Режисьорът от Плевенския драматичен театър и председател на Гражданския съвет на ПП АБВ-Плевен Димо Дешев спечели приз в конкурс, посветен на 75-годишнината от победата във Великата отечествена война

Facebook Twitter

Режисьорът от Плевенския драматичен театър и председател на Гражданския съвет на ПП АБВ-Плевен Димо Дешев спечели приз в конкурс за бардова песен и поезия „Ние помним вашия подвиг”, посветен на 75-годишнината от победата във Великата отечествена война и организиран от Съюза на писателите в Новогород. Участието на Дешев е със стихотворението „Сираците на войната“, което създава по повод Деня на победата – 9 май. Творбата му е в памет на всички млади руски войници, загинали по време на сраженията, и изразява дълбокото му преклонение пред подвига им. Главен герой във вълнуващата творба на режисьора е едно 12-годишно сираче, което тръгва да се сражава на фронта редом с големите войници – босо и одрипано. То няма пушка и няма представа какво точно му предстои, но избира да е редом до другите, чуждите татковци, защото в Родината си няма нищо – „ни дом, ни близък човек, при когото да спре“. И в тази чужда война, в съвсем чужда страна то погива – от ръката на противник. Стихотворението на Димо Дешев носи ярко послание – време е човечеството да даде приоритет на хуманността и да цени всеки живот. Чрез противопоставянето на настоящия свят (на възрастните) и утрешния (на децата) той акцентира на въпроса за отговорността на всички към потомството и бъдещето и заклеймява войната като решение на какъвто и да е проблем, защото последиците от нея са еднакви за всички хора – смърт, разруха, трагедии, болка. И няма кауза под слънцето, била тя светла и чиста, която да оправдае „затриването на човеци“.  

В специално видеообръщение към наследниците на героите от онези драматични събития по време на Втората световна война и техните сънародници Димо Дешев споделя: „Написах стихотворение, което е на български език, но се надявам, че чувствата, които съм вложил в него, ще достигнат до вас“. Видеоклипът е заснет на ключово място за свободата на Плевен и на цяла България, извоювана през 1877-78 година – Скобелевия парк с неговия мащабен пантеон на паметта Панорама „Плевенска епопея 1877“.

 

***„Сираците на войната“

Било е отдавна, разказваха старите хора

вместо приказка вечер преди да заспим,

когато преминала оттук войната последна, 

заедно със суровите, брулени в битки воини,

вървяло момче, да кажем по-точно 12-годишно хлапе –

босо, без нож и без пушка, с изранени крака и ръце,

вървяло с войниците, с големите, уж знаещи всичко мъже,

защото там, в Родината, нямало нищо –

ни дом, ни близък човек, при когото да спре!

Аз не знам чия е тази война и всяка война,

кой е причина за всичките тези страдания 

и чия е тази огромна зловеща вина

и как може да има за война оправдания?

Да убиваш по заповед, за да не бъдеш убит,

да заколиш ближния, да погубиш брат си,

за да не бъдеш ти самият заклан и убит?!

Аз не вярвам, не вярвам на тия певци и поети,

които във песни възпяват, във рими, в куплети

палачи, убийци, колачи, които човеци затриват,

макар и в името на каузи светли, красиви…

Аз не зная чии са тези войни и на кого са потребни,

но знам, че ние всички се раждаме с много вини

и сънуваме често своите си погребения.

И ако за всичко може да има причини логични

и за всичко да има безброй оправдания лични

то кажете ми, моля – по-високо, по-звучно,

обяснете ми, моля, ако може научно,

съдбата на този малък хлапак синеок,

тръгнал на бой без раница, бос,

без пушка, без каска, дори и без нож,

тръгнал с мъжете в тази чужда война,

защото там, в Родината, няма никого, няма дом и храна.

Обяснете ми, моля – ако може строго научно,

коя сила повдигна ръката със ножа

на въоръжен до зъби чичко ПРОТИВНИК,

който преряза гърлото на детето, 12-годишно,

на този войник синеок,

тръгнал с татковци в тази чужда война,

защото няма дом и при кого да остане вкъщи.

Аз не зная на кого са всичките тези войни

и дали има поне едно оправдание,

в името на което, за да спечелиш война,

да заколиш дете в кръв и стенания,

което в Родината своя нямало при кого да остане –

сираче с Родина за майка –

най-съкровено желание!

 

Публикувано на 08.05.2020 г.    

Последни публикации

АБВ България

Христо Колев с въпрос към СОС за неизпълнено решение за мемориал на загиналите от бомбардировките през Втората световна война

АБВ България

Румен Петков: Машинният вот отново няма да се състои. Това обслужва статуквото и купувачите на гласове

АБВ България

Любомира Ганчева: Кой ще понесе отговорност за забавянето с година на „Балкански поток“. АБВ сезира прокуратурата за корупция в обществена поръчка за проект за газопровод до Свищов

АБВ България

Във Варна ПП АБВ излезе с декларация относно опасното замърсяване на водите във Варненското езеро и плажовете в морската ни столица

АБВ България

Румен Петков: Аграрният сектор е разбит. ПП АБВ настоява за възстановяване на хранителната индустрия


ABV Anketi

АБВ Региони

гр. Силистра

Пред олтара на свободата

гр. Силистра

Представители на АБВ в Силистра поднесоха цветя на паметника на Апостола

гр. Смолян

ПП АБВ с нова структура в град Неделино




© ПП АБВ 2018 г. - всички права запазени | Условия за ползване и защита на личните данни