Проф. Михни Люцканов: Необходим е инвестиционен фонд в науката

Facebook Twitter

- Проф. Люцканов, каква е личната Ви мотивация да се кандидатирате за народен представител?

- Мисля, че всеки, който поема такава отговорност, трябва да е наясно дали има знанията и капацитета, за да бъде полезен в един бъдещ парламент. Областите, в които мога да участвам с моята експертност са висшето образование и науката, както и земеделието и развитието на селските райони. Кампанията е към края си. Прави впечатление, че надпреварата в обещанията става все по-ожесточена. За разлика от останалите, нашата коалиция "АБВ - Движение 21" предлага една изключително балансирана програма за развитие на страната в краткосрочен и средносрочен план, както и в по-дълъг период, която гарантира преструктуриране и устойчиво развитие на икономиката, тотална смяна на философията на социалната политика и здравеопазването, промени в образователната политика.

За нас е особено важно развитието на селските райони. Голямо внимание обръщаме на демографията и всички наболели проблеми, които направиха България труднозабележима периферия на Европа.

- Като декан на Ветеринарномедицинския факултет на Тракийския университет имате сериозен управленски опит в образованието, какво на първо място бихте променили?

- Преди всичко - грижата за ангажираните в образователния процес, учителите. Другите предлагат повишаване на заплатите на учителите, без това да е обвързано с по-нататъшната промяна на социалния статус в обществото. Ние смятаме, че това увеличение трябва да следва ръста на минималната работна заплата. Второ - равно образование навсякъде. Не е маловажно качеството на образованието във всички населени места, а не само в елитните училища. Ние смятаме, че в граничните, в планинските и полупланинските райони, в Северозапада, който е най-бедната част на Европа, трябва да има диференцирано заплащане и учителите да получават повече от колегите си в други региони, заради ангажимента, който са поели да работят там. Делегираните бюджети в сегашния си вид облагодетелстват само приближените до ръководството на училището. Ние искаме те да бъдат диференцирани - една част да следва ученика и неговото развитие, а друга - поддържането на базата и заплатите на учителите. Нещата трябва да бъдат много ясно подредени, защото хаосът във финансирането на предучилищното и училищното образование облагодетелства малък кръг хора.

Смятам, че е необходимо преразглеждане на Закона за висшето образование и неотложно изработване на нов Закон за развитие на академичния състав. Не може да приемем като успешна реформата на министър Сергей Игнатов от първото правителство на Бойко Борисов, в която начинът на развитие на академичния състав - израстването в доцент и професор, защитата на дисертационните трудове, доведе до девалвация на академичните звания и длъжности, на научните степени. Днес, едва ли не, е неудобно да си професор, доцент, доктор на науките при положение, че в редица университети и научни организации това израстване става по неясни или създадени от местната академична управа критерии.

- Какво предвиждате за развитие на науката?

- Не може да има модерно развиваща се европейска държава, без да има ангажимент към науката. Ние от нашата коалиция смятаме, че трябва да има начален инвестиционен фонд в науката от порядъка на 250 до 500 млн. лв., който да бъде разходван целенасочено за институциите, които правят приложна наука, например различните институти на БАН, които имат ясни, точни и оценени като народополезни проекти. Същото се отнася и за големите университети, в които се прави наука и се създава научен продукт. Сегашната система за финансиране на науката чрез целево субсидиране на измислени проекти, които обслужват само амбицията на авторите си, не дава резултат, какъвто бизнесът и икономиката очакват. Необходима е сериозна реформа в начина на финансиране и оценяване на научните проекти и обвързването им с реални научни продукти, които да бъдат полезни за икономиката и обществото.

- Вие сте безспорен специалист в аграрния сектор, а той е сред най-уязвимите, как виждате проблемите там и какви са пътищата за преодоляването им?

- В този сектор е необходима тотална промяна във философията на финансиране на различните отрасли и подотрасли. Ние считаме, че е крайно време в отрасъл "растениевъдство" да се сложи точка на политиката на поддържане на монокултурно земеделие. Огромна част от обработваемите площи е заета от 3-4 култури, които облагодетелстват материално малка група арендатори. Те изнасят добитата продукция без преработка, а така не се създават нови работни места и стоки с висока добавена стойност. Тези хора поддържат всички досегашни правителства и едва ли не формират политиката в аграрния сектор. Страната ни драматично изостава в производството на плодове и зеленчуци, на технически култури, особено маслодайни, а там имаме традиции и сме били доминиращи в Европа. Необходимо е преструктуриране на аграрния сектор и особено на растениевъдството. Тук можем да говорим и за билкарството, и за характерните за нашия район етерично-маслени култури. Нямаме нищо против зърнопроизводството, но то в никакъв случай не може да бъде доминиращо като процент от земеделското производство. Субсидиите трябва да се получават за реална дейност и реално произведена продукция. Това важи и за животновъдството. Не може да продължава неглижирането на българското производство на животинска продукция. Една страна, в която имаше над 11 милиона овце, сега има малко повече от 1 милион. А искаме да се храним с качествени храни. Традиционният български продукт трябва да бъде защитим навсякъде и по всяко време, вкл. пред европейските контролиращи и регулиращи институции, което не се случи досега. Не успяхме да защитим традициони български продукти достътъчно категорично и да ги наложим на пазара. В момента дребните производители на животинска продукция са затормозени от редица разрешителни режими и налагани контролни действия. Нормално е да има контрол, но начинът, по който се прилага затормозява производителя. Трябва да направим така, че производителят в пограничните, планинските и изостаналите райони да е мотивиран да увеличава броя на животните си. Това е възможно чрез целенасочена политика по изкупуване на произведената продукция и създаване на истински кооперативни пазари, където да се продава само реално произведена от български производител продукция. В този смисъл не съм съгласен с идеята на десни партии за по-малко участие на държавата. Според мен, тя трябва да присъства в създаването и поддържането на нормативна уредба, да има и контролни фунции, да създава условия за развитие, но да не пречи.

- За реализация на идеите са необходими партньори, на кого ще разчитате в парламента?

- В реалната политика не бива предварително да се казва с кого няма да се търсят възможности за партниране. Все пак мисля, че в никакъв случай не можем да бъдем партньори с Марешки, трудно - с Реформаторския блок и Нова република. Но във всички случаи искаме да бъдем коректив, регулатор, мост, когато става дума за поддържане на народополезни решения и каузи, без значение дали идват от ляво или дясно, от центристки или либерални партийни централи, стига да са полезни.

Публикувано на 17.03.2017 г.    

Последни публикации

АБВ България

Румен Петков по телевизия ЕВРОПА: В очите на обществото изборите са опорочени

АБВ България

На тържествената клетвена церемония кметът на община Стрелча Стойно Чачов постави началото на втория си мандат

АБВ България

Любомира Ганчева по ФОКУС: Местната власт в България е нестабилна, от което може да очакваме политическа нестабилност и в страната

АБВ България

Любомира Ганчева за Бюджет 2020: Бюджет, който бетонира статуквото и плашещо лишен от изненади

АБВ България

Кметът на Стрелча Стойно Чачов: Държавата трябва да поеме ангажимента да спре децентрализацията


ABV Anketi

АБВ Региони

гр. Силистра

Представители на АБВ в Силистра поднесоха цветя на паметника на Апостола

гр. Смолян

ПП АБВ с нова структура в град Неделино

гр. Кюстендил

АБВ в Общинския съвет в Кюстендил




© ПП АБВ 2018 г. - всички права запазени | Условия за ползване и защита на личните данни