ПРОБЛЕМИ С АКТИВНОСТТА НА МЛАДИТЕ ХОРА

Анализ на Тодор Цанев и Марин Киров

Напоследък все по-често се говори за младите хора – безработни и неактивни. Липсата на мотивация сред всички възрастови групи граждани за участие в държавната власт и местното самоуправление в най-широк смисъл  достига краен предел и разнообразни негативни проявления.  

За да гарантираме коректност на анализa, съдържанието на въведението е подкрепено със статистически данни. По  данни  на Националния статистически институт към 2014 г., както и по изчисления на Industry Watch, в  България има 2 990 млн. души (41.3%), които са сключили трудови правоотношения, а безработните  лица са 354 500 хил. души (4.9%). На този фон притеснение буди фактът, че има една категория „невидими“ хора – хора, които съществуват в националното преброяване в графата за граждани на възраст от 25 до 64 години, но не присъстват нито на пазара на труда, нито в графата "безработни". Такива са над 949 хил. души (13%), пак според изследването на Industry Watch. Основателен е въпросът в каква обществена ниша попадат тези  близо 1 млн. души работоспособни хора, и защо те "липсват" на пазара на труда? Обосновано е предположението, че част от тях попадат в сектора на "сива" икономика, при която хората нямат сключени трудови договори и не са записани в бюрата по труда. Но това е само една от възможностите.

На следващо място изследване на  УНИЦЕФ и такова  на Министерство на младежта и спорта очертават мрачен профил  на младежите  в страната. Двадесет и два  процента от тях, или всеки пети,  попада в така наречената група „NEETs“ – млади хора, които нито учат, нито работят, нито участват в някаква форма на преквалификация, заради това, че не виждат смисъл, перспектива и мотивация. Ограничени от липсата на възможности, информация и помощ те остават извън системите на образование, социална закрила и труд.

Тази негативна тенденция се потвърждава и от други цифри. Около 70 % от младите българи между 15-29 годишна възраст, които разполагат със свободно време не правят нищо ползотворно. Не четат, не спортуват, не придобиват нови умения и компетенции, не се развиват. Пасивността и безвремието, което е обзело една голяма част от тази  група се допълва и от факта, че 98 % не са членували в никакви организации, 75 % не се интересуват от политическите процеси в страната, а само 7,5 % са се занимавали или са взели участие в някакъв тип доброволна или извънкласна дейност.

Какви са причините да има хора извън системата, за отсъствието на инициативност, фактор който поражда последващи проблеми, като безработица и социално изключване на новото поколение ? Отговорът на този въпрос е труден и нееднозначен. Възможности има. Всъщност те са много повече от преди. За образование, обучение и за квалификация, за намиране на работа – чрез конкурси или чрез включване в различни социални програми, за участие в  проекти и инициативи, финансирани от европейски средства или доброволчески организации.  Въпреки това резултатът е повишаваща се пасивност сред младите хора.

Основна причина за това младите хора у нас да са незаинтересовани от политическите, гражданските и обществените процеси е, че 90% от тях  не са информирани и ориентирани, не са наясно със своите качества и умения, което автоматично ги прави и неподготвена за пазара на труда група. Като допълнителни причини пък могат да се посочат ниската или неподходящата им  квалификация и образование. В съвкупност резултатът е, че младите хора губят или не създават у себе си  инстинкт за проактивност, не умеят да използвт възможностите, които ни дават информационните технологии, например. Възпитано е  цяло поколение от хора, които нямат изграден навик за търсене на информация и практическо  реализиране във възможности за развитие и предприемачество.

Когато определени въпроси се превърщат в извънсистемни проблеми и са придобили състояние на тенденция, обхванала цели застъпващи се поколения – държавата чрез своите институции трябва да се намеси. Необходими са конкретни мерки и действия на базата на анализ на причините формиращи сегашното положение. Институциите трябва да предприемат дългосрочни действия и да възпитат у хората културата на участие не само в гражданските процеси, но и в управлението на държавата. Младите хора, подобно на техните родители, са изгубили инстинкт за търсене на възможностите за успех.

