизително ниски на фона на квалифицираността им и положения труд и на практика са малко над минималното трудово възнаграждение. „Това, че заплатата на един млад асистент е близо до минималната, а на един професор е малко по-висока от това, не дава възможност тези хора да са достатъчно уверени в себе си. Това, което е нужно е държавата да оцени потенциала на учените, защото всеки, който прочете внимателно отчетите на БАН ще види колко много се постига всяка година, във всяко едно научно направление. Тези доклади обаче остават сами за себе си, а държавата не желае да се ползва от този научен капацитет, с който разполага. Проблемът е, че има едно управленско високомерие. На учените от академията се гледа като на социален проблем. Прави се толкова, колкото временно да се потуши, образно казано, пожара, да се подсигури един екзистенц-минимум за учените с надеждата, че нещата ще се решат по естествен път, защото възрастните учени се пенсионират, а млади учени не постъпват заради минималното заплащане“, посочи тя. Според д-р Тодорова друг сериозен проблем е, че над 98 процента от българския бизнес е дребен и среден, а много малка част от останалите около 2 процента големи предприятия заделят средства за иновации.

Мариана Тодорова бе призована да коментира и ситуацията в Европа в светлината на терористичните атаки, които станаха ежедневие за страните на Стария континент. По думите й България трябва да използва възможността по време на предстоящото председателство да постави на дневен ред темата за сигурността и бъдещото единно развитие на ЕС. „Силата на тероризма в момента е в това, че се действа непредвидимо, цели се нагнетяване на напрежението и налагане на усещането, че институциите са слаби, безсилни и не могат да му противодействат. Точно за това е много важно, в светлината на нашето предстоящо европредседателство, ние да бъдем много добре подготвени и да поставим на дневен ред три основни теми. На първо място - въпросът с Европа на няколко скорости. На България много й приляга да засегне тази тема, защото в момента сме от страната на губещите и можем да бъдем изтласкани в периферията на съюза. За това ние бихме могли да бъдем един говорител на държавите от Югоизточна Европа и Балканите. Да искаме интеграция и разширяване, защото това ще донесе повече стабилност и частично може да препятства тероризма. На второ място трябва да се засегне темата „Брекзит“ и действията на други страни и политици, които отправят подобни намеци. Особено политици с по-националистически възгледи, които искат да извадят страните си от ЕС, което ще бъде още един начин той да се дестабилизира. Нещо, което би довело до хаос, до допълнителна липса на предвидимост и до даване на картбланш за действие на терористичните организации. Третата тема, която трябва да поставим на дебат е сигурността и стабилността в съвременните условия и при наличието на сериозна мигрантска криза. Още повече, че ние сме гранична зона, а непосредствено до нас, в Турция, има нова политическа ситуация. Ердоган става един всесилен владетел, който ще разполага с политически и всякакъв друг тип ресурси, с които да влияе на европейската политика. Например с възможността контролирано да пропуска големи групи от бежанци през България и Гърция и да използва това като разменна монета за налагане на определени условия. На този фон считам, че ако политическия елит в България започне от тази година дебати по тези три теми и стартира председателството си на ЕС поставяйки ги обосновано за разглеждане, ние действително бихме могли да натрупаме престиж и влияние в Европа, а не просто да се представяме като държава, в която европейските решения се свеждат като директиви, което допълнително дискредитира образа на ЕС в страната ни. Трябва да покажем, че сме активен фактор“, категорична бе тя. 

Назад

Top