Ивайло Калфин по ЕВРОПА тв: В случая с отзоваването на руските дипломати се търсеше публичност

Facebook Twitter

         Ивайло Калфин, член на Националния съвет на ПП АБВ и бивш външен министър, в интервю в ефира на предаването „Европа сутрин“ по ТВ „Европа“
         за водната криза, вота на недоверие и защо държавата загуби 210 млн. лева данъци от хазарт.

Водещ: Продължаваме с „Европа сутрин“ в неделя сутрин. Следващият ни гост е бившият вицепремиер Ивайло Калфин. Здравейте, и добре дошли.
Ивайло Калфин: Добро утро.
Водещ: Ще започнем с анализ, ние го започнахме вече и преди ефира, но поредното продължение на шпионската афера с адрес Русия: още двама руски дипломати, служители в посолството, бяха разкрити като разузнавачи за Руската федерация и са отзовани от страната. Как коментирате това? Какъв е вашият анализ? Изненадва ли ви?
Ивайло Калфин: Обикновено няма информация какво точно са намерили службите.
Водещ: Да, информацията е доста оскъдна.
Ивайло Калфин: Това е нормално. И винаги предполагаме, че те си вършат работата. Има две странни неща за мен в този случай: едното е, че информацията не излезе от външно министерство, а от прокуратурата. Нормалният път – даже да не се, не е задължително и да се вдига шум около това нещо. Нашето министерство в обичайна процедура може да се свърже с руското посолство и да помоли тези двама депутати, дипломати да напуснат. А тук очевидно, че се търсеше публичност, и то публичност от страна на главния прокурор, а не толкова на външното министерство, на което е работата. Второто е – темите, по които те са ни шпионирали. Едната е свързана с изборния процес – не знам къде е класифицираната информация в изборния процес. Сигурно има много неясни неща, включително за нас, българите, щом чужди шпиони ровят в това как се правят избори в България. Другото е темите, свързани с енергетиката – там задължително има различни интереси, аз съм сигурен, че и българските мисии в чужбина, и чуждите в България, следят въпроси, свързани с геополитиката, включително с енергетиката, много внимателно. Сега, дали са имали достъп, дали са търсили класифицирана информация – това вече може да каже само прокуратурата.
Водещ: Вие тръгнахте в тази посока и аз исках да ви попитам – трябва ли всеки път да се дава толкова широка гласност на тези разкрития? Защото около шпионските афери, особено в последната 1 година, всеки път чуваме с подробности – кога ще се отзовават тези дипломати, пък какви са реципрочните действия от страна, в случая, на Москва, които със сигурност ще върнат и двама българи, вероятно.
Ивайло Калфин: Естествено, че ще има подобни действия. Тази публичност, която се търси, и то от страна на главния прокурор според мен, е свързана с началото на мандата му, който показва неговите възможности. А, от друга страна, очевидно, че е договорено с някой от партньорите, защото, също нещо много странно след това – след това от три посолства – американското, канадското и британското, ни приветстваха за това, че сме изгонили двама руски шпиони. Това също не е нормална практика. В смисъл, става така, че някой е дошъл да ни каже, ние сме се опъвали, след това сме го направили и те са ни похвалили. Държавата ни не стои добре в такава конфигурация.
Водещ: Така ли утвърждаваме проатлантическата си принадлежност /…/
Ивайло Калфин: Е, надявам се да не е така. Проатлантическата принадлежност трябва да я утвърждаваме не с подобни знакови /…/ сигнали, а с ежедневна сериозна работа, така че да сме една неотделима част от една общност, която действително се занимава с отбрана, а не с други неща.
Водещ: В този контекст, как реагира Москва? Със сигурност по протокол те ни казаха, че не одобряват тази стъпка и изгонването на нашите дипломации е провокация, казаха официално от Русия. Но нарекоха и това „неприятелска стъпка“ и „неприятелско действие“ спрямо Москва. Може ли да навреди наистина на отношенията ни?
Ивайло Калфин: Безспорно надали само този факт ще доведе до обтягане на отношенията. Аз не мисля, че и те са в прекрасното си състояние в момента, но при всички случаи ще бъде една капка в това те да бъдат с повече напрежение помежду си. Руската реакция е нормална и българската реакция би била същата, ако изгонят двама български дипломати, така че, от русия отговарят така, както следва и се очаква.
Водещ: Толкова много руски разузнавачи на българска територия има, г-н Калфин, как мислите?