Настоящата статия е част от по-мащабен анализ и проект, свързан с ранното ориентиране на младежите и тяхното активно участие в обществения живот. Това е и причината  тук само да маркираме конкретните мерки, които ще предложим на по-късен етап като завършена стратегия.

  • Въвеждане на задължителна, всеобхватна система за кариерно ориентиране в средните училища и професионални гимназии.

Убедени сме, че информираният и ориентиран човек е активен, предприемчив и успешен. За съжаление обаче данните за България показват, че в страната има малко такива хора. Над 70 % от българите са неудовлетворени от избраната професия и кариера. Оказва се, че по-малко от 30% от завършващите у нас се реализират със своята университетска специалност, а над 40 % от младите хора в страната изучават специалности в областта на правото и икономиката въпреки липсата на достатъчно възможност за реализация. Статистики, пряко произтичащи от отсъствието на интегрирана и всеобхватна система за кариерно ориентиране у нас. Последиците от неосъществения избор на подходяща специалност са сериозни: липса на интерес и мотивираност, ниска работоспособност и лоши резултати, понижено самочувствие, конфликти, материални загуби, дори депресивни състояния  и  социално изключване.

Кариерното ориентиране обединява избора на професия  с избора на възможности за образование, обучение и заетост, като акцентира върху взаимодействието между учене и пазар на труда. То трябва да допринася за повишаване на конкурентоспособността на младите образовани хора в условията на глобализация, както и да  помага за вземане на решения при  избора на образование и професия в контекста на факторите на пазара на труда, а също така  и според факторите, свързани с индивидуалния напредък и личностно развитие. Именно тук поставяме въпроса за необходимостта държавата да формира дългосрочна визия за типа икономика, който ще развива, и на тази база да се мисли каква да бъде програмата за обучение в мрежата от средни и висши училища, за да има подготвени специалисти, ориентирани към една такава икономика.

На базата на анализа считаме, че проблемите свързани с кариерното ориентиране са няколко: липса на национална единна система, слаба координация между отговорните институции - доставчици и потребители, липса на достатъчно квалифицирани специалисти по кариерно ориентиране, дефицит по отношение на предоставяната информация и нейното качество, липса на добра информационна база за нуждите на кариерното ориентиране- специалности, професии, нужди на пазара на труда.

Към момента това, с което разполага страната, са 32 Младежки информационни центъра, финансирани по Националната програма за младежта с цел да популяризират програмите за обучение, квалификация и възможностите за стартиране на бизнес сред младите хора у нас. Ако се върнем към статистиката за младежка безработица, информираност и активност, сами можем да преценим и да си отговорим до колко работещи и ефективни са въпросните учреждения.

Решение:

Решението на проблема е в създаването на Центрове по ориентиране във всяко средно общообразователно училище, където да се предлагат групови и индивидуални програми с образователни и консултантски цели – информация за възможности за образование, стаж, предприемачество, институции, програми, доброволческа дейност, участие в проекти и т.н. Необходимо е и  сътрудничество по линията училище – университет. Центровете ще осъществяват мониторинг и  на кариерите на своите випускници, ще следят процесите и предвиждат промените на пазара на труда. Кариерната информация ще даде възможност да се създадат банки от  талантливи деца и младежи с дарования в  различни области.

Търсеният ефект е повишаване степента на участие в образование с по-разнообразни възможности за учене и работа. В резултат ще се постигне и по-висока мотивация на младите хора за реализация, повишена устойчива заетост, намаляване времето за търсене на работа и по-къси периоди на безработица. Ще се повиши делът на квалифицираната работна сила и съответно ще се постигне ръст на  доходите и на стандарта на живот.

  • Въвеждане на дуално обучение и училища за преквалификация и придобиване на умения чрез мрежа от училища - втори шанс.

Липсата на образование и квалификация или неподходящата форма на обучение и образование, са основни фактори,  които също в голяма степен определят групата на неработещите  и неактивни младежи. В европейски мащаб с удивителна ефективност срещу младежката безработица и отпадането от училище работят две мерки, включени в образователните системи на повечето страни членки на ЕС – дуалната система на образование и училищата за преквалификация и придобиване на умения- тип „втори шанс“.

