Криза в писането на закони или как всички реагират на хаотичния подход на реформата в правосъдието

Автор: Марин Киров, член на Правния съвет на ПП АБВ

       Правотворчеството и законотворчеството са в криза. Все по-често обществото иска да знае откъде произтича правото, кой и как регламентира едни, а не други обществени отношения в норми. И това е съвсем закономерно – от години България е под външен натиск да осъществява реформи в правосъдието и в борбата с корупцията. Пак толкова отдавна обаче е занижено и качеството на законотворческия процес, а справедливостта остава термин от учебниците. Покрай продължаващата реформа в правосъдието, прибързаното приемане на Актуализираната стратегия, необмисленото предлагане на изменения в Конституцията и закъснелите, но за сметка на това странни предложения за промяна в Закона за съдебната власт от страна на министъра на правосъдието, на дневен ред излизат проблеми и въпроси, касаещи общите начала на правото  и съдебния процес – справедливостта, бързото и икономично производство. Мнозинството в законодателния орган превръща процеса на писане на закони и регламентиране на справедлив живот за хората в политически инициативи и стратегически за имиджа акции. Предлага се приемане на Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в правосъдието, без да се дава време и поле за дискусия, а принципната подкрепа на другите политически партии се използва след това за аргумент от типа „вие нали подкрепихте Стратегията, сега защо сте против промените в Конституцията“, колкото и несъстоятелни да са те. Бързото предлагане на стратегии, закони и действия обаче не е впечатляващо, а показва законотворческа немощ.

         Няколко месеца след стартиране на инициативите в сектора в канцеларията на Народното събрание отлежава срещналата широка подкрепа идея за създаване на Съвет по съдебната реформа. Консултативен орган към Народното събрание, който да изготви план и анализ за реформата, да предложи цялостен и систематичен подход при осигуряването на правосъдие. Защото съдебната реформа се свежда до това – еднообразност в съдебните процедури, предвидимост и бързина на процеса, с една дума – справедливост. Това предложение не се прие добре от предлагащите реформата.  Вероятно ги притесни, че в същината си то предлага на едно място да срещнем хората, които предлагат реформата с тези, които ще я прилагат, а освен това да се чуе и гласът на академичната общност. Възможно е подобни идеи за експертно подсигуряване на парламентарния етап от законодателния процес да им се струват остарели. Не е нито прекланяне пред авторитетите, нито остарял подход. Това е правилният подход в законотворчеството. Да включиш в процеса всички заинтересовани страни и представителите на науката. Само в подобен консултативен орган, където всички са равноотдалечени от властта могат да се изчистят докрай всички спорни и неработещи предложения, само там ще се анализира и предложи цялостна реформа. Всички тези разумни идеи на АБВ за вслушване в академичната общност и в представителите на правосъдните органи не се случват към този момент. Ние продължаваме да настояваме за тяхното реализиране. Междувременно бързата и необмислена, недискутирана реформа се провежда единствено чрез медиите. Само че както обикновените граждани веднага заподозряха хаотичния подход на ресорното министерство, така и експертите в областта започнаха да опонират на предлаганите странни идеи.

          Първи реагираха бивши  конституционни съдии – те директно заявиха, че предлаганите промени в Конституцията са компрометирани в зародиш като идея, защото гласуването от  43-то Народно събрание е в противоречие с Решение №3/2003 на Конституционния съд. Напрежение с въпросното решение има по отношение на текстовете, свързани с функционалното разделяне на Висшия съдебен съвет на две колегии, дебалансирането на квотите в самите колегии и намаляването на мандата. От другата страна пък вносителите на измененията с половинчати цитати от друго решение на съда се опитват да оборят притесненията за противоконституционност. Този теоретичен спор не трябва да се води в медиите. Проблемите от подобно естество могат да бъдат преодолени в Съвета по съдебна реформа и вместо той да отлежава като добра идея, вече 3 месец можеше да функционира и да е предложил план за реформата.

            Реакция имаше и от представители на науката и висшите магистрати – конституционалисти, цивилисти, специалисти в общата теория на правото и правосъдието. Всички те виждат разпиляната обществена енергия в неудачния опит за поредната прибързана промяна в Конституцията. Защото отвъд добрите пожелания за улесняване на гражданите при подаване на конституционна жалба или пък превръщането на инспектората в следствен орган – те виждат едно – стремеж за овладяване на кадровия орган.

           Непосредствено преди дни бе публикувана и статия на проф. Огнян Герджиков, проф. Кино Лазаров и доц. Атанас Симеонов, в която те акцентират върху смущаващи предложения в Закона за съдебната власт на министъра на правосъдието. Няма нищо случайно в това. Огнян Герджиков най-добре познава не само функционирането на законодателния орган, но и привличането на експерти в предпарламентарния етап – преди законите да бъдат предложени. Именно по времето, когато той председателства Народното събрание, функционира и Консултативният съвет по законодателство. Същият бе закрит след това и възстановен за кратко – като проф. Герджиков този път го оглавяваше.