Ивайло Калфин: Вижте, аз действително не бих искал да влизам в територия, която не познавам, не знам каква информация има прокуратурата, но работата на всеки един дипломат е да събира информация и да информира държавата си за процесите в /…/ страна и съответно да защитава интересите на собствената си държава. Границата се прекрачва и тя е тънка тогава, когато се допусне влизането в класифицирана информация. Това не става чак толкова честно и е странно, че единствено Русия излиза, че тяхната дипломатическа служба е особено активна към българските процеси. Сигурен съм, че има и други, но това е част от нормалната работа на едно посолство.
Водещ: А случайно ли е това, че откритията на прокуратурата дойдоха ден след разкритията за Емилиян Гебрев – за това, че трима руски граждани всъщност са извършители на покушението срещу него?
Ивайло Калфин: Не знам дали има връзка с това, отдавна се чакаше. Между другото това излезе в един британски сайт – разследването, кои са тези трима руски граждани, какви са им имената, с които са пътували, направиха връзка, че те са пътували и в Лондон по време на отравянето на Скрипал. Прокуратурата, между другото, не спомена имена тогава, когато каза, че обвинява трима руски граждани, така че, не знаем дали става въпрос за същите. За сега има информация от една медия, така че, там е редно да очакваме и нещо по-сериозно от прокуратурата. В същото време видяхме и реакцията на г-н Гебрев, който пък казва, че има и българска връзка в отравянето му. Сигурно има много неща, които не знаем. Надявам се, все пак прокуратурата да си свърши работата. Минали са няколко години от този случай, той беше забравен, покрай убийството на Скрипал и натискът на медиите започна в България наново разследване – нека видим до къде ще стигне.
Водещ: Струва ли Ви се, че този път, покрай тези шпионски скандали, за разлика от предишния, преди няколко месеца, почти нито един политик не взе отношение по темата и нормално ли е това?
Ивайло Калфин: Тогава, когато тя започне да се политизира, тогава става доста по-тежко. Така че според мен е по-добре, че политиците не я обсъждат.
Водещ: Като казахте политизира, към актуалните теми у нас. Ще мине ли вотът на недоверие?
Ивайло Калфин: Не очаквам да мине вотът на недоверие, но това не е задължително – да мине, за да се каже, че трябва да има вот на недоверие. Вотът на недоверие концентрира общественото внимание върху един проблем. А проблем, голям, има. И той не е свързан само с водата и само с Перник.
Водещ: Добре, обаче този проблем, свързан и с водата, и с Перник, защото в крайна сметка провал в политиката по околната среда и водите – това е темата на вота на недоверие, внесен от БСП. Но трябва ли да се политизира толкова?
Ивайло Калфин: Вижте, тук става въпрос, тогава, когато говорим за водна инфраструктура, за електроенергийна инфраструктура, за газова инфраструктура – това са елементи от националната сигурност. Така че това не е нещо, което може да се подмине без внимание. Още повече, че се оказва, че наистина това не е само случай в Перник. Говори се за загуби на вода между 60 и 80% в много райони на страната. Това значи, че утре, други ден, следващата седмица там може да се случи същото, просто тръбите да се скапят тотално. И тук това е голям проблем. И това го казвам, той е свързан с националната сигурност, не само с комфорта на живот на хората.
Водещ: И въпреки това, преди малко зададох същия въпрос и на политолозите, които бяха в студиото – не мислите ли, че такъв тип хуманитарни кризи отново се използват за политически дивидент, отново се яхва вълната на недоволството. Защото в условия, в които хората излизат на протест, в които нямат вода, в които наистина се чудят в момента как да използват и малкото ресурси, които имат, и се търси решение, БСП пренася всичко на политическата сцена и в парламента.
Ивайло Калфин: Ами няма как да не се пренесе. Тук става въпрос за 100-хиляден град, който е оставен без вода, без да има природно бедствие и без да има някакви катаклизми, от безгрижие на институциите. И, между другото, тук също главният прокурор беше много активен. Видяхме за пръв път действащ министър в ареста. Обаче тук отново прозира политическото желание, то оттам идва политическо. Изведнъж се оказва, че тези, които управляват язовира, тези, които… водното сдружение, областният управител, МРРБ и т.н. – тези, които са предложили оттока и т.н., няма да носят никаква отговорност. Носи отговорност този, който е разрешил оттока. Защо? Така че тук няма как да не говорим също за политически украсено действие. Няма как парламентът да не се занимае с този въпрос.
Водещ: Тъй като много се говори за отговорността на МРРБ, защо там не се понесе никаква отговорност, нито от настоящия регионален министър Петя Аврамова, нито от бившия – в момента неин заместник?
