Новини от ПП АБВ

Румен Петков по ФОКУС: Не са стихнали опитите България да бъде клеветена заради атентата срещу папата и нашата държава продължава да не търси извинение

от в ПП АБВ Новини 03/06/2021

Румен Петков, бивш министър на вътрешните работи и лидер на ПП АБВ, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Водещ: Председателят на ПП АБВ Румен Петков и Явор Цаков – представители на Инициативния комитет създаден по повод 35 годишнината от освобождаването на Сергей Антонов, са на посещение в Рим, в рамките на което се срещнаха в подстъпите на Ватикана с папския наместник на Комитета за исторически науки архиепископ Енрико дал Коволо, поклониха се в римската базилика „Сан Клементе“ пред олтара с мощите на свети Кирил и гроба на светеца, а в сряда имаха аудиенция при главата на Римо-католическата църква, на когото подариха пълен сборник от произведения на Христо Ботев, преведени на италиански преди 70 години. За целта и резултатите от това посещение се свързваме по телефона с председателя на АБВ Румен Петков, който е още в Рим. Г-н Петков, какво постигнахте от посещението ви във Ватикана за юридическото и морално оневиняване на Сергей Антонов? Потвърдиха ли и сега на срещите ви там липсата на каквато и да е съпричастност на България, несправедливо обвинена за извършването на атентата срещу папа Йоан Павел II на площад „Свети Петър“ в Рим преди 40 години? Какво ви каза папа Франциск?

Румен Петков: Веднага бих искал да кажа, че личният наместник на папа Франциск в Комитета за исторически науки, както и вие споменахте, Енрико дал Коволо, епископ дал Ковало, беше повече от категоричен в своето лично убеждение и в убеждението на Ватикана, че България и българските граждани никога и под никаква форма не са имали нищо общо с атентата и че това е грозна клевета и инсинуация. Същото беше потвърдено и от Негово високопреосвещенство кардинал Джовани Лайоло – втората, третата в йерархията на Ватикана фигура, почетен губернатор на града-държава Ватикана и бивш външен министър на държавата Ватикана, с който имахме изключително дружески разговор в присъствието, разбира се, на нашия голям приятел Джузепе Консоло. И в сряда на аудиенцията при папата, за която получих покана преди десетина дни, трябва да кажа, че той беше много любезен, първо, ни отдели специално внимание на нашата група и второ, отбеляза, че е бил изключително щастлив и по време на посещението си в България, и след това е запазил най-добри спомени. И мисля, че това е много голям наш човешки принос в изчистването на името на нашата родина и на тези, бих казал, мъченици. Сергей Антонов си отиде незаслужено обиден и огорчен от този свят и аз се гордея с това, което направихме, защото инсинуациите от 90-те години, в началото имаха поддръжка и сред наши държавници – не искам да им споменавам имената, гнусливо е. Но за съжаление, грозните инсинуации по адрес на България и на наши сънародници продължават и до ден днешен. Опитите България да бъде клеветена по този долен повод не са стихнали и е много голяма стъпка за българското достойнство това, което направи при посещението си в България и в сряда папа Франциск, защото то показва много ясно отношението на Ватикана към България и българските граждани. Специалната покана, която получихме, е едно от доказателствата и ние ще я предадем в архива на Националния музей. Редно е да се замислим най-после: ние имаме имена на улици на хора, които бяха в основата на антибългарската кампания – не искам да им споменавам имената, гнус ме е. Нямаме една плоча на Сергей Антонов. И всичките ни опити години наред да направим нещо се надявам, че до месец буквално ще завършат с успех защото г-н Явор Цаков положи огромни усилия. Имаме разбирането и на професионални, и на граждански среди, така че съм сигурен, че най-после ще направим нещо за Сергей Антонов. Но се чувстваме изключително неловко, когато адвокат Джузепе Консоло пита – „Предния път щяхме да откриваме плоча на Сергей. Този път пак ли ще я откриваме по същия начин?“. Мисля, че имаме отговорни фактори, които, ако не могат да се замислят, поне трябва да се засрамят на тази тема. Но днешната стъпка беше още едно уверение и то беше направено пред очите на света, с доброто отношение и на папа Франциск. Така че няма никакво съмнение в категоричната позиция на Ватикана и мисля, че нашият принос е нещо съществено – не заради нас самите, а заради тези мъченици, които бяха лишени от добро име и от добрия си живот, и от професионалната си кариера. Но най-тежкият удар беше върху България и трябва да се направят анализи колко стотици милиони струва това, защото честта и името ни ние малко по малко го възстановяваме, но някак си от зле организирана свенливост не споменаваме нашите днешни партньори какъв тежък стопански, финансов, социален удар нанесоха върху българската държава с това подло внушение, наречено тогава „Процесът на века“ – един процес, който България с изключителното участие на адвокат Джузепе Консоло спечели, но битката за доброто ни име продължава.

