ОБРЪЩЕНИЕ НА ПГ НА АБВ КЪМ НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ВЪВ ВРЪЗКА С НАЧАЛОТО НА ВТОРАТА ПАРЛАМЕНТАРНА ГОДИНА НА 43-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСТИ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

 

Започвайки работата през новата сесия ще си позволя да споделя с колегите народни представители какво според нас основно ни пречеше през изминалата парламентарна година за това нашата работа да бъде по-ползотворна и по-ефективна.

 

Става дума за стила на работа в парламентарната ни дейност и днес ще споделя с вас виждането на ПГ на АБВ по този въпрос.

За да бъде по-ясно разбрана нашата теза ще я илюстрирам с един конкретен пример от парламентарната ни практика, и това е решението за прехвърляне на партидите от частните пенсионни фондове в солидарния фонд на НОИ.

Спирам се на този пример не за да отварям стари рани, нито за да търся виновници и да отправям персонални критики. Спирам се на него, защото:

първо: този пример е концентриран израз на неправилни подходи и методи, които в своята съвкупност формират стил на работа със силно отрицателен заряд,

второ: защото този пример е събирателно-показателен за това как не трябва да се работи в парламента  и

трето: този пример, макар и първи във времето, създаде прецедент и вече съвсем не единствен, дори бих казал, че по-скоро се превръща в неприятна тенденция в законодателна ни практика.

 

Първото, с което ще започна, базирайки се на този пример, е факт, който определено ме впечатлява във висока степен, защото става дума за начина на вземане на решения в парламента.

Логическата последователност на вземането на едно решение, като правило изисква първо да се премине през процеса на мислене, включително на осмисляне на целесъобразността и последствията от него и едва след това се пристъпва към вземането на решението.

За съжаление имах възможността нееднократно да се убедя, че тази логическа последователност в нашата законодателна дейност е обърната точно в обратна посока – първо се взема решението, а след това започва процесът на мислене за последиците от него и като следствие на това, започва процес на неговото ревизиране, коригиране, допълване и т.н.

Че е така, говори не само посоченият пример, но и десетките допълнения и изменения на почти всеки един закон, та дори и на такива, приети съвсем наскоро.

Или както малко грубичко, но пък съвсем вярно народът е казал, че в случая конят се впряга зад каруцата.

 

Като неправилен стил на работа посоченият в началото пример е характерен и с един втори момент и това е използването на напълно погрешен подход на решение към една система и към един отделен елемент на тази система.

Пред нас, колеги, стоят много сериозни и тежки задачи, свързани с реализирането на реформи в изключително сложни системи – пенсионната система, съдебната система, здравната система и т.н.

Говорим за реформи в сложни системи, със сложни подсистеми, сложни елементи на системите, със сложни вътрешно системни и междусистемни връзки.

Неудобно ми е точно пред тази авторитетна аудитория да напомня, но явно се налага, че при решаването на проблемите на такива сложни системи, единствено доказаният и верен път е използването на системния подход. Не поединичното решаване на частните случаи на отделни елементи от системата, а на системата като цяло заедно с нейните вътрешносистемни връзки.

Какво беше обаче, решението за пенсионните фондове, което давам като пример, ако не решение на един частен случай, на един елемент от системата, при това и не най-важният, и кому бе нужно това решение тогава и веднага, при положение, че предстоеше да се прави реформа на пенсионната система като цяло и този въпрос щеше да бъде естествено решен като неразделна част от цялостната реформа.

Това е грешен подход, колеги, но за съжаление той е също част от грешния стил на работа, за който вече споменах. Когато първо се решава частният случай на един елемент от системата, то политиката по реформа на системата като цяло вече става зависима от това решение на частния случай. Защото този частен случай е създал вече друг вид вътрешносистемно взаимодействие, с което се предопределят до голяма степен и параметрите на реформа на системата като цяло.