Ивайло Калфин: За мен отговорът, видимият, без да познавам детайлите, е това, че са от ГЕРБ, защото те управляват язовира, те са отговорни за управлението на язовира. За да подпише Нено Димов решение за отток, той е получил предложение минало е през няколко души. Колкото и да казват – ама ние сме невинни, включително негови заместник-министри, които нямали изрично мандат да решават, но те го предлагат. Преди да стигне до бюрото на министъра, има 10 души, които са се подписали. Така че няма как да се обясни това, което се случва с жертвата на един министър, коалиционен по-лесно. Така че хубаво е да видим главния прокурор, като е казал А, да каже и Б, за да сме уверени, че той действително спазва политически…
Водещ: А вярвате ли, че ще стане? Вие наричате Нено Димов жертва, а в крайна сметка областният управител на Перник също беше сменен, както и шефът на ВиК дружеството в града.
Ивайло Калфин: Едно е да бъдеш сменен, друго е да влезеш в ареста, и то за дълго време. Нено Димов не беше сменен, той беше в ареста и беше на практика принуден да си подаде оставката оттам, и тепърва ще се занимават с него. Разбирате ли, тук става въпрос за принципен проблем. Не става въпрос само за водата на Перник, става въпрос как се поддържа една критична инфраструктура и по какъв начин след това се търси отговорност, така че да не се повтори.
Водещ: Търси ли се отклоняване на вниманието от този голям проблем със занасянето на промени в Закона за хазарта точно в този момент от Валери Симеонов? Това е твърдение на Йордан Цонев от ДПС. Вие как мислите?
Ивайло Калфин: Не, не мисля, не виждам връзка между двете. Разбира се, има такова правило в политиката, че всеки следващ скандал ни кара да забравим предишния. В Перник проблемът съществува и няма как да се забрави. По отношение на хазарта имаше едно интересно развитие преди това, ако Ви направи впечатление. Първо имаше конфликт, очевидно, между Божков и неговите партньори в една от големите фирми, хазартни. След което се намеси Валери Симеонов, след това и държавата, с промени в лотарията. Защо точно днес? Никой не отговаря на този въпрос. Очевидно, че има някакви договорки, някакви разговори, които са извън видимото в политиката. Аз все си мисля, че те ще намерят съгласие в крайна сметка и Божков ще остане спонсор на „Левски“, ще му остане бизнесът и т.н. Защо се прави? Явно, че има неща, които ние не знаем.
Водещ: Мислите, че той няма да си загуби бизнеса?
Ивайло Калфин: Предполагам, като гледам как вървят нещата. Ако загуби, разбира се, той ще започне дела срещу държавата, ще имаме проблем с футболни фенове – все неприятни неща за управлението. Защо по този начин го правиш – не знам. Отново казвам, това започна от един фирмен спор между съдружници, преди да се намеси държавата. Защо тя се намеси, защо сега се сети, защо сега се сети да проверят какво прави Комисията по хазарта, защо сега се внасят проектозакони един след друг за промени на хазарта?
Водещ: Тук обаче става ясен един огромен пропуск от страна на финансовото министерство – над 200 млн. са пропуските, които не са събрани като приходи от страна, в случая, на тези частни фирми. И идва въпросът как са допуснати тези пропуски, как не са хванати?
Ивайло Калфин: Надали случайно. При положение, че знаем, че всеки търговец периодично го карат да си сменя касовия апарат, даже малкото семейно магазинче, касовият апарат да издава бележки с /…/ код и т.н. Непрекъснато изисквания, така че да не се скрие някой лев от публичния оборот. А виждаме, че там, където е всъщност най-големият бизнес в държавата, аз поне като гледам рекламите по телевизията, не знам дали има по-голям бизнес от хазарта, се оказва, че първо, държавата го третира като нормален бизнес, а не е нормално. Тя го третира като магазин, търговия най-нормална, което не се прави в други страни. И второ, се оказва, че той има някакви облагодетелствани условия, които самата държава, в лицето на институциите, сега казва: не трябва да бъде така.
Водещ: Георги Кадиев се оказа, че е човекът, който преди пет години е внесъл закона в този му вид, в който е пропусната думата „лотария“, и той каза, че е неволна грешка.
Ивайло Калфин: Неволна грешка, която струва много на държавата. Но след Георги Кадиев има много хора, които би трябвало да го следят и да го контролират това нещо. Така че и този, който го е внесъл, и тези, които са го приели, и тези, които са следили след това, някак си изведнъж дружно не са видели един голям проблем, свързан с много милиони обществени средства.
Водещ: Странни ли са действията на Министерството на финансите, защото Владислав Горанов предложи държавна такса в размер на 25% върху разликата между стойността на направените залози и изплатените печалби. На следващия ден обаче се отказа и стана ясно, че ще остане 15% - по начина, по който изглежда и в момента.
