Да не обръщаме пирамидата

Facebook Twitter

Проф. Любомир Халачев

Аз съм твърд поклонник на движението на Човечеството напред. Но с една уговорка – не искам това движение да става за сметка на живота и здравето на милиони хора. В противен случай то се превръща от движение напред в лутане и мятане от посока в посока.  Днешната пандемия показва, че постигнатите улеснения през последните десетилетия – пътуване без граници, прехвърляне на пари без формалности, работа без работно място, живот без име /само с парола/ - които създават усещане за свобода и безгранична лекота на битието могат изведнъж да донесат след себе си незнайни и неразбираеми проблеми. Като заразна пандемия, невиждани климатични ефекти,  изключително тежки за предвиждане движения на маси от хора, безконтролно превземане на пазарите, създаване на анонимни фалшиви новини  или кражба на пари в особено драстични размери. И най-лошото е, че срещу тези световни проблеми няма открит лек. И дълго време няма да има. Разбира се това, че нещо е ново, непознато и че има хора, които спекулират с невежеството на хората по този повод не го прави измама само по себе си. Тъй като много често, във връзка с новите технологии тези проблеми се изразяват във виртуално неразбиране ще кажа, че виртуално не е равносилно на измамно. Електрическият ток, интернетът, предаването на глас по телефона, рентгенът, микробите и много други живи и неживи материи са невидими, но съвсем реални и важни за живота на хората.

Една от най-силните, движещи живота ни енергии, е енергията на паричните потоци. Затова сега,  покрай безкрайните „представления“, които нашите банки показват пред доверчивата публика /кредити с лихва, кредити без лихва, кредити на малки предприятия, кредити на несъществуващи предприятия  и т.н./ аз се замислих каква всъщност е основната задача на банките. За какво хората са измислили банките! Във всеки случай – не за да ръководят живота. Банките са създадени само и единствено да помагат на хората да работят по-лесно, да извършват по-бързо търговия /тоест размяна на стоки и услуги/ и да съхраняват надеждно честно спечелените си пари. Това е! Но във всички случаи когато говорим за банки говорим за реални пари- такива, които могат да се видят, да се пипнат и да се преброят на касата.

В същото време рекламите за „биткойни“ и други подобни т.нар. „виртуални пари“ вече започнаха. Защо се рекламират така упорито тези пари? Нека да си припомним поучителна история ,която се описва от английски хронист от 17в. Един младеж от онова време известен с богатия си баща и лековатия начин на живот обичал често да кани приятели в посещенията си по лондонските кръчми. Веднъж обаче се оказало, че парите не му стигнали да плати сметката. Тогава той повикал кръчмаря и  казал кой е баща му. Кръчмарят му подал лист хартия и поискал да запише колко му дължи и да се подпише. След това той отишъл при баща му и си взел парите. Младият прахосник разбрал, че може да ходи без пари и като се подпише на лист хартия да преживява прекрасно. До един ден, когато разгневеният му баща отказал да подпише поредния „чек“ – и това бил краят на неговия щастлив и безгрижен живот. Казано на съвременен език- неговото предприятие обявило фалит. И приятелите му го изоставили. Впрочем, не е известно какво се е случило с нашия герой и как е протекъл животът му- може би той все пак се е стреснал от този обрат и е разбрал, че истинските стойности не могат да бъдат като подпис върху парче хартия. А може би не го е разбрал- и останал без пукната пара е отпрашил за Австралия или някое друго презокеанско владение, където все още не са го познавали и са вярвали на неговата платежоспособност. В днешно време е трудно да си грабнеш шапката /образно казано/ и да отпрашиш нанякъде, където няма да те познават, защото електронната ти опашка цял живот ще върви след теб и с всеки и-мейл ще те известява, че не си избягал и не можеш да избягаш от обществения поглед.

Но какво общо има тази история с виртуалните пари? Общото е едно – и в двата случая имаме опит за замяна на реални стоки/ дали са напитките в лондонските кръчми или други блага няма значение/ срещу някакви условни документи /наречени книжни пари/ които в един случай могат да ви осигурят хубав живот, но в друг случай може да се окаже че изведнъж са изчезнали от света и тяхното съществуване вече няма никаква стойност. Забележете- и в двата случая вие давате съвсем реален продукт, а получавате нещо което има много, ама много относителна стойност. Ние вече сме привикнали, че когато държим в ръцете си книжната банкнота това вече е Нещо. Разбира се, ако тази банкнота носи подписа на банката на някоя добре управлявана държава. Защото има държави, които издават големи и красиви банкноти, а те буквално след месец губят всякаква стойност и стават само за колекционерска сбирка. А какво да кажем за „биткойните“ или друга подобна, виртуална валута. Виртуална в случая означава, че не може нито да се види, нито да се пипне- тя съществува в буквалния смисъл в някакъв „облак“, от който не е ясно дали ще вали, дали ще гърми и дали ще идват някакви облаги.

Забележете – до момента до който съществуваше т.нар. „златен стандарт“  /въведен от Исак Нютон през 1717г/ в който всички валути бяха гарантирани с определена тежест злато, не можеше да има   пари без стойност /девалвация/ без значение какво име носят, защото всеки притежател на тази валута можеше да отиде в банката и да получи в замяна на хартиените пари злато по определения курс. И това беше прекрасно- поне така го определят специалистите в банковото дело от швейцарските банки. Но в един момент това ограничаващо положение става нетърпимо за световните ръководители, които биха искали безконтролно да печатат книжни пари и с това да финансират своите безумни идеи, преди всичко разбира се нови войни. Защото войните както е известно носят много пари, но също така струват много пари.

Ако си спомняте от историята много европейски монарси са изпадали в зависимост пред банкерите, защото са взимали заеми за водене на война, която се е оказвала губеща. С други думи, не от вчера войните са се финансирали от банкерите, но кралете и царете много внимателно са взимали тези заеми, защото са знаели че след това ще трябва да ги връщат. Днешните крале и царе /имам пред вид държавните ръководители/ не искат да се съобразяват с банкерите и въобще не искат никому да дължат обяснения и затова направиха така ,че през 1971г. „златният стандарт“ беше световно отречен. Ще попитате – нима световните банкери са решили, че от него няма смисъл! Да, донякъде е така, но трябва да се зададе въпроса: „А защо те така леко се отрекоха от този много сигурен и признат от времето инструмент за контрол на парите?“ Ами защото бяха заплашени  от великите сили, че могат да разкрият някои тъмни тайни, които техните банки пазеха в трезорите си, което щеше да има тежки политически и финансови последствия. И волю-неволю европейските банкери  дадоха своята благословия за унищожаването на „златния стандарт“. И какво последва? Ами много просто- великите сили започнаха да печатат пари колкото и както могат. Които отиваха за какво ли не, но най -вече за финансиране на войни.

Но, макар и печатани  без мярка хартиените пари все пак оставят някакви следи- те съществуват физически. Трябваше да се открие нещо ново, което да прави проследяването на парите много по-трудно. И тука на помощ дойдоха новите технологии, които много добре умеят да  създават усещането че говорите, пишете си или общувате с някого или с нещо, което реално съществува. Само че не е така! По този път бяха открити „виртуалните“  пари, засега наречени „биткойни“ , а по-нататък  сигурно ще бъдат измислени и много други. Със златото трудно се правят фалшификати – в смисъл правят се,  но физически не е лесно. Книжните пари /макар и строго защитавани/ по-лесно се фалшифицират. А виртуалните пари, които дори не се виждат, нито могат да се пипнат – със сигурност много по-лесно ще изчезват от вашите виртуални джобове и много по-лесно ще бъде да се фалшифицират. Ето едно доказателство- през 2014г в САЩ подгонват българката Ружа Игнатова, създателка на новата валута наречена „OneCoin“ , предназначена да измести популярната вече  виртуална валута „биткойн“. След като натрупва състояние от 3,3 милиарда долара тя успява успешно да се скрие и поназнайващите експерти по международните афери прогнозират, че с такова богатство тя няма да има проблеми с властите. В смисъл- навсякъде ще успее да се скрие. Интересното в случая не е това, че една българка е измамила толкова много американци, че е успяла да натрупа за кратко време и без никакви знания и умения толкова пари, че е успяла да се скрие от известното с безкомпромисността си ФБР. Не, всичкото това е вчерашен ден. Най-интересният факт в това дело е знанието на въпросната измамница, че нейната валута “OneCoin” всъщност няма никаква стойност и докато някакви балами, подведени от желанието за лесна печалба упорито и безразсъдно участват в нейните схеми, тя бързо и ловко прехвърля безценната си валута в долари. Сигурен съм, че ако имаше време щеше и доларите да превърне в злато или други твърди авоари. Но е нямала време, прекалено близо са били властите до нейните далавери.

Тази история не е просто факт от световните измами. Може би уменията на кралицата на виртуалните пари ще влязат в учебниците на ФБР, но фактът че могат да се създадат пари които не съществуват в реалността и те така лесно да бъдат възприети от наивни хора е стряскащо реален и то не само за служителите на ФБР. Той би трябвало да е урок за всички хора, които си представят че могат да забогатеят за един ден като се доверят на нещо което нито се вижда, нито може да се пипне, нито има обществена и финансова история зад себе си. За съжаление тези думи са слабо доказателство срещу световните усилия на виртуалните мрежи да овладеят света по всички начини- да овладеят мислите му,  чувствата му, да овладеят дори парите му. Засега в тези усилия ги е изпреварила една българска далавераджийка  /странно защо, никак не се гордея с тази сънародничка!/ , но световните владетели на виртуалното пространство няма да се дадат така лесно. Сигурен съм , че те ще продължават да убеждават хората, които им вярват колко удобно, колко свободно, колко защитено ще се чувстват те с виртуалните пари, във виртуалния си джоб във все по-виртуалния си живот. Като ги убеждават, че работата в селското стопанство, в промишлеността, в услугите, в образованието нямат никаква стойност, след като само с едно натискане на клавиша без да учиш, без да работиш, без да създаваш продукт можеш да се почувстваш богат.

Аз разбирам и подкрепям стремежа на човечеството животът да се движи по-бързо, връзките да стават по-лесно, болестите да се лекуват по-трайно и всичко друго, което се вмества в понятието „добър живот“. Но през вековете този стремеж винаги е бил подкрепян от осъзнатата необходимост високите цели да се постигат с конструкция, която има  солидна, реална основа. Може в конструкцията да има виртуални връзки /предизвикани от новите технологии/ но основата трябва да бъде разбираема и припозната от много хора. Невероятната бързина на случващото се, с която някои хора свързват визията си за бъдещето  в случая се нарича прибързаност. Ако