Разбира се, че освен като неправилен стил на работа, това може да се прави и съвсем целенасочено за съзнателно предопределяне или ограничаване на търсените параметри на реформа на системата.

Това вече е въпрос на конкретен политически стил на работа, който аз лично също не одобрявам.

 

На трето място, определено ме смущава и не приемам често налагания скоростен метод за приемане на някои законодателни решения.

Тук не става дума за една добре осмислена, организирана и проведена по един естествено бърз и резултатен начин процедура.

Става дума за налагане на необяснимо защо от някои парламентарни сили, спешни срокове за приемане, при това често с определено агресивен натиск на налагане на тези срокове, притискане на другия буквално до стената за положително решение без спазване на елементарни правила от парламентарната практика на предварително обсъждане, съгласуване или изслушване на становището на другия.

Това не е добра парламентарна практика и тя не се вписва в демократичния стил на работа.

 

На четвърто място, не по значимост, а като изброяване бих посочил като лош стил на работа в парламента, начина на провеждане на дебатите по приеманите законодателни решения.

Като правило професионалния дебат по законодателното предложение много бързо бива изместен от междуличностни или междупартийни нападки, а професионалната дискусия се превръща в политическа разправия, подкрепяна със съвременни, но и с нафталинови факти, датиращи чак от Андрей Ляпчевия период на управление.

Загубено за всички време в безсмислен спор. Спор, предизвикан от непремерено, невъзпитано или обидно изказване на някой депутат. Някой, но той не е единствен. И ако говорим като цяло за парламентарния език използван в залата, то с малко изключения бих го определил като невъзпитан език, език на ниско културно равнище, език, изпъстрен с целенасочено обидни и провокативно заядливи изрази, при това често придружен с неприятна улична фразеология.

Това не е конструктивен език. Това е език на разправията, на конфронтацията и на скандала, но не е езикът на дискусията, обсъждането и търсенето на съгласие за най-доброто решение, или както се казва: “В ползу роду”.

Пораженията, които нанася този начин на парламентарно говорене и противопоставяне, уважаеми колеги, не се затварят само и единствено в парламентарната зала.

По-страшните поражения са извън нея и те са в душите и умовете на хората, в ерозирането на тяхната вяра в мъдростта и способността на народните избраници да решават проблемите на държавата и на техния живот.

Нещо повече, тази нестихваща и нелицеприятна политическа конфронтация между парламентарните сили се пренася неусетно, но твърде успешно като модел на поведение в обществото, като перманентна конфронтация в него на всеки срещу всеки и на всички срещу всичко. Това вече е ерозиране на вярата въобще в държавността.

 

ПГ на АБВ счита, че през новия парламентарен сезон е необходимо да се върнем към единствено ползотворния и успешно доказал се стил на диалога между политическите сили.

Този стил на диалог бе поставен от мандатоносителя още при сформирането на правителството и по-нататъшното му използване доказа своята резултатност в достатъчно сериозни парламентарни ситуации.

Безсмисленото голо отрицание и политическото противопоставяне и пустословие са път за никъде.

 

Точно политическият и професионалният диалог, който реализира Ивайло Калфин –вицепримиер в правителството и зам.-председател на ПП АБВ  - бяха в основата на успешното приемане на основния пакет от закони, осигуряващи реформата в пенсионната система.

ПГ на АБВ е убедена, че това е верният път за успешното осъществяване и на предстоящите сложни и тежки в съдържателен план конституционни промени, реформите в съдебната система и в здравеопазването, националната сигурност, приемането на държавния бюджет, както и други законодателни промени. АБВ ще работи в конструктивен дух и диалог с парламентарно представените политически сили и ще съдейства за всяко едно разумно и полезно за държавата и хората решение.

 

Благодаря за вниманието!

Проф. Борислав Борисов, председател на ПГ на АБВ, заместник – председател на ПП АБВ.

02.09.15 г.

Назад

Top