Новини от ПП АБВ

Румен Петков по ФОКУС: След „Има такъв народ“, следващата серия може да бъде „Няма такава държава“

от в ПП АБВ Новини 15/07/2021

Румен Петков, председател на ПП АБВ, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Водещ: Политическа партия АБВ представи основните си задачи в 46-ия парламент – да създаде усещане за справедливост в съдебната система и да се закрие Комисията по досиетата. Въпросът е, дали ще имат време да осъществят тези си цели. Питаме Румен Петков, председател на ПП АБВ. Г-н Петков при положение че следващият парламент се очаква да бъде също толкова мимолетно кратък, ще стигне ли времето до вашите основни задачи?

Румен Петков: Следващият парламент задължително трябва да направи анализ и да прогнозира и очертае политиките на България в зелената сделка и да подкрепи българското правителство в Плана за възстановяване, който разбира се самото правителство трябва да предложи на парламента, защото това трябва да е общ политически акт на парламентарните ни републики. Това са две задачи минимум. И към тях, разбира се, елемент от зелената сделка е и гарантиране на енергийната сигурност на страната. Ние, ако не си даваме сметка, че вече не сме пред избора „Белене“ или Седми и Осми блок в „Козлодуй“, а сме задължени да строим „Белене“ и да намерим решение и за Седми и Осми блок в „Козлодуй“, ние в съвсем скоро време ще бъдем тъмното петно на Европа. Така че енергийната сигурност е стратегически въпрос и когато от АБВ поставяме въпроса за стабилността на „Булгартрансгаз“ и очевидната неспособност на това ръководство да води процесите, така че да гарантира газовата сигурност на страната, това е акт на загриженост. Смаян съм от безпътицата и на този енергиен министър. И разбира се, това, което всички казват, но никой друг не прави – чувството за справедливост у обществото и гаранции за стабилност на съдебната ни система, които минават през избор на нов Висш съдебен съвет, преместване, т.е. връщане на Звеното за защита на свидетелите от подчинимост на главния прокурор, където без съмнение не му е мястото, при министъра на правосъдието, както е създадено преди години, и разбира се, закриването на Специализирания съд и прокуратура. Аз се безпокоя, че всъщност лъжата стана част от усещането за самодостатъчност на някои от политическите сили. Аз не знам, даваме ли си сметка, че от двайсетина дена от екрана ни заливат клетви как ето, видите ли, сега партиите на протеста ще намалят цената на тока и на парното. С нетърпение очаквам този акт и той, разбира се, няма да се случи. Защото аз съм казал, че няма да се случи. Защото логиката, обективната картина е такава. И когато лъжем хората, трябва да си даваме сметка, че има утре. Някои не го правят. Ние предупреждавахме от АБВ, че абсолютно безконтролното разкриване на секции в чужбина няма да доведе до увеличаване на активността, освен че ще затвърди един добър изборен резултат на Движението за права и свободи (ДПС) зад граница. Така и стана. На 4 април на изборите имахме около 370 секции в чужбина, сега, на тези на 11 юли, имаме около 750. Процентите в чужбина, получени гласове при ДПС, от 13 скочиха на 18. Само че парите, които платихме ние с вашата аудитория за тези секции, отидоха на 300 000 лева. Т.е. когато „Да, България“, „Има такъв народ“ проявяваха лъжезагриженост за сънародниците ни в чужбина и ние предупреждавахме, за съжаление ние не бяхме чути. Излъгани сме и ние в България, излъгани са и сънародниците ни в чужбина. Дано поне сега това да се проумее. Защото като казваш „Правя избирателен район в чужбина“ и като няма мандат от такъв избирателен район, значи просто няма такъв избирателен район. Удвоиха се секциите, удвоиха се парите за тях – а на лице по-малко гласували. Сега, на 11 юли, зад граница са гласували 40 000 души по-малко. Е, не разбираме ли, че ни лъжат и не искаме ли да видим кои са лъжците? Толкова е просто!

Водещ: Г-н Петков, но може би тези, които обещаваха, не лъжат, те вероятно не могат да преценяват вярно. Може би това е поради некадърност? Или неразумност в ангажиментите?

Румен Петков: Не, не, не, не. Некадърността я има – факт. Но да кажеш, че правиш избирателен район в чужбина и да не му сложиш брой мандати, това е откровена лъжа. Тя е цинична лъжа. Впрочем ние от АБВ продължаваме да нямаме отговор на въпроса: колко са парите за пропаганда, хвърлени от политическите партии за последните избори. Защото по-миналата седмица пътувах за Крумовград и съм задрямал, събуждам се – а бе, километър, 2, 5 няма билборд на Христо Иванов. Викам на колегата – колега, да не би да сме излезли от България, пък да не сме се усетили? Не се ли види произходът на капиталите за тези пропагандни кампании – билбордове, „Фейсбуци“ и т.н., ние ставаме съучастници в провеждането на кампании с пари с неясен произход. А това е много грозно, това е много опасно, защото това предвещава контрол върху тези политически партии от хората, които са ги финансирали.

