Новини от ПП АБВ

Защо Народният театър „Иван Вазов“ е „народен“

от в ПП АБВ Новини 03/01/2022

На 3 януари 1907 г. Народният театър играе първото си представление в специално построената нова сграда. Дело на именити австрийски архитекти, разписана от също така именит австрийски художник, тя започва живота си с необикновено събитие – група студенти освиркват княз Фердинанд I, който тогава не е бил много популярен. През 1923 г. сградата е унищожена при пожар. През 1944 г. южното крило на театъра е разрушено от бомба.

Но всичките тези премеждия са нищо, в сравнение с желанието на софиянци (а и не само софиянци) да гледат театър на европейско ниво. Театърът е изкуство сложно, визуално, многопластово, ако не го гледаш на подходящо място, на добра сцена, с професионални декори и с добро озвучаване, половината от играта на прекрасните актьори няма да се разбере. Затова сградата на Народния театър многократно е ремонтирана и подновявана. Прекрасната сценична механизация, поставена през 20-те години и до ден днешен, дава възможност за богати сценични решения.

Но сградата сама по себе си театър не прави. Няма да споменем всички имена, с които блести драматургията и трупата на Народния театър, но като започнем от Иван Вазов, Пенчо Славейков и П.К.Яворов, през Васил Кирков, Кръстьо Сарафов, Сава Огнянов, Константин Кисимов, Олга Кирчева, Зорка Йорданова, Хрисан Цанков, Н.О.Масалитинов, Боян Дановски, Стефан Сърчаджиев, Апостол Карамитев, Спас Джонев и стигнем до Стефан Данаилов, Йорданка Кузманова, Мариус Донкин, Мария Каварджикова, Леон Даниел и Александър Морфов, сигурно ще създадем известна представа за богатството и творческото многообразие на трупата на Народния театър през годините. Пропускаме много и дано да ни бъде простено, че не споменаваме всички заслужили имена, които са вписани в книгата на театъра завинаги.

Въпросът защо Народният театър е „народен“ има следният отговор. Културата, както знаем, е особено природно явление. Без нея човешкото общество силно страда. Затова местата, в които културата е намирала най-силна изява, винаги са били сакрални за нацията и народът ги е припознавал като свои. Не е случаен фактът, че в Италия преди независимостта младите революционери са пеели ариите на Джузепе Верди по салоните на театрите, в Петербург  в Мариинския театър се поставяли остри социални драми, а Народния театър в Прага след неговото опожаряване се построява отново с народни пари под лозунга „Нацията за себе си“.

Народният театър „Иван Вазов“ обединява в едно качеството на първият ни театър, тържествена и красива сграда и любовта на всички българи към театралното изкуство.

Ето затова той е „народен“ в истинския смисъл на думата.

Здравей 👋
Радваме се да те видим

Абонирай се за нашия бюлетин, чрез който ще те информираме за всичко ново около ПП АБВ.

Ние не спамим! Запознай се с нашата политика за поверителност за повече информация.