Водещ: Г-н Петков, като министър на вътрешните работи вие бяхте във Ватикана през 2007 г. 14 години по-късно – промени ли се отношението към България? Какви са вашите впечатленията от тогава и сега?

Румен Петков: Мисля, че отношението към България и в Рим, и във Ватикана – нашите срещи продължават – се развива в изключително добра, положителна посока. И самата динамика в тези посещения на папа Франциск тогава в София, преди две години, днес срещата, която по негова покана се състоя по време на аудиенцията, изключителното внимание, което ни беше отделено, е много показателно. Но мисля, че от нас зависи да покажем първо на българските граждани, че ние почитаме делото на Антонов, почитаме героизма на тримата българи които тогава бяха така недостойно ударени И за съжаление, българската държава продължава да не търси извинение от тези, които ни причиниха тази мъка. А когато не можеш, не желаеш сам да защитиш името – напротив, участваш в оклеветяването на собствената си държава, независимо от какви позиции, някак си странна изглежда обичта, която демонстрираха и кардинали, и епископът, за който стана дума, професори, преподаватели, с които имахме възможност да разговаряме във вчерашния ден, към България. Тази помощ ние ще я капитализираме – капитализираме, говоря в най-добрия смисъл на думата. Тук въобще не става дума за търговски сделки и операции. Капитализираме от гледна точка на обичта, която тези хора имат към България, и съм сигурен, че отзвукът в Италия ще бъде сериозен от нашето посещение. Но още по-сигурен съм, че тези хора, под една или друга форма, ще ни гостуват в България, за да заявят още един път своята убеденост. С радост трябва да кажа, че предстои второ издание на книгата на Джузепе Консоло – една уникална книга от гледна точка на фактологията, която той излага в нея, и с която дава абсолютни гаранции за невинността на България, включително жалките интриги, които са плетени тогава от определени функционери на правораздаването в Италия, изнудването, промените в показанията на този убиец и престъпник Али Агджа. Аз няма да забравя едни думи, произнесени тогава, в края на 80-те години, непосредствено след атентата, след оправдателната присъда на големия италиански политик Джулио Андреоти, който каза: „Винаги съм бил сигурен, че България е невинна и тези хора нямат никакво отношение към атентата. Но ми се иска да се знае, че Италия също е непричастна. Други са тъмните сили, които направиха това злодеяние и които опетниха името на България“.

Водещ: Г-н Петков, ползвам възможността, че сте наш гост – вярно е, че сте в Рим, далече от България, но тук през тези дни се развиха особени събития. Не мога да не ви попитам за коментар. Вероятно е стигнала до вас информацията за напрежението между МВР и прокуратурата – напрежение, което мнозина вече наричат „война между институциите“. Така всъщност го окачестви говорителят на служебното правителство Антон Кутев. Изправиха ли се във война МВР и прокуратурата и защо застанаха полицаи срещу полицаи? Трудно се ориентираме в тази ситуация – кой е невинен, кой е виновен, къде е истината?

Румен Петков: Няма нещо, което да ме държи далече от България, още помалко разстоянието. Ситуацията вие много деликатно я наричате „странна“. Когато предупреждавах още преди сформирането на служебното правителство, че от главния прокурор Гешев трябва да се очакват серия от уродливи постъпки с цел възпрепятстване нормалното функциониране на държавата и нейните институции, това някак си беше подминато. Аз го говорих по времето на тридневния парламент, както аз го наричам. Това, което Гешев рецидивира днес и вчера късно, след нахлуването в президентството без никакъв повод, нагло, арогантно, тогава това остана без парламентарно внимание. Нито една от парламентарните сили не зае ясна и категорична позиция. Нещо повече – на някои от тези, които политически яхаха протеста тогава, много бързичко се оттеглиха от него. А днеска разбирам, че отново искат да яхнат протеста, но всички трябва да си спомним, че точно те…

Водещ: Говорите за „Демократична България“, така ли?

