Международен енергиен форум, организиран от ПП АБВ - „Енергетика, икономика, сигурност- актуални измерения“ – позиции на експертите

Facebook Twitter

Проф. д-р Янко Янев: Няма световен прецедент, където ядрени проекти са напредвали без участие на държавата

Бъдещето на проектите за АЕЦ „Белене“ е преди всичко решение с огромно социално-политическо значение и всяко по-нататъшно забавяне може да се окаже пагубно за бъдещето на ядрената енергетика на България, както и за енергийната сигурност в средносрочна перспектива. Такава теза заяви проф. д-р Янко Янев, директор на Институт за управление на ядрените знания, Виена в рамките на третия енергиен форум, организиран от АБВ, под наслов „Енергетика, икономика, сигурност- актуални измерения“.

Аргументите, представени в тази оценка, внушават продължаване на проекта АЕЦ „Белене“ – не сляпо, но основано на комплексен анализ, посочва проф. Янев. „България е изправена пред нови генериращи мощности през следващите десет години и всички варианти и технологии трябва да бъдат оценени при равни условия. Това означава също така, че на правителството на България се предлага да преразгледа своята настояща пасивна позиция по отношение на бъдещето на проекта АЕЦ „Белене“. Няма световен прецедент, където ядрени проекти са напредвали без участие на държавата“. Той добави, че има много начини за участие – от пряка финансова подкрепа, гаранции по заеми, данъчни кредити до дългосрочни споразумения за закупуване на електроенергия и договори за ценови разлики.

 

Станислав Георгиев: Ясно е, че рано или късно проектът „Белене“ ще бъде реализиран.

Ясно е, че рано или късно проектът „Белене“ ще бъде реализиран. Това заяви Станислав Георгиев – изпълнителен секретар на Сдружение Български атомен форум. Като времеви хоризонт той посочи 2028 година, но същевременно прогнозира недостиг на кадри в бранша.

В контекста на процесите, които доведоха до спирането на 1 и 2 блокове на АЕЦ „Козлодуй“, спирането на проекта „Белене“, Георгиев коментира, че политиката винаги е определяща при вземането на решения за държава като България. Но, всъщност, икономиката, която върви след политическите решения, винаги поправя грешките на политиците, каза в заключение експертът.

 

Проф. Атанас Тасев: Искаме да запазим ролята на България на газовата карта на Европа. Това е основателната причина да се случи газовият хъб „Балкан“

Проблемите на енергийния фронт, започват да стават критични за бъдещето, и на малка държавата като България, коментира проф. Атанас Тасев, енергиен експерт. „Руският газ заема 38% от доставките на газ за Европа, което в термините на европейското законодателство, означава, че червената линия отдавна е премината, но Европа не се възмущава. Доставките на газ от Норвегия ежегодно намаляват значително и трябва да бъдат покрити по някакъв начин. Най-важният въпрос е дали руският газ е нужен на Европа. Проблемите на енергийния фронт, започват да стават критични за бъдещето, и на малка държавата като България. За проекта „Южен поток“, когато всички твърдяха, че е геополитически проект, стана ясно, че Русия не желае да загуби най-големия си пазар – европейския. Газът постепенно ще заеме значително по-голямо място, отколкото в момента. Нашата енергийна зависимост е значително по-ниска от средните европейски показатели. Либерализираният газов пазар в Европа продава на по-високи цени, отколкото нелиберализираният енергиен пазар в България. Пита се кое е по-доброто“.

 

Проф. Холгер Рогнер, енергиен експерт IIASA (Международен институт за приложен системен анализ)

От началото на 20-ти век икономическото развитие е неразривно свързано с достъпа до достъпна електроенергия - без електричество няма просперитет. А въглищата са основното гориво за световното производство на електроенергия през последните 50 години, генерирайки между 36% и 42% от световното електроснабдяване. Този относително стабилен пазарен дял над половин век сега е изправен пред предизвикателства, свързани със здравето и околната среда.

Въвеждането на въглеродни емисии във връзка с климата все повече се подлага на международни споразумения в областта на климата (Парижко споразумение), а освобождаването от замърсяване, причиняващо вреди на човешкото здраве и околната среда, постепенно се ограничава от регионалното и местното законодателство.

И така, какви са практическите алтернативи на електричеството на базата на лигнитни въглища в България? Природният газ изисква нови мощности, тръбопроводи и дългосрочни договори за внос на газ, тъй като България не притежава действително местни газови ресурси (и повдига въпроси, свързани с енергийната сигурност). По-периодичните възобновяеми източници на вятър и слънчева енергия създават проблеми със системния баланс (проблеми с надеждността) и разходи. Ядрената енергия предполага завършването на „Белене“ - силно капиталоемко предложение, а не бързо решение.

 В ЕС въглищата вече не са възможна алтернатива. Улавянето и съхранението на въглерод (CCS), което би могло да даде втори живот на въглища, е непопулярно, скъпо и все още не е доказано от търговска гледна точка. Очаква се продължаващата работа на електроцентралите „Марица изток” да предизвика търкания с ЕС и да повиши общите производствени разходи.

