Доц. Георги Кючуков, АБВ: Ще има ли яснота какво съсипа морския ни флот и какво прави държавата, за да поощри поддържането на  български флаг върху корабите?

Facebook Twitter

Ще има ли яснота какво съсипа морския ни флот и какво прави държавата, за да поощри поддържането на  български флаг върху корабите. Това каза доц. Георги Кючуков по време на пресконференция на АБВ. Той коментира скандала с либийския танкер. „Знаете историята, когато според повечето специалисти беше незаконно задържан, продаден от наш съдия изпълнител, впоследствие международните съдилища отмениха това нещо. Стигнало се е до там, че един от капитаните далечно плаване в официалния бюлетин на световната морска организация, по повод на този случай България е била спомената наравно със Сомалия като пиратска държава. Това, че няма кораби под български флаг се дължи на един единствен факт – българската държава, българското правителство не предлага никаква защита на интересите на корабособствениците. Това ми беше потвърдено в личен разговор от двама корабособственици“, допълни още доц. Кючуков. По думите му за тях е по-изгодно да пътуват под флаг на държави, които използват това да защитават собствените си интереси. Той изтъкна, че пътуването под български флаг е полезно за държавата по две причини: носи сериозни постъпления от такси и че по този начин много по-лесно се включват в екипажите български моряци. Доц. Кюкуков отчете, че това не е първото престъпление на държавата от 1990 г. по отношение на морския бизнес. „Ще дам само примера за българския риболовен флот. Той не е измислица на социалистическото правителство. Той започна да се развива в началото на 20 век, но през 1960 г. държавата решава да подпомогне и да изгради мощен океански риболовен флот“, допълни още доц. Кючуков. По думите му за 20 години България става третата държава в света по улов и продажба на риба. „Закупени са и  са построени във Варненска корабостроителница много кораби и годишната печалба на това дружества е достигала 150 млн. долара. След демократичните промени започва тотално разграбване на океанския риболов, в началото капитани и екипаж работят и продават за собствена сметка. След това престават да превеждат сумите от предприятието в съответните пристанища, нашите кораби биват арестувани, продавани без намесата по никакъв начин на българската държава“, допълни още доц. Кючуков и обърна внимание, че се стига до там, че всички кораби са продадени или за старо желязо или за скраб или за смешни суми. „Започва задлъжняване на дружеството, започват дела срещу него и се включва идеалната схема за разграбване на едно печелившо предприятие“, допълни още доц. Кючуков. Той изтъкна, че през 1994 г. предприятието е обявено в ликвидация.  „Ще има ли някога яснота какво съсипа българския морски флот, който даваше на държавата милиардни приходи годишно. Какво парви държавата от 90-ата година досега, за да поощри поддържането на българския флаг върху корабите и какво прави тя, за да се грижи за интересите на корабособствениците, на работещите и на моряците. Считаме, че това е един важен въпрос, собено за Черноморието. Ние все още произвеждаме изключително качествени специалисти. Имам предвид Военноморското училище във Варна, но вече закрихме средонот оучилище в Бургас, защото за нашите специалисти , завършили това училище,  ние нямаме флот.

 

СЪДБАТА НА БЪЛГАРСКИЯ РИБОЛОВЕН И ТЪРГОВСКИ МОРСКИ ФЛОТ

През м. август т.г. в медиите се появи информация, че Българският флаг е изключен от Парижкия меморандум. Това на практика означава, че вече не сме морска държава. Парижкият меморандум регламентира правилата за корабоплаване в Европейски води.  Организацията има трите списъка – черен, сив и бял, касаещи флаговете с висок, среден и нисък риск за корабоплаването. В края на юли, на сайта на международната морска организация се вижда, че името на страната ни липсва и в трите списъка. Участието в него, освен престиж, позволява приоритетно обработване и проверка на корабите във всички пристанища на страните-членки.