         Припомням в краткост идеите на АБВ за реформиране на правосъдната система – цялостен подход чрез създаване на Съвет по съдебната реформа; пряк избор на членовете на ВСС от квотата на магистратите, реорганизация на ВСС чрез промяна в закона и следвайки всички външни и експертни препоръки за подобряване работата на кадровия орган, електронно правосъдие (с предложения за конкретни промени и законодателството от тази област).

         Предложенията за промяна в Конституцията: функционално разделяне на ВСС и практическо обособяване на два отделни състава с пряк резултат капсулиране на професионалните общности; необосновано намаляване на мандата само на някои от членовете на ВСС; придаване на разследващи функции на Инспектората, без да е изяснено как точно ще се случва това; разширяване на възможността за сезиране на Конституционния съд от всеки съд, омбудсмана и Висшия адвокатски съвет под предтекст разширяване достъпа на гражданите до Конституционния съд, без да е направен анализ за едно такова действие, без да се отчитат възможностите за забавяне на съдебния процес. Въпреки прокламирането му като обмислен и подготвен юридически акт, в предлаганите промени се  откриват по-скоро политическите желания да бъде прекратен мандатът на сега действащия Висш съдебен съвет, да бъде блокирана дейността на прокуратурата и най-вече тази на Главния прокурор, като в същото време се създаде относителна стабилност и затвореност на системата на съда. В тази връзка проектът за изменение на Конституцията съдържа  странни предложения, които са по-скоро израз на законотворческа немощ или откровено целят да прикрият важните стратегически решения със зле формулирани и безсмислени текстове.

        По текста на Закон за съдебната власт, първото което прави впечатление е, че този предложен от министъра на правосъдието се различава от предложения от ПГ ГЕРБ. Последните обаче са носители на идеята за ЗИД в Конституцията, пряко съобразен като текстове със закона на министъра. Това е първото объркване. На следващо място споделям тук част от коментарите по „смущаващите“ текстове на проф. Герджиков и неговите колеги: „член на ВСС може да бъде действащ адвокат; членовете на ВСС ще работят като магистрати и няма да се откъсват от професията си;  есето при младшите съдии и младшите прокурори звучи много цивилизовано, но е основание за корупция; законът пренебрегва като важен критерий какъв е процентът на спечелените от прокурорите дела и процентът на потвърдените актове за съдиите, които кандидатстват за по-горна инстанция; за информация следва да се отбележи, че и досега, а и според проекта за закон, начинът за освобождаването на магистрати, председатели на съдилища и ръководители в прокуратурата важи за всички, включително и за тримата "големи в съдебната власт"; със ЗИД на ЗСВ се внасят изменения и допълнения относно временното отстраняване от длъжност на магистрат при образуване на наказателно производство. Макар законопроектът да урежда по-детайлно процедурата по налагане на принудителна административна мярка "отстраняване от длъжност", не е направен внимателен анализ относно проблемите, които поставя практиката на Европейския съд по правата на човека по приложение на презумпцията за невиновност и правото на справедлив съдебен процес. В решението по дело Оleksandr Volkov vs Ukraine (реш. от 09.01.2013 г. по жалба № 21722/11) изрично се предвижда задължителното участие на засегнатото лице в производството по налагане на административната мярка. Между впрочем това изискване е заложено в АПК и константната практика на ВАС с оглед съблюдаване правото на защита в административния процес. Имайки предвид тежестта на принудителната административна мярка, пренебрегването на правото на защита и превръщането на правото на участие на заинтересованото лице в пожелателно такова (чл. 230а, ал. 4 – нов, предложен с § 136 на ЗИД за ЗСВ) противоречи и на практиката на съда в Страсбург, т.е. на Конвенцията за защита правата на човека, и на основен принцип в административния процес. Реализирането на правото на защита е всякога гаранция за постановяване на правилен административен акт и не следва да се пренебрегва, особено в такова производство с такива правни последици за заинтересованото лице, в случая магистрат. Сериозен пропуск е и липсата на преходна разпоредба относно заварените случаи по наложени по стария ред принудителни административни мерки по временно отстраняване от длъжност на магистрат“.

        Най-притеснително в констатациите, че голяма част от въведенията в закона подлежат тепърва на коментар. Това е повече от признание за несъстоялия се дебат по реформата в правосъдието, призив за нов цялостен подход. Същото се случва и с промените в Конституцията – текстовете, предизвикали широка обществена и професионална реакция ще бъдат обсъждани във Временната комисия към Народното събрание, където вместо професионален и експертен дебат, най-вероятно ще се случат процедурни техники и хватки. Повтарям началото – убедени сме в необходимостта от провеждането на реформа. Трябва да се  случат  такива промени, които да върнат общественото доверие в съда, да издигнат авторитета на съдебната власт и хората да бъдат убедени, че там наистина ще намерят справедливост. Гражданите очакват това, а не да обсъждаме поредното изменение в Конституцията и то отново в Съдебната власт или поредната смяна на един състав на ВСС с друг.

Назад

Top