Проф. Михни Люцканов: Необходим е инвестиционен фонд в науката

Facebook Twitter

- Проф. Люцканов, каква е личната Ви мотивация да се кандидатирате за народен представител?

- Мисля, че всеки, който поема такава отговорност, трябва да е наясно дали има знанията и капацитета, за да бъде полезен в един бъдещ парламент. Областите, в които мога да участвам с моята експертност са висшето образование и науката, както и земеделието и развитието на селските райони. Кампанията е към края си. Прави впечатление, че надпреварата в обещанията става все по-ожесточена. За разлика от останалите, нашата коалиция "АБВ - Движение 21" предлага една изключително балансирана програма за развитие на страната в краткосрочен и средносрочен план, както и в по-дълъг период, която гарантира преструктуриране и устойчиво развитие на икономиката, тотална смяна на философията на социалната политика и здравеопазването, промени в образователната политика.

За нас е особено важно развитието на селските райони. Голямо внимание обръщаме на демографията и всички наболели проблеми, които направиха България труднозабележима периферия на Европа.

- Като декан на Ветеринарномедицинския факултет на Тракийския университет имате сериозен управленски опит в образованието, какво на първо място бихте променили?

- Преди всичко - грижата за ангажираните в образователния процес, учителите. Другите предлагат повишаване на заплатите на учителите, без това да е обвързано с по-нататъшната промяна на социалния статус в обществото. Ние смятаме, че това увеличение трябва да следва ръста на минималната работна заплата. Второ - равно образование навсякъде. Не е маловажно качеството на образованието във всички населени места, а не само в елитните училища. Ние смятаме, че в граничните, в планинските и полупланинските райони, в Северозапада, който е най-бедната част на Европа, трябва да има диференцирано заплащане и учителите да получават повече от колегите си в други региони, заради ангажимента, който са поели да работят там. Делегираните бюджети в сегашния си вид облагодетелстват само приближените до ръководството на училището. Ние искаме те да бъдат диференцирани - една част да следва ученика и неговото развитие, а друга - поддържането на базата и заплатите на учителите. Нещата трябва да бъдат много ясно подредени, защото хаосът във финансирането на предучилищното и училищното образование облагодетелства малък кръг хора.

Смятам, че е необходимо преразглеждане на Закона за висшето образование и неотложно изработване на нов Закон за развитие на академичния състав. Не може да приемем като успешна реформата на министър Сергей Игнатов от първото правителство на Бойко Борисов, в която начинът на развитие на академичния състав - израстването в доцент и професор, защитата на дисертационните трудове, доведе до девалвация на академичните звания и длъжности, на научните степени. Днес, едва ли не, е неудобно да си професор, доцент, доктор на науките при положение, че в редица университети и научни организации това израстване става по неясни или създадени от местната академична управа критерии.

- Какво предвиждате за развитие на науката?

- Не може да има модерно развиваща се европейска държава, без да има ангажимент към науката. Ние от нашата коалиция смятаме, че трябва да има начален инвестиционен фонд в науката от порядъка на 250 до 500 млн. лв., който да бъде разходван целенасочено за институциите, които правят приложна наука, например различните институти на БАН, които имат ясни, точни и оценени като народополезни проекти. Същото се отнася и за големите университети, в които се прави наука и се създава научен продукт. Сегашната система за финансиране на науката чрез целево субсидиране на измислени проекти, които обслужват само амбицията на авторите си, не дава резултат, какъвто бизнесът и икономиката очакват. Необходима е сериозна реформа в начина на финансиране и оценяване на научните проекти и обвързването им с реални научни продукти, които да бъдат полезни за икономиката и обществото.

- Вие сте безспорен специалист в аграрния сектор, а той е сред най-уязвимите, как виждате проблемите там и какви са пътищата за преодоляването им?

- В този сектор е необходима тотална промяна във философията на финансиране на различните отрасли и подотрасли. Ние считаме, че е крайно време в отрасъл "растениевъдство" да се сложи точка на политиката на поддържане на монокултурно земеделие. Огромна част от обработваемите площи е заета от 3-4 култури, които облагодетелстват материално малка група арендатори. Те изнасят добитата продукция без преработка, а така не се създават нови работни места и стоки с висока добавена стойност. Тези хора поддържат всички досегашни правителства и едва ли не формират политиката в аграрния сектор. Страната ни драматично изостава в производството на плодове и зеленчуци, на технически култури, особено маслодайни, а там имаме традиции и сме били доминиращи в Европа. Необходимо е преструктуриране на аграрния сектор и особено на растениевъдството. Тук можем да говорим и за билкарството, и за характерните за нашия район етерично-маслени култури. Нямаме нищо против зърнопроизводството, но то в никакъв случай не може да бъде доминиращо като процент от земеделското производство. Субсидиите трябва да се получават за реална дейност и реално произведена продукция. Това важи и за животновъдството. Не може да продължава неглижирането на българското производство на животинска продукция. Една страна, в която имаше над 11 милиона овце, сега има малко повече от 1 милион. А искаме да се храним с качествени храни. Традиционният български продукт трябва да бъде защитим навсякъде и по всяко време, вкл. пред европейските контролиращи и регулиращи институции, което не се случи досега. Не успяхме да защитим традициони български продукти достътъчно категорично и да ги наложим на пазара. В момента дребните производители на животинска продукция са затормозени от редица разрешителни режими и налагани контролни действия. Нормално е да има контрол, но начинът, по който се прилага затормозява производителя. Трябва да направим така, че производителят в пограничните, планинските и изостаналите райони да е мотивиран да увеличава броя на животните си. Това е възможно чрез целенасочена политика по изкупуване на произведената продукция и създаване на истински кооперативни пазари, където да се продава само реално произведена от български производител продукция. В този смисъл не съм съгласен с идеята на десни партии за по-малко участие на държавата. Според мен, тя трябва да присъства в създаването и поддържането на нормативна уредба, да има и контролни фунции, да създава условия за развитие, но да не пречи.

- За реализация на идеите са необходими партньори, на кого ще разчитате в парламента?

- В реалната политика не бива предварително да се казва с кого няма да се търсят възможности за партниране. Все пак мисля, че в никакъв случай не можем да бъдем партньори с Марешки, трудно - с Реформаторския блок и Нова република. Но във всички случаи искаме да бъдем коректив, регулатор, мост, когато става дума за поддържане на народополезни решения и каузи, без значение дали идват от ляво или дясно, от центристки или либерални партийни централи, стига да са полезни.

Публикувано на 17.03.2017 г.    

Последни публикации

АБВ България

Любомира Ганчева по Канал 3: АБВ е отворена за политически и експертен диалог

АБВ България

Любомира Ганчева взе участие в кръгла маса, по покана на КНСБ, на тема „Данъчната система в България: тенденции, предизвикателства, възможности“

АБВ България

Румен Петков в Пазарджик: Днес Народното събрание взе решение за загробване на българските военно-въздушни сили

АБВ България

Румен Петков се срещна с активите на Районните организации на АБВ във Варненските райони „Приморски“ и „Младост“

АБВ България

ПП АБВ в Пазарджик води разговори за широка местна коалиция за предстоящите избори за кмет и местни органи на самоуправление


ABV Anketi

АБВ Региони

гр. Силистра

Представители на АБВ в Силистра поднесоха цветя на паметника на Апостола

гр. Смолян

ПП АБВ с нова структура в град Неделино

гр. Кюстендил

АБВ в Общинския съвет в Кюстендил




© ПП АБВ 2018 г. - всички права запазени | Условия за ползване и защита на личните данни