Творци и общественици се събраха в БАН в памет на акад. Антон Дочев, учредяват литературна награда на негово име
Бе показан ръкописът на един от най-блестящите исторически епоси „Време разделно“, който участниците в събитието получиха възможността да докоснат
Да бъде учредена национална литературна награда на името на Антон Дончев. Това предложи председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов на паметна вечер, посветена на автора на „Време разделно“, състояла се в БАН. Идеята е съдействие за целта да бъде потърсено от Министерството на културата и други институции.
Паметната вечер за академик Антон Дончев бележи шест месеца след кончината на писателя и събра негови близки и колеги. Бе показан ръкописът на един от най-блестящите исторически епоси „Време разделно“, който участниците в събитието получиха възможността да докоснат.
„Може да се каже, че той бе пътуващ, духовен проповедник“, отбеляза издателят Иван Гранитски и допълни, че Антон Дончев е българският автор, който е преиздаван най-много, след Иван Вазов с „Под игото“.
Преди смъртта на Дончев издателство „Захарий Стоянов“ е отпечатало четиринадесет тома, а петнадесетият е трябвало да съдържа стихотворения. Малко известно е, че академик Дончев е автор също на над 500 страници стихотворения и лирични есета, каза Иван Гранитски и обеща, че изданието с лирика ще види бял свят скоро.
„Ако Антон Дончев беше написал само „Време разделно“, само това стигаше, за да бъде един достоен паметник в българската книжнина, в българската литература“, каза акад. Дамян Дамянов от БАН.
„Последните 33 години за някои беше приход, а за Антон Дончев беше принадлежност. Род, родина, неща, които като че ли отзвучават. Може би БАН трябва да поиска той да намери място в учебниците. Нещо, което за мен е много важно. За тези 30 години, думата „дълг“ придоби само финансово измерение и параметри. Антон беше човек, който носеше и предаваше дълг“, каза лидерът на АБВ Румен Петков.
Синът на акад. Антон Дончев, Никола, разказа, че любимия литературен жанр на баща му фантастиката. „90% от нещата, които е чел, бе фантастика. Бореше всеки ден с изкуствения интелект – много обичаше да играе шах на компютъра, да го победи, да вземе реванш, ако машината го победи и да ми каже – ела да видиш как излъгах изкуствения интелект.
„Духовността беше неговото мото във всяко едно отношение – в културата, в живота, в науката, в историята, в отношенията ни. Затова просто искам това да бъдат финалните думи на това събиране“, каза последната спътница в живота на Антон Дончев – поетесата Райна Василева.
Хайгашод Агасян изпълни композицията си „Молитва“, представена като една от любимите на Дончев.