Има няколко страни в Европа, където младежката безработица е много ниска. По общо мнение това е така, защото професионалното образование при тях е съобразено с това какво е необходимо на бизнеса. Това са страни като Германия, Австрия и  Швейцария  (7-8 % безработица при младежите) , въпреки че не е част от ЕС. Тази система се въвежда в Дания, Италия и в други страни от обединена Европа. При този тип обучение основната част от времето учениците работят, не просто като стажанти, а на трудов договор, със заплата, с осигуровки и с участие при производство на реални продукти. При дуалното образование, фирмите определят от какво имат нужда, как подготвят специалисти и имат ангажимент към тях. В тази система бизнесът има интерес да получи работна ръка, която се подготвя съобразно неговите изисквания, тя му произвежда продукт, от който фирмата печели, а младите хора имат интерес, защото завършвайки средно образование имат и професионална квалификация, и опит в реалното производство. Има интерес и държавата, защото каквито и разходи да прави, те са значително по-малко от разходите за младежка безработица.  

Със същото значение е внедряването на развита мрежа от училища от типа “втори шанс” под формата на курсове за квалификация, преквалификация и допълнително обучение и придобиване на занаятчийски сертификати или умения в сферите на информационните технологии, хотелиерството, земеделието, строителството и др., които да обхванат младежите, които отпадат от училище или излизат с недостатъчна/неподходяща подготовка, с която да се реализират успешно на пазара на труда. Тук отново е необходимо привличането и включването на работодателските организации и бизнес партньори, които да бъдат стимулирани чрез данъчни облекчения и държавни субсидии за фонд работна заплата напр. и по този начин да се постигне устойчивост и затваряне на веригата – включване в обучение -квалификация - работно място.

  • Работеща социална система за идентификация и превенция на рисковите групи.

За да е ефективна системата, предлагаща конкретни възможности за включване на младите хора, останали по една или другапричина без работа, тя трябва да има работещ механизъм за персонално идентифициране на неактивните младежи. Това е предпоставка за тяхното информиране и насочване към целеви програми и институции, в които могат да получат подкрепа. В България стартират няколко конкретни мерки в тази посока, които обаче трябва да се доразвият до момент, в който да постигнат определен процент на всеобхватност, който от своя страна да гарантира ограничаването до минимум на изолирани младежи и формиране на рискови групи. Една от тях е финансирана от държавния бюджет и се реализира чрез Министерството на труда и социалната политика.  Чрез нея към бюрата по труда ще бъдат назначени 121 младежки медиатори, които ще работят на територията на цялата страна и ще имат за цел да откриват неактивни и немотивирани млади хора, да ги запознаят с възможностите за обучение, започване на работа или програми със социален характер, да ги насочат към бюрата по труда, където да получат допълнителна и целенасочена експертна помощ.

Министерството на младежта и спорта създава добрата практика за работа на така наречените мобилни групи, в които са включени социални работници, здравни медиатори, младежки неправителствени организации, психолози, които работят в подчертано сложни райони, квартали и махали и въпреки задълбочените хронични проблеми, които съществуват сред младите хора там, успяват да постигнат много по-добри резултати, отколкото в случаите когато институциите са разделени, поемат ангажименти на парче и си прехвърлят така наречения „горещ картоф“ едни на други.

  • Държавна политика за подкрепа на младежкото предприемачество.