За да бъде една държава член на този меморандум е необходимо да са извършени поне 30 проверки в чужди за страната пристанища в продължение на 5 години. България не отговаря на тези изисквания просто защото на практика няма кораби под български флаг. Всички корабособственици, включително и най-големият (БМФ) регистрират корабите си под чужд флаг. Причината за това е, че българската държава не полага никакви грижи и протекции за своя търговски флот. От това губи самата държава – от такси и други плащания. Българският флаг губи престиж, а престижът в корабоплаването е изключително важен. Корабоплаването е занаят, който от 3000 г. се извършва на базата на престижа. Експерти считат, че има още една причина за изключването ни от Меморандума – скандала с либийския танкер Бадр. Според председателя на доброволната спасителна организация „БУЛСАР“ к.д.п. Никифор Герчев само преди няколко месеца в официалния бюлетин на Световната морска организация България е била описана като пиратска държава и сравнена със Сомалия.

Практическото затриване на търговския флот не е първото престъпление на държавата ни след 1990 год. по отношение на морския бизнес. Ударите върху него започнаха с фалирането и ликвидирането на риболовния ни флот. Българският риболовен флот се създава в началото на XX век, но истински разцвет преживява след 1960 г., когато правителството на НРБ предприема политика на разширение на флота и инвазия в този отрасъл. Създава се държавната компания „Океански риболов”. Започва закупуването на кораби от СССР, ГДР и Полша. По-късно кораби започват да се произвеждат и от Варненската корабостроителница. Годишно от търговията с риба и рибни продукти в бюджета влизат над 150 млн. долара.

Предприятието „Океански риболов”, е създадено с решение на Политбюро на ЦК на БКП на 26 февруари 1964 г. Решено е то да е под шапката на ДСО „Рибно стопанство”. На 24 април 1964 г., с приемането от български екипаж на построения в Щралзунд (тогава в ГДР) траулер „Феникс”, е поставено началото на флота на българския океански риболов. Екипажът му е съставен почти изцяло от кадри на Параходство БМФ. Постепенно се създава един доста солиден флот, който започва да мери сили с водещите държави и компании в бранша. Седалището на фирмата е в Бургас, където е построено голямо рибно пристанище, а предприятието се превръща в гордост за града. От морския град са и най-много от заетите моряци. Годишно десетки хиляди тонове риба се улавят от траулерите на риболовния флот. Част от продукцията е за вътрешния пазар, но по.голямата част от улова се пласира в чужбина.  Стоката се продава в Близкия изток, Румъния, Унгария, Монголия, както и в републиките от бившия СССР. Прави се пробив и в държави като Бразилия, Аржентина, Колумбия, Уругвай. Изнася се стока и в над 10 африкански държави.

През 70-те и 80-те години е златното време за риболовния ни флот. Тогава дружеството е в апогея си. Разполагало е с 38 траулера, а в него са били наети над 6000 души. Всеки кораб е имал екипаж от около 80 души.  Флотът ни става сред най-големите в световен мащаб, моряците ни са разполагали с много информация и често са успявали първи да разберат къде е „голямата риба“. „Океански риболов” се разраства много през 80-те години. През 1985 г. достига върха си. Специализираните английски издания нареждат НРБ в първата петица на световните риболовни флотилии. България по това време има океански риболов, който респектира с мащабите си и с размерите на своя улов. Предприятието разполага вече с огромен флот и голяма производствена и сервизна база.  Притежава много имоти в България и в чужбина.

След 1989 г. започва съсипването на предприятието по абсолютно криминален начин. Големият риболовен флот по най-безпардонен и безнаказан начин бива ликвидиран и разграбен, а днес от имуществото му не е останало почти нищо. „Океански риболов” може да бъде посочен като един от първите примери, разработени по схемата "фалиране, приватизация и разпродажба на активите”. Предприятието от изключително печелившо изведнъж става губещо и в последствие приватизирано от бившите си директори. Корабите са разпродадени, екипажите уволнени, фирмите фалирани. След като идва демокрацията, като по сигнал всички екипажи започват да правят каквото си искат. Продават продукция с цел лична печалба в Конго, Нигерия, ЮАР и други африкански държави. Продава се целият добив на по-ниски цени без документи и никакво осчетоводяване. Според някои информации по това време корабите се използват и за пласиране на нелегална военна продукция в тези региони. Капитаните и екипажът действат заедно. Съдбата на екипажите и риболовните траулери става тъжна. Много от корабите се намират на чужди пристанища, където са блокирани заради неизплатени дългове към международни групировки. Някои от тях въобще не се прибират в България. Едни биват продадени, други изчезват в дълбока нелегалност. От 130 хиляди тона на година добив на рибни продукти само за 3-4 години „Океански риболов” буквално се разпада. Предприятието губи и официални пазари и достъп до редица води и пристанища. Така започва бавно да се спуска надолу по стълбицата на дълговете, фалита и неефективното управление. Постепенно предприятието задлъжнява и към своите работници. Натрупват се неизплатени заплати за милиони долари. Дружеството постоянно трупа загуби и дългове. Така през 1994г. „Океански риболов” е обявен в ликвидация.