Водещ: То вероятно не се търси такава информация, защото всички някак свикнахме, че партиите си взимат от тези, които имат пари, и после им изпълняват задачките. Не е ли така?

Румен Петков: Първо, не мисля, че всички сме свикнали, защото има някои, които никога не сме го правили. И второ, за да покаже държавата институционалната си воля да пресече това явление, а тя вече пропусна да отговори, какво стана на 4 април, как се появиха тези стотици билбордове и за стотици хиляди лева реклама във „Фейсбук“, а във „Фейсбук“ това е много лесно проверимо, там не може да се скрият парите за реклама. Сега за последните избори има много впечатляващи средства. Една от партиите само за пет-шест дни е хвърлила повече от 100 000 лева за реклама на страницата си. Няколко от кандидатите буквално за пет-шест дни са хвърлили по 8, по 10 хиляди лева – лесно проверим е произходът на тези пари. Теглени ли са от банка? Ако не са как така тези хора за седмица се сдобиват с 200 000 лева, които похарчват? Това са лесно проверими неща. Държавата или има воля да направи такава проверка, без, разбира се, излишния шум, без излишно злепоставяне, с инструментите, с които разполага, или е готова да способства гражданите да бъдат крадени и лъгани. Така че изборът е простичък. Иначе вие за съжаление съвършено основателно задавате големия въпрос – какво ни очаква, какъв парламент.

Водещ: Задавам го, г-н Петков, защото още след 4 април вие предупредихте, че вървим към нови избори. И затова ви питам – за какво е предупреждението ви сега?

Румен Петков: В ситуацията, в която сме, има две възможни решения. Едното е отговорното – формиране на правителство с активен диалог между политическите партии. Аз съм го предложил това като решение и пред г-жа Нинова – очертаване на шест, осем приоритета, които трябва да намерят своето решение, в това число времевият порядък, в който могат да бъдат решени, и разбира се, политико-експертният потенциал, на който се гласува доверие за формирането на едно правителство. Другото е тоя подход, който възприе – много грозен, между нас казано – Слави Трифонов. Или пък въобще отказ от формиране на кабинет. Тези възможности да бъде провален и предстоящия парламент ще поставят България в трудно, да не кажа невъзможно положение да защити интересите на българските граждани в зелената сделка и да намери силното, доброто за обществото и държавата решение в Плана за преодоляване на последствията от кризата.

Водещ: А откъде ще дойде този активен диалог, след като вече първата партия си сложи на масата правителството – или го подкрепяте, или не го подкрепяте?

Румен Петков: Така не се прави. Казвам го с болка, защото уважавам г-н Трифонов. Това е човек, който 25 години е бил пред очите на цялото общество, човек, който вложи огромна енергия да убеди обществото, че е нужен диалог, че допитванията, референдумите са основно демократично право и че за политиците е задължение да ги провеждат, за да отговарят на очакванията, на търсенията на обществото. И оняденшната му стъпка всъщност смачка всичко, което той прави. Той се противопостави на самия себе си, той стъпи върху лицето си, защото неговото лице беше битката за чуване гласа на хората, битката за диалога, битката за разговора пред очите на обществото. А кракът му е голям и стъпвайки върху лицето си, според мен той си причини много голяма пакост. Но като казвам, че така не се прави, разбира се, че отговорността за диалога е на ръководствата на политическите партии. Ние сме заявили нашата готовност за участие в такъв диалог и в коалицията „БСП за България“, и от страна на „БСП за България“ с другите политически сили, за да може да се намери национално отговорното решение. Аз казах неговите основни параметри – ясни приоритети, и то приоритети, които ни обединяват. Не трябва да се търсят разделителните черти, а обединителните групи и разбира се, потенциалът, човешкият ресурс, който може да ги изпълни.

Водещ: А вие бихте ли се ангажирали да бъдете посредник или специален преговарящ на политическите партии с г-н Трифонов и с екипа му от „Има такъв народ“?

Румен Петков: Не, тук няма специални пратеници, няма специални преговарящи. Или има воля за диалог и намиране на решения, или има усещане за самодостатъчност, което е вредно за тези, които го изпитват и изповядват, в случая и за обществото.

Водещ: Какво не харесвате на предложения от г-н Трифонов премиер – бившия вицепремиер Николай Василев?