В България липсва държавна политика за насърчаването на предприемачеството, особено що се отнася до младите хора, които желаят да развиват собствени инициативи, да създават добавена стойност към икономиката под формата на работни места, услуги и продукти. В същото време предприемачеството като дух, се възпитава, подпомага и развива във всички работещи държавни модели по света. Конкретен пример за добра практика в тази насока е проект, реализиран в едно от най-големите професионални училища в регион Централна Стара планина- гимназията по туризъм „Пенчо Семов“ в Габрово, където бяха предприети мерки под надслов „Насърчаване на младежкото предприемачество: учебна компания в училище“. Тази инициатива  е призната от Европейската комисия за “най-добра практика в обучението по предприемачество“. В рамките на гореспомената програма всички ученици от 11 клас се научават как да реализират своя идея за бизнес в реално предприятие, като стават учредители и акционери, инвестират минимален капитал, избират борд. През учебната година с капитала се закупуват материали за производство, а изработените предмети се продават на базари и учебни панаири. В края на учебната година участниците ликвидират компанията, разпределят дивидентите и правят оценка на бизнес цикъла, като архивираните документи се представят на следващия випуск. Резултатите от подобна инициатива са красноречиви: статистиката сочи, че между 15 и 20 % от учениците, които по време на средното си образование са участвали в програма за създаване на малко предприятие, впоследствие започват собствена стопанска дейност.

Подобни доказали ефекта си инициативи трябва да бъдат превърнати от позитивни единични примери в работеща система.  Т.е., да се премине постепенно от пасивни към интерактивни и практически методи на обучение. В друг анализ ще развием и необходимостта от съчетаването на тази мярка със създаването на Национален инвестиционен гаранционен фонд за младежко кредитиране.

  • Регламентиране на доброволчеството.

Към настоящия момент у нас все още се работи по предлагането на правна рамка за доброволчеството, която да регламентира в детайл процеса и ползите от този тип дейност. В резултат на отсъствието на ясна стратегия за развитие на доброволчеството липсва и култура за участие и ангажираност у младите хора.

  • Повишаване ролята на спорта, дейностите на открито и извънкласните занимания като част от възпитателния и образователния процес.

С помощта на средства от ЕС и националния бюджет е възможно създаване на мрежа от младежки центрове (включващи спортни площадки, образователна инфраструктура и хотелски комплекс) разположени равномерно на територията на страната, в достатъчно отдалечени от населените места  площи, в близост до природни обекти, с подготвени екипи от педагози, за целите на извън класни посещения, екскурзии, летни лагери и зелени училища. Възможно е да бъдат разработени и интегрирани програми, съобразени с различните възрастови групи и времеви периоди на посещение на ученици. Центровете  могат да заменят и порочната практика на посещение на частни хотели в курорти и ще доведат до прекъсване на възможността за събиране на средства от учители, за нерегламентирани екскурзии и посещения. Съществува и вариант центровете, освен за спортни мероприятия да бъдат използвани и за обучение на учениците и младите хора за адекватно реагиране в кризисни ситуации, като  бедствия, аварии и други неконвенционални кризи. Тази мярка успешно може да се съчетае с въвеждането на гражданско образование и обучение на учениците за реакция при описаните по-горе критични  моменти.

  • Максимално използване на европейските фондове. 

Европейски социален фонд: Оперативна програма за Развитие на човешките ресурси 2014-2020 предвижда да се подкрепят мерки, които да доведат до идентифициране и активиране на неактивните млади хора извън обучение, професионално ориентиране и мотивиране за активно участие на пазара на труда. Програмата предвижда инвестиции за подкрепа на наемането на младите хора в реалната икономика, като същевременно се създава основа за успешното им участие на пазара на труда и в бъдеще.

Операции:

  1. „Младежка заетост“ ; бенефициент: АЗ; 35 млн., 8 хил. младежи да се включат в чиракуване и стажуване, което ще улесни прехода на младите хора от образование към заетост, а едновременно с това ще им осигури ценен професионален опит.
  2. „Активни“ – Бенефициент: НПО, центрове за ориентиране и др.; 26 млн лв, 9 хил. младежи да бъдат активизирани и интегрирани в заетост /категория NEEDs/
  3. „Обучение и заетост на младите хора“, бенефициент АЗ, 115 млн лв. 23 хил млади хора, регистрирани в БГ да бъдат интегрирани чрез осигуряване на средства за обучения и субсидия на заетост на работодатели.
  4. „Ново работно място“, бенефициент работодатели, 40 млн, 3 хил. младежи включени в комбинация от мерки за осигуряване на подходящо обучение, работно място и квалификация.
  • Държавна политика за младите българи в чужбина.

