Румен Петков участва в Кръгла маса в Унгария с акцент върху европейската сигурност след Брекзит, миграцията, трафика на наркотици, заплахата за Европа от чуждестранните бойци

Facebook Twitter

Председателят на ПП АБВ Румен Петков е в Унгария, където взе участие в Кръгла маса, организирана от Международния институт за сигурност и сътрудничество, с домакинството на вицепремиера и министър на вътрешните работи на Унгария Шандор Пинтер. Форумът е фокусиран върху анализ на европейската архитектура за сигурност след Брекзит, бежанците и проблемите с миграцията, световните тенденции в трафика на наркотици, заплахата за Европа от чуждестранните бойци и вълна от емигранти.

В доклада си Румен Петков акцентира върху настоящата ситуация с миграцията в Европа, която той определи като безпрецедентен феномен.

„Изводът, който беше направен от Международния институт за сигурност и сътрудничество преди пет години е, че Европа се оказа абсолютно неподготвена, хаотична в действията си, с липсващ обективен анализ и преценка и неспособна да формира общи политики“.

Петков посочи, че миграционният натиск започна осезателно (петкратно увеличение, спрямо 2012 година) през 2013 година, като върхът е през 2015 и 2016 години.

„След това налице е овладяване на ситуацията. Но след ноември 2018 година, отново се наблюдава увеличение на натиска, което, за съжаление, не е обект на анализи и дискусии в европейските институции“.

Анализът на Международния институт за сигурност и сътрудничество, според Румен Петков, идентифицира следните потенциални заплахи, предвид компактността на лицата, изповядващи ислям и ниския образователен ценз:

  • Възможност за проникване посредством миграционните потоци на лица, свързани с терористични организации;
  • Поляризиране на обществото и настроения, водещи до ескалация и екстремистки прояви, което проличава и в политическите нагласи на немалка част от страните-членки;
  • Откриване на нова ниша за организираните престъпни групи, насочена към оказване на логистична подкрепа на имигрантите, чрез набавяне на фалшиви документи, транспорт, улесняване при преминаване на границата, каналджийство);
  • Предпоставки за нарастване на престъпността поради липса на способности и възможности за интегриране на имигрантите и придобиване на средства за водене на нормален живот;
  • Потенциал за радикализация на уязвими общности в държавите-членки;

Петков е категоричен, че нито една държава не може да се справи самостоятелно с този феномен и дългосрочните последици от него.

„Най-тревожното е, че никой в Европа не е анализирал дългосрочните последици от този феномен. Както видяхме наскоро, този въпрос за пореден път бе ключова тема на неформалния Съвет на вътрешните министри, проведен в Букурещ. Настояването за консенсус поставя в деликатно положение по-малките страни с по-слаби икономики. Не може да не впечатлява фактът, че Германия мина от „добре дошли“, до „да блокираме границите. Европа продължава да не е готова със своя солиден анализ и едно от тежките последствия е, че не може да се проумее необходимостта от постигане на трайни и дългосрочни резултати, като насочване на усилията й към трети страни по произход на нелегалните емигранти и създаване на условия за премахване на причините и факторите за този масов поток“.

Румен Петков е категоричен, че ключови въпроси в контекста невижданата емигрантска вълна и последствията от нея все още остават извън дневния ред на Европа.

„Ние, ЕС и НАТО, като съучаствахме в Арабската пролет, бяхме ли готови за последствията? Самите арабски страни, в които изнасяхме демокрация, бяха ли готови? Допуснахме лъжата, че в една от тези арабски страни има химическо оръжие, влязохме във война с нея, някои от нашите страни дадохме жертви и след това тихичко признахме, че не е имало химическо оръжие. Почувствахме ли се по-големи демократи и потърсихме ли отговорност от лъжците? Защо не казваме колко цивилни жертви, жени и деца, има там, колко човешки живота незаслужено отнехме. Защо десетилетия наред всеки ден има война, а никой от нас не говори за мир? Ние с нашите домакини сме съседи със Сърбия. Против всичките международни документи, Косово създава армия, а ние си мълчим. След броени дни се навършват 20 години от атаките и бомбардировките над Белград, а очевидно проблемът в Косово се задълбочава, и т. н. Това са все проблеми, от които бягаме, които не анализираме, не оценяваме и проблемите с военните сблъсъци и невинните жертви продължават да се задълбочават. Това е едно от големите предизвикателства пред  Международния институт за сигурност и сътрудничество“.

 

Темата за сигурността след Брекзит в Европа бе във фокуса на представения доклад на Драгутин Мате – член на УС на Международния институт за сигурност и сътрудничество. В доклада се посочва, че към момента всички опции след Брекзит остават възможни - ЕС може да удължи срока за постигане на споразумение за Брекзит или вместо това да настоява за нов референдум, който дори понастоящем може да обърне изцяло Брекзит. В доклада си Мате е категоричен, че ако Великобритания напусне ЕС, това няма да повлияе на споделянето на разузнавателни данни и сътрудничеството в областта на сигурността. Сътрудничеството в областта на отбраната ще продължи чрез споразуменията на НАТО и двустранните отбранителни споразумения. След Брекзит обаче, Великобритания ще бъде изправена пред проблеми, свързани с изключването й от научните изследвания и развитието на отбраната на ЕС, смята Драгутин Мате.

В доклада си в рамките на форума Д-р Ели Кармон - старши изследовател в Международния институт за борба с тероризма и старши научен сътрудник в Института за политика и стратегия към Интердисциплинарния център в Херзлия, Израел, посочва, че Повечето от благоприятните фактори, които позволяват успеха на Ислямска държава, все още са в сила. Европейската терористична арена в периода от 9/11 септември до арабските въстания през 2011 г. в Близкия изток се характеризира с налагането на Ал Кайда (АК) като водеща джихадистка организация. След 11 септември прякото командване и контрол на терористичните атаки на Запад от Ал Кайда е по-скоро изключение, отколкото правило. AК е провокирала и е поела отговорност за атаки, които в по-голямата си част са организирани от граждани или жители на държавите, в които са се случили. Гражданската война в Сирия активизира джихадисткото движение. Така, най-новата вълна от чуждестранни бойци, стана по-многобройна от предишните вълни и този път със значително по-голям европейски компонент. Драматичното нарастване на властта на Ислямска държава до края на 2014 г. предизвика оспорване и вероятно засенчване на AК. Но глобалният джихадизъм след 2014 г. е по-скоро биполярно движение, разделено между два основни лагера, които се борят за власт и влияние. В заключение Ели Кармон посочва, че повечето от благоприятните фактори, които позволяват успеха на ДАЕШ, все още са в сила. Сега обаче, след кратко затишие, заплахата от подновяване на голяма вълна от джихадистки тероризъм зависи от начина, по който ще се третира упадъка на халифата в ДАЕШ.

Родолфо Пейков – член на КС на Международния съюз за сигурност и сътрудничество, постави акцент върху въпроса за тенденциите в трафика на различни видове наркотици в световен мащаб. По данни от Световния доклад за наркотиците за 2018 г. на Службата на ООН за наркотици и престъпност (UNODC) през 2016 г. световното производство на опиум е 6383 тона, от които 1300 тона са преработени в хероин, се посочва в доклада. Според UNODC през 2016 г. производството на кокаин в страните от Андите е приблизително 1410 тона. През 2015 г. при производство на 1125 тона са отчетени конфискации на кокаин в размер на 864 тона. През 2016 г. конфискациите на марихуана са 4682 тона, докато конфискациите на хашиш през 2016 г. са 1631 тона в сравнение с 1538 тона през 2015 г. През 2016 г. световните конфискации на стимуланти от типа амфетамин (АТС) са 232 тона в сравнение с 185 през 2015 г. Изземванията на екстази през 2016 г. бяха 13 963 килограма в сравнение с 10 191 килограма през 2015 г. „Клубна дрога“ или „хищническа дрога“ са термин, използван за идентифициране на лекарства, които могат да бъдат използвани за улесняване на сексуалното насилие. В края на 90-те години на миналия век, правоприлагащите органи забелязаха нова тревожна тенденция в случаите на изнасилване. Тя включва жертви на наркотици и химикали като ропинол, GHB и кетамин. Нова опасност са новите психоактивни вещества (NPS), които са променили характера на световния пазар на наркотици. Вече са широко достъпни вещества, които не са под международен контрол, но имитират ефектите на контролираните вещества, се посочва още в доклада на Родолфо Пейков.

Публикувано на 01.03.2019 г.    

Последни публикации

АБВ България

Проф. Боян Дуранкев даде своя глас

АБВ България

Александрина Костадинова: Гласувах днес за достойното място на България в Европа

АБВ България

Любомира Ганчева: Светът се променя от твоя личен пример, не от твоето мнение!

АБВ България

Пламена Заячка: Дадох своя глас за моята битка

АБВ България

Румен Петков упражни правото си на глас


ABV Anketi

АБВ Региони

гр. Смолян

ПП АБВ с нова структура в град Неделино

гр. Кюстендил

АБВ в Общинския съвет в Кюстендил

гр. Кюстендил

Ангел Ангелов: Надявам се да сме вносители на добри предложения за Кюстендил




© ПП АБВ 2018 г. - всички права запазени | Условия за ползване и защита на личните данни