Ивайло Калфин: Той предложи вариант, върху който на практика лотарията досега е плащала. В смисъл, тези по-ниски данъци… той изясни закона, като узакони по-ниските данъци. Видя, че има реакции и на следващия ден, дали по собствено желание или премиерът му е подсказал, но промени позицията си, и правилно, защото щеше да има доста остра реакция. Няма как да има очевидно видимо отношение благосклонно към един вид дейност, не бих казал и нормален бизнес, който действително е за сметка на всички останали, които си плащат данъците.
Водещ: А Вие смятате ли, че този бизнес, свързан с хазарта, наистина трябва да не бъде в частни ръце, а да бъде единствено под шапката на държавата? Така ли ще се контролира по-добре?
Ивайло Калфин: Вижте, той може да бъде в частни ръце, може да бъде в държавата. В повечето държави, там, където имаме подобен вид лотария, тя е държавен монопол. И тези средства отиват за съвсем конкретни дейности, те не влизат в бюджета като най-нормални данъци, а обикновено в много страни, които въвеждат хазарта, те го обясняват с това, че средствата, които се получават, отиват за един или друг важен за обществото проект. Все пак хазартът разчита на зависимост от хората. И крайният резултат от хазарта, на фона на тази безкрайни реклами за огромни суми, които печелят хора от всички краища на държавата, всъщност източва огромен ресурс от джобовете на хора с ниски доходи. Той продава мечти, и то ги продава много добре. Така че крайният резултат е хората да обедняват още повече. Държавата взима подценени данъци, някой човек прави голяма печалба и ние казваме, че това се случва случайно. Не е така.
Водещ: Добре, но ако тези промени влязат в сила, в крайна сметка Валери Симеонов каза, че трябва да се пази здравето на хората по този начин, Медна Стоянова – председателят на бюджетната комисия, пък каза, че трябва да се ограничи лудостта, която през последните години се разпространява. Това ли е начинът? Ще се ограничи ли? Хората ще спрат ли да си купуват билетчета и да ги търкат, ако не е в частни ръце този бизнес?
Ивайло Калфин: Сигурно, ако се намалят рекламите и не гледаш вечер по 27 пъти като включиш телевизора как някой е спечелил 200 хиляди, един милион и миналия месец пак е направил същото, сигурно ще се намали желанието да се търкат билетчета. Но проблемът идва, ако ти един път си дал този бизнес, добре или зле, на хора, които са инвестирали в него, и ти днес казваш – о, аз вече реших, че не е така и ще си го прибера от държавата. В смисъл, поне трябва да имаш някакъв преходен период, поне трябва да има някакво действие, което да успокои всеки един инвеститор в държавата, че утре държавата няма да каже – ето този интересен бизнес аз си го прибирам обратно.
Водещ: Да, има ли такава опасност – за всеки, или за някой друг бизнес, държавата да реши, че може да си го прибере?
Ивайло Калфин: След като има прецедент, аз не виждам как няма да бъде опасно и за всеки останал бизнес?
Водещ: Вие определяте ли това като национализация?
Ивайло Калфин: Ако се въведе държавен монопол, на практика да. И то се въведе от утре. Само че странното е, аз затова Ви казвам, че според мен накрая ще се разбере всичко, защото нещо става зад кулисите, то не е видимо в политиката, защото в проекта на Министерство на финансите няма такова нещо, няма национализация. Там има промяна в Закона за данъците, създават агенция. Което само по себе си е абсурдно. В смисъл, ти ако имаш държавна дейност в едно държавно предприятие, няма нужда да му правиш агенция, която да контролира това държавно предприятие. Така че, или едното, или Валери Симеонов, или проектът на Министерство на финансите. Аз все пак си мисля, че проектът на Министерство на финансите ще влезе в сила.
Водещ: Добре. Много благодаря за този анализ в студиото на „Европа сутрин“. Ивайло Калфин беше мой гост.

Публикувано на 27.01.2020 г.    

Последни публикации

АБВ България

III-ят футболен турнир "Спортът сплотява", иницииран от АБВ-Младежи, събра осем младежки отбора на водещи политически сили

АБВ България

Румен Петков: ПП АБВ настоява за икономическите досиета на приватизацията

АБВ България

Любомира Ганчева: По България е Зеления договор енергийното министерство работи на принципа „последният да изгаси крушката“

АБВ България

Иван Аспарухов: Процесът на децентрализация на местната власт е абсолютно замрял от години

АБВ България

Румен Петков: Народното събрание и правителството са видимо изчерпани и час по-скоро трябва да си отидат


ABV Anketi

АБВ Региони

гр. Силистра

Пред олтара на свободата

гр. Силистра

Представители на АБВ в Силистра поднесоха цветя на паметника на Апостола

гр. Смолян

ПП АБВ с нова структура в град Неделино




© ПП АБВ 2018 г. - всички права запазени | Условия за ползване и защита на личните данни