 

Проф. д-р инж. Иван Марков: Ефектът от прекратяване експлоатацията на въглищните електроцентрали в нашата страна ще бъде истинско фиаско за енергетиката

Проф. д-р инж. Иван Марков поставя няколко акцента в моментната снимка на държавата ни в контекста на енергетиката: Ефектът от прекратяване експлоатацията на въглищните електроцентрали в нашата страна ще бъде истинско фиаско за енергетиката и гарантиран режим, тотален разпад на каквото е останало от икономиката, грандиозна екокатастрофа с изключителен социален резонанс.

- 30 години се чудим какво да правим с АЕЦ „Белене”;

- вложихме цяло състояние в 1÷4 блок на АЕЦ „Козлодуй”, направихме ги „перла в короната” по оценката на не кой да е, а на лорд Маршал и накрая ги превърнахме в скъп спомен;

- самозалъгвайки се, че сме „незаобиколим фактор” по отношение газопроводите, стигнахме да се молим пред разни високи порти;

- сега сме на път да унищожим въглищната си енергетика, най-значимия собствен енергоресурс.

Професор Марков е категоричен, че е крайно необходима национално отговорна, социално етична, маркетингова енергийна стратегия и професионалисти, които да я реализират. Според него първите стъпки са три – 1. Да се обезпечат потребностите от природен газ за страната и то така, че да сме в състояние да си го плащаме. 2. Да стартира строителството на АЕЦ „Белене”. 3. Да се гарантира производството на електроенергия от въглища в разработваните находища до изчерпване на запасите им и най-вече в комплекса „Марица изток”.

Масираният натиск върху въглищните централи на практика ги поставя в ситуацията да прекратят незабавно дейността си или да направят непропорционално високи разходи, без да се постига съответстваща полза за околната среда и тогава да спрат.

Инсталираните мощности в термични централи, изгарящи въглища в България са от порядъка над 5 000 MW, които произвеждат над 23 TWh годишно, което е почти половината от общо генерираната електроенергия. В „Марица изток” инсталираната мощност е 3 488 MW, а произведената еленергия е 22 TWh/год. при това с ниска себестойност, съпоставима с тази на АЕЦ „Козлодуй”. Загубата на тези мощности би била твърде опасен прецедент, особено след онези 1760 MW в „Козлодуй”. Загуба над 20 ТWh електроенергия, произвеждани сега от въглищните централи и основно в „Марица изток”, означава че нито може от нещо друго да ги произведем, нито може да ги внесем, нито да ги пренесем, нито да ги платим.

Ефектът от прекратяване експлоатацията на тези електроцентрали в нашата страна ще бъде истинско фиаско за енергетиката и гарантиран режим, тотален разпад на каквото е останало от икономиката, грандиозна екокатастрофа с изключителен социален резонанс.

Не е ли по-смислен подход да се направи задълбочен анализ, да се оценят положителните и негативните страни, възможните промени, включително трансфер на технологии, да се осигурят ресурсно (времево и финансово), за да се реализират и получат желаните резултати? Вместо груб натиск, да се потърсят истински ефективни решения.

Разбира се това са само част от аргументите, които трябва да се имат предвид относно бъдещето на въглищните електроцентрали, в прехода към нисковъглеродна икономика, но в икономически обосновани и социално приемливи рамки.

Недопустимо е да се вземат такива кардинални решения в енергетиката без оценка на въздействието и ЕС следва да преосмисли своята политика в тази сфера, защото това касае конкурентоспособността на европейската икономика и благосъстоянието на хората.

 

Акад. Стефан Воденичаров: Държавата ни губи експертен потенциал непрекъснато

Държавата ни губи експертен потенциал непрекъснато, вкл. и в енергийния бранш, алармира акад. Стефан Воденичаров, БАН. Необходима е национална енергийна стратегия, която да бъде широко обсъдена. Акад. Воденичаров смята, че инженерните специалности и специалисти трябва да бъдат стимулирани и това да е държавен приоритет.

Публикувано на 19.01.2019 г.    

Последни публикации

АБВ България

Румен Петков пита: Представител на българското правителство разговарял ли е с Белия дом, че ние ще дадем 2 млрд, за да бъде поканен премиера Борисов във Вашингтон

АБВ България

Румен Петков: Изборът на Валери Симеонов за зам.-председател на НС е гавра

АБВ България

Председателят на ПП АБВ в Ракитово Георги Тупаров е получил анонимни заплахи

АБВ България

АБВ-Стара Загора проведе областно събрание

АБВ България

На областна работна среща в Ракитово ПП АБВ сформира Обществен съвет, чиято задача е да бъде коректив на местната власт


ABV Anketi

АБВ Региони

гр. Силистра

Представители на АБВ в Силистра поднесоха цветя на паметника на Апостола

гр. Смолян

ПП АБВ с нова структура в град Неделино

гр. Кюстендил

АБВ в Общинския съвет в Кюстендил




© ПП АБВ 2018 г. - всички права запазени | Условия за ползване и защита на личните данни