Румен Петков: Да. Точно те всъщност възпрепятстваха изваждането на звеното за защита на свидетелите от прерогативите на главния прокурор и връщането там, където му е мястото – в Министерството на правосъдието, и с това създадоха дълбокото убеждение в прокуратурата, че Гешев всъщност управлява процеса. И няма кой да убеди нормалния човек, че не е така, защото и Христо Иванов, и компания, и Бабикян, и другите напуснаха протеста в услуга на главния прокурор и след това не направиха нищо в Народното събрание за ограничаване на безумните правомощия, които той има, въпреки че имаха необходимото време, имаха подготвени текстове, с които законово за 15 минути можеха да решат въпроса. И те не го направиха. Днес да бъдат така добри да не яхат отново протеста, защото яхайки го, те гарантират неговото опорочаване. Хората, които спонтанно излизат да протестират, да се разграничат от тези манипулации, защото те са и непочтени, и обидни за искрено обидените от безумията на главния прокурор действия. Навлизането в МВР е рецидив, на който, ако не се сложи край чрез отстраняването на главния прокурор, срамът, който набираме в Европа с пълни сили, много трудно ще бъде преодолян в краткия период, в който ще трябва да защитим собствения си интерес през Европейския план за възстановяване. Така че въпросът е държавнически. Винаги съм бил противник на войната между институциите. Ние като АБВ сме институционално мислеща партия и сме институционално мислещи хора. В случая ни е необходим много разум, а разумът изключва участието на Гешев като главен прокурор. Той се е срещал с ръководителите на Агенцията за национална сигурност, на Службата за борба с организираната престъпност. Тези момчета, които застанаха начело на тези две ключови звена, няма как да не участват в такива срещи, но е очевидно, че Гешев е токсичен и че който и сериозен човек да се срещне с него, си слага петно на челото завинаги. Така че решението е ясно и простичко – мисля, че Гешев с всяко свое безумие като действие дава аргументи на тези, които твърдят, че Борисов го управлява ръчно В това вече включително и феновете на Борисов и Гешев нямат съмнение. Веднага трябва да кажа, че Борисов най-безсрамно за пореден път се кандидатира за депутат, след като на два пъти вече лъже българите – един път като кандидат за депутат от НДСВ не влезе в парламента, напусна го; сега, на последните парламентарни избори аз предупредих, че той лъже и няма да влезе в парламента, никой не го взе на сериозно. Надявам се, че излъганите ще стават все по-малко и по-малко. Но тези действия на прокуратурата няма как да не възмущават Европа. Това да си позволиш да изправиш полицаи срещу полицаи е престъпление от особено тежък характер. Много е важно да се знаят имената на прокурорите, които са разпоредили конкретните операции, и тези прокурори трябва да си дадат сметка, че има утре, а утре без Гешев за тях ще означава много сериозен анализ на професионалните и морални качества.

Водещ: Г-н Петков, акцията на прокуратурата в МВР обаче съвпада по време с наложените от САЩ санкции върху Васил Божков, Делян Пеевски и служителя Илко Желязков от спецслужбите – акции с мотив за сериозна и тежка корупция. Вие виждате ли връзка между двете събития?

Румен Петков: Аз не виждам връзка, но е очевидно, че г-н Божков е в този списък поради самопризнанията, които направи. Дебело искам да подчертая, че от този списък със самопризнанията на г-н Божков и неговото включване блестят с отсъствието си Владислав Горанов и Бойко Борисов. И трябва някой да пита САЩ: ако Божков е на основание на самопризнанията си включен в този списък, защо там не са тези две видни персони? Ако за САЩ и техните институции шкафчето му с милион евра и кюлчета злато не е повод за размишления, а само заради това, че са хвърлени 3 милиарда за едни самолети, чиито чертежи все още не са долетели до нас, кое може да накара САЩ да прогледнат за корупцията в България? Така че този списък не дава отговори, този списък задава въпроси и САЩ трябва да им отговорят. Та като стана дума за САЩ, тези дни отново имахме афера с подслушване от страна на САЩ на европейски лидери. Голям въпрос е ние, от Обединена Европа колко американски дипломати ще изгоним сега и как ще се борим за собствените си права. Защото когато унищожиха Кашоги със сярна киселина, ние от Обединена демократична Европа някак си услужливо си замълчахме, като САЩ казаха „Е, сега някакъв Кашоги, ние имаме за стотици милиарди долари сделки там“. После беше приземен във Виена самолет на президент на държава с подозрението, че на борда му е Едуард Сноудън. Оказа се, разбира се, че той не е на борда на този самолет. Тогава никой не реагира. Днес всички подскачаме и всички се борим за правата на журналистите – и с пълно право. За свободата на словото – с пълно право. Но когато ще се борим за свободата на словото в тази точка на света, ще се борим във всички точки на света. Когато сме съгласни да ни подслушват САЩ, ние сме съгласни да ни подслушват всички. Т.е. тези двойни стандарти позорят Европа, налагат недоверие у европейските граждани към способността на Европа да има собствено достойнство и воля за собствено развитие, и създават дълбокото убеждение, не впечатление, че върхът на Европа е обладан от безгръбначие и потребност от слугинаж към САЩ. Иначе всички европейски столици трябваше да извикат посланиците на САЩ, да им поискат в едноседмичен срок да бъде предоставена информация за ползваните средства на територията на всяка една от държавите и като не получат отговор на този въпрос, да ги изпратят по родните им места, за да съберат информация на място.

Водещ: Аз ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте, и успешна работа в Рим.

Румен Петков: Аз също ви благодаря. Втори юни е голям ден – да се преклоним и пред Ботев, и пред всички, дали живота си за нашата свобода, и достойнство, за което, обаче, ако не се преборим сега, виновни сме ние.