Румен Петков: Аз първо казах, че не приемам начина. Начинът не отговаря на парламентарната република. Начинът не отговаря на стремежа да покажем на обществото, че политическите партии са инструмент на обществото, а не обратното. Начинът по същество води до допълнително огорчение, обида на хората, отвращение от политиката. Второ, аз мисля, че съставът на кабинета смущава. Има доста въпросителни: например, правосъдният министър е почетен консул на друга държава, офшорна зона – Барбадос. Звучи сигурно импозантно в ушите на незапознатите, но за да бъде някой направен почетен консул на определена държава, той е поел конкретни ангажименти пред нея и мисля, че е неприлично, след като някой – който и да е той – поема ангажименти пред друга държава, като втора допирна точка с обществото да изпълнява ангажименти към родината си. Някак си не е прилично. Оставям настрани, че вероятно е и в конфликт на интереси. Оставям настрани, че има доста специфика в работата на един почетен консул. Оставям настрани, че е правосъдният министър, който утре би трябвало да предлага българско гражданство на инвеститори. Пак казвам, става дума за една солидна офшорна зона. Второ, министърът на енергетиката – той е директор на централата „Марица“ 3 или една от американските централи. Това е централата, която в ценообразуването на тока ни дава най-скъпия ток. Една от причините за този най-скъп ток е, разбира се, фактът, че „Марица“ 3 купува един от ключовите елементи – варовика, със 7,50 лева по-скъпо на тон, отколкото го купува „Марица“ 2. Аз не казвам, че това са някакви рушвети, които се делят между кандидат-министъра на енергетиката и някой друг – опазил ме Господ. Но тази разлика в цените трябва да бъде обяснена И ако питате мен тя трябва да бъде обяснена на прокурор, защото тази разлика от 7,50 лева на тон отива на десетки милиони за тези години и по силата на договора, който ни причини Иван Костов, защото Иван Костов, всъщност неговият приемник „Демократична България“ трябва да бъдат в съзнанието ни с това, че продадоха „Лукойл“ на руснаците, „Марица“ 1 и „Марица“ 3 на американците и причиниха на селското ни стопанство, т.е. съсипаха селското ни стопанство през ликвидационните съвети. Но това е друг въпрос. Казвам, че иска г-н Трифонов да направи министър на енергетиката човекът, който всъщност ни граби с най-високата цена на тока. Кандидат-министърката на образованието – ами тя доскоро си е служител на Фондация „Америка за България“, и то в сектора „Образование“. В същия момент, в който Посолството на САЩ и тази фондация разгърнаха две мощни рекламни пропагандни кампании – „Силата на българския дух“ и „Силата е в теб“. А кой е тоя „теб“? Бат Сали? Онова цигане, дето майка му е на 13 години? Този, който наръга 32 пъти човек в един от парковете на столицата с нож? Трябва да има мярка, това искам да кажа. Специално за министърпредседателя – разбира се, аз имам своите резерви, но те не са толкова въпрос на публични дебати, но във всички случаи казах, че това е един човек с опит. И той четири години вярно работи в правителството на г-н Сакскобургготски, четири години вярно работи в правителството на г-н Станишев. В това време държавата се раздели с ДСК, раздели се с БТК – едни продажби с доста съмнителен за държавата резултат. И в крайна сметка нейде в обществото продължава да виси въпросът: какво очакват заложните къщи от това бъдещо – надявам се няма да се състои – правителство и на свой ред какво очаква едно такова правителство от заложните къщи. И с това приключвам коментара.

Водещ: Трябва да добавим към казаното от вас и министърката на финансите, защото тя, според публикации вече в някои сайтове, работи във фирмата на предложения за премиер г-н Василев.

Румен Петков: Да добавим и нея. Да добавим и министърката на регионалното развитие, която също работи в една американска компания, в което – дебело подчертавам – няма нищо лошо. Но тя е брокер. Тя е толкова далече от регионалистиката, колкото аз и този потенциален прословут македонец, с който ще летим за Космоса. Съставът задава много въпроси. Аз отговорих на част от тях, но това е един невъзможен състав и го казвам с надеждата, че няма да се случи. Бойко Борисов, няма да бъда озадачен, ако се изтъпани на трибуната на Народното събрание, развее риза и каже: „Всички искате да ме махнете – добре. Аз ставам съучастник в собственото си махане и гласувам за това правителство“. Това ще бъде, разбира се, краят, политическият край на г-н Трифонов. От сърце му желая здраве и с цялото уважение към всичко, което е правил, и надявам се да прави, пред очите на нас, българите. Но след „Има такъв народ“ следващата серия може да бъде „Няма такава държава“.

Водещ: Г-н Петков, при това положение вие какво прогнозирате през следващите месеци? Какво реално ще се случи?

Румен Петков: Аз казах, че много искаме – и аз, и ние от АБВ, убеден съм, и от коалицията, в която сме – „БСП за България“, обществото да усети стабилност и перспектива, а това без парламентарно мнозинство няма как да стане. Друг е въпросът, че моите лични очаквания са доста по-скептични.