Правосъдният министър даде значителен принос за независимостта на съдебната ни система – поиска уволнението на посочения с пръст от Братята съдия. Интересно, преди месеци, когато същият съд скандално, престъпно рано, освободи убиец на българин, защо правосъдният министър, а и всички, с изключение на тогавашния главен прокурор, си замълчаха. Може би защото убиецът на българин беше от правилен произход.

Не така, момчета. Правите крачка, от която няма връщане назад. И утре всеки може да иска уволнението на магистрат. Единственият, който и в двата случая зае много ясна и принципна позиция, беше тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров. И затова единственият, който сега има морално, дали е законно право, е друг въпрос, да вземе отношение по двата случая, също е Сотир Цацаров – тогавашният, а не настоящият, главен прокурор. И затова, момчета, си опичайте акъла, за да не стане беля, от която да не можем да се върнем по местата си.

Достойнството на България е над всичко и разсъждение на темата – бъдещето на този съдия, чието име така и не запомних, могат да се правят само когато ВСС получи аргументите на американската страна за обвинение в корупция. Всичко друго е слугинаж, на който сме се нагледали преди ’44, преди ’89, та до сега.

Между Майкъл Помпео и Майкъл Корлеоне трябва да има огромна, неразрушима и незаобиколима стена, тази стена, всъщност, е демокрацията и на първо място човешките права. Вторият е можел да си позволи да посочи с пръст някого и да каже – този е виновен, убийте го. Първият – не би трябвало.

Иначе, както са я подкарали, се безпокоя да не хванем Скорсезе неподготвен за четвърта серия.