Политиката по отношение на българите в чужбина е недоразработена  и поради това неефективна. Тя се свежда до консулска защита, посредничество и частична информираност и възпитание по отношение на културни и спортни мероприятия. На българите в чужбина се гледа и като на отделно избирателно тяло.

Именно за това няма и конкретна политика за младите българи в чужбина. Липсва анализ на целия процес по миграция, на възможните ползи от активирането и участието на активните българи в чубина в гражданските процеси. Необходим е цялостен подход, прилагане на добри практики в тази насока и насърчаване на това образованите и работещи млади хора да дават добавена стойност на родината си, независимо къде се намират. Това е един сложен и незапочнал двустранен процес.

  • Създаване на координиращо държавно звено, което да обедини усилията на всички институции, отговарящи за образованието, здравето и трудовите, социални и граждански права на младите хора в България.

Звеното трябва да се създаде с цел да следи за изпълнение на младежките политики и стратегии на национално и европейски ниво, а също и за Стратегия за младежта, Националния план за младежта 2014-2020. В момента единствените пряко ангажирани и запознати с младежките проблеми са членовете на Европейския парламент. В това има естествена логика – един от основните приоритети на ЕС са дигиталното предприемачество, електронното управление и демокрация и младежката активност и ориентираност.

Вместо заключение и изборяване на изводи ще отблежим, че анализът е само начален етап от едно бъдещо детайлно изследване на проблемите на социалното изключване на големи групи от обществото. Предстоят конкретни стъпки и участие в инициативи, които по свой начин ще допринесат за натрупване на информация и експертиза по отношение на констатираните проблеми, възможностите за решения и базираните на получените резултати  изводи. В настоящия момент всъщност виждаме  последиците на поколения, чиято обществена енергия е била съзнателно или не разпиляна. Държавата безспорно има своята отговорност за това, но след като подобни статии посочват проблемите и възможностите за техното разрешаване, смятаме че съществуват и възможности активната част от населението да промени средата или поне да опита да го стори. Членството на България в ЕС, възможностите за трансгранично сътрудничество и международните бизнеспроекти дават все повече възможности за финансиране на бизнес и неправителствени инициативи. Липсата на информираност обаче води до концентиране на тези възможности в определени групи хора, които все по-често нямат интерес останалата част от гражданите да участват активно във формирането на политика и държавни решения. Позитивният смисъл на подобни анализи е именно в създаването на информираност и предпоставки за  промяна на нагласите в мисленето. Така че обезверените  (особено млади хора)  да открият, че има и друг път – пътят към тяхната успешна – мечтана реализация. Също трябва да се отбележи като позитивна тенденция, че Министерство на труда и социалната политика начело с г-н Ивайло Калфин стартира няколко нови инициативи, насочени именно към активирането на младите хора.

Предстоящо: В рамките на проект “Младежко лидерство за демокрация на участието” на Академията за лидерство ще имаме възможността да разработим и представим единен план, стратегия за интегиран модел за кариерно ориентиране в средните училища, който ще даде алтернативност на институционалния подход и директен механизъм за ранно формиране у младите хора на виждане за професионална и кариерна ориенатция. Въвеждането на задължителна, всеобхватна система за кариерно ориентиране в средните училища и професионалните гимназии е мярка, която по същество има дългосрочен ефект, а при реализирането гарантира всеобхватност, интегриран пирамидален подход (министерство-регионални инспекторати-училища) и задължителен елемент при прилагането й. Реализирането й е гаранция за  информиране, активиране и по-лесна интеграция на младите хора на пазара на труда.

_____________________________
За авторите: Тодор Цанев е председател на Градски съвет на ПП АБВ София, старши експерт в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта в 43-то Народно събрание.

Марин Киров е главен юрисконсулт и ръководител на Сектор „Парламентарна дейност“ на ПП АБВ. Хоноруван преподавател по правни науки и автор на множество публикации от областта на правото.

Двама участват в множество граждански и младежки инициативи, насочени към подобряване на средата, образованието и активността.

Назад

Top