Фирмата е убита съвсем умишлено от мъдрите мениджъри на нова България, кълняща се в пазарната икономика и изграждаща уж модерен капитализъм. Вярно, била е държавна, собственост на социалистическата държава, но безспорно създадена и управлявана от умни хора и носеща огромни печалби на страната си.

Подобна е съдбата на „Тексим“, Танкерен флот, Контейнерно плаване, „Булет”, Пасажерски флот, Драгажен флот, Ро-Ро флотилията от 12 модерни кораба”.

 

 

Освен тази тема, доц. Кючуков коментира и друга, свързана с Черноморието, но от гледна точка на туризма. Доц. Кючуков обърна внимание на публикации в британската преса за двама туристи, починали от легионерска болест след посещение на курорт в България. „За това събитие близките са подали съдебни искове към туроператора и към хотела, в който са били двамата туристи. Точното място за заразяване трудно може да се установи, но с основание или без основание тези публикации в британската преса изключително лошо влияят на престижа на нашите курорти. Легионерската болест е нещо, което не бива да се подценява, за първи път е установена през 1976 г. на сбирка на американски легион в елитен хотел във Филаделфия. Досега въпреки целия прогрес на медицината, смъртността е между 5 и 10 %. Ние не трябва да подценяваме разпространението на тази болест. Тя се причинява от една бактерия, която се предава чрез аерозоли: от климатици, от басейни, от устройства за охлаждане чрез водни пари. Степента на възприемчивост е много висока", уточни още доц. Кючуков. По думите му за миналата година има 2 случая на легионерска болест  в България , а 11 хил. е броят им в Европа. „Това не говори за чистота на водите в нашите курорти, а се дължи на един единствен факт. В момента в България има две лаборатории, които имат възможността да изследват водите за тази опасна болест. През 2003 г. Министерство на здравеопазването издаде методични указания за предпазване от тази болест. За съжаление от това не последва нищо. Не излезе наредба, която е вече задължителния нормативен документ и всъщност благодарение на нехайството на държавата, Министерство на туризма и Министерство на здравеопазването - изследването за това опасно заболяване е оставено на доброто желание на собствениците на хотели и басейни. За тази година от всичките наши хотели 25 са сключили договор и са направили изследвания за наличието на тази опасна инфекция във водите си“, коментира още доц. Кючуков. По думите му това още веднъж показва, че няма никаква стратегия, няма никакви задължителни мероприятия, които биха предпазили от тази болест. „Нещо повече – ние нямаме дори задължителни стандарти, по които да установим наличието на това заболяване в българските граждани. Не може да си представите, че при 11 хил. случая в Европа, само 2 са в България“, посочи още доц. Кючуков.

Считаме и след днешния ден ще изпратим документи, ще изпратим нашия анализ на Министерство на туризма, на министерство на здравеопазването, на съответните комисии в парламента, че държавата е длъжна да се намеси по начин, по който е уреден въпроса в другите държави от ЕС поне, за да предпазим първо нашите и чуждите граждани и второ, за да издигнем престижа на нашите курорти, нашите хотели. Предлагаме пет точки, които ще ви ги прочета, те са малко по-специфични“, каза доц. Кючуков и изброи сред тях задължителни мерки за дезинфекция в хотелите, да се изследват поне два пъти годишно климатичните инсталации и строго проследяване на състоянието на водите в басейните. Той обясни, че страната ни е предложила в ЕС и има патентно право български фирма на светофар за чистота на басейните. Кючуков поясни, че става въпрос за устройство, което да показва степента на замърсеност и риск. „Предлагаме институциите да се заинтересоват от това нещо, което е патентовано в ЕС и в бъдеще като перспектива това да бъде един от критериите при присъждане на син флаг на съответните курорти“, заяви още доц. Кючуков.

ЛЕГИОНЕРСКАТА БОЛЕСТ И ЧИСТОТАТА НА ВОДИТЕ В БЪЛГАРСКИТЕ КУРОРТИ

През последните дни в британската преса се появиха съобщения за две лица, починали от Легионерска болест след почивка в хотел по българското Черноморие. В тези публикации липсват каквито и да е доказателства за мястото и причината за заразяване и те до голяма степен се възприемат като опит за дискредитиране на нашите курорти. Тези публикации, обаче, поставят сериозно въпроса какво се прави у нас за изследване на рисковете и предотвратяване на това тежко заболяване. От особено значение са мерките за проследяване чистотата на водоизточниците, плувните басейни и климатичните системи, които са основен източник на заразата. 

Легионелозата, известна още като легионерска болест, e инфекциозно заболяване с потенциално фатален край, причинено от аеробна бактерия от рода Legionella. Причинителят на легионелозата, в над 90% от случаите е Legionella pneumophila, изолиран за първи път през 1977 г.

Легионерската болест получава името си през Юли 1976 г., когато всред хората, присъстващи на конгрес на Американския легион в хотел във Филаделфия, САЩ се поява огнище на пневмония. Лекувани от това заболяване са 221 от присъстващите, починали са 34.  На следващата 1977 г. е изолиран причинителят на инфекцията.

Основно значение за разпространението на инфекцията имат съоръженията, генериращи водни аерозоли в големи обществени сгради, водоснабдителни системи за топла и студена вода, резервоари, душови установки, климатични инсталации, декоративни фонтани, плувни басейни, омъглителна техника за освежаване, машини за струйно почистване, оборудване за респираторна терапия.

Легионелозата протича под две форми: Понтиак треска (грипоподобно състояние, което преминава в рамките на 7-10 дни) и Легионерска болест , която представлява тежка атипична пневмония със смъртност 5% до 10% от заболелите.

За 2018 г. у нас са доказани 2 случая на Легионерска болест. Това, обаче, не е показател за чистота на водите в хотелите и големите обществени сгради. В повечето случаи болестта се отчита като атипична пневмония, без да се търси причинител. Доказателство за това е фактът, че в Европа се откриват окло 11000 случая годишно. В България има само няколко лаборатории, които разполагат с възможност да докажат причинителя. През 2003 г. МЗ издаде Методични указания за борба с легионелозите, но те нямат задължителен характер, липсва задължителната наредба и всички действия се остават на добрата воля на собствениците. По неофициална информация от началото на 2019 г. само 25 хотела по черноморието са изпратили проби до референтната лаборатория за изследване.

Ние предлагаме:

  1. Да се предприемат задължителни мерки за дезинфекция на водите в хотелите и големите обществени сгради.
  2. Да се изследват поне 6 пъти годишно климатичните инсталации с постоянен режим на действие.
  3. Да се изследват преди и след включването в употреба на климатичните системи със сезонно използване, като извън сезона се консервират с необходимия за целта дезинфекционен разтвор.
  4. Строго проследяване на състоянието на водите в басейните. Трябва да се има предвид, че хихерхлорирането ликвидира причинителите на Легионерската болест, но крие много сериозни рискове за увреда на здравето на ползващите.
  5. Предлагаме постепенно да се въведе получилият патентна регистрация от ЕС български „Светофар за чистотата на басейните“, който впоследствие да стане задължителен при присъждането на Син флаг на отделните курорти.

Публикувано на 02.09.2019 г.    

Последни публикации

АБВ България

Членовете на ПП АБВ с инициатива за почистване на остров "Св. Иван"

АБВ България

Лидерът на АБВ Румен Петков: Министър-председателят показва, че живее в друга реалност – от измислен шпионски скандал, влезе в скандал със саботажи

АБВ България

АБВ със силна листа за местния вот в Търговище и Попово

АБВ България

АБВ подкрепя за нов мандат кмета на Община Балчик Николай Ангелов

АБВ България

Лидерът на АБВ Румен Петков се включи в честванията по повод празника на Силистра


ABV Anketi

АБВ Региони

гр. Силистра

Представители на АБВ в Силистра поднесоха цветя на паметника на Апостола

гр. Смолян

ПП АБВ с нова структура в град Неделино

гр. Кюстендил

АБВ в Общинския съвет в Кюстендил




© ПП АБВ 2018 г. - всички права запазени | Условия за ползване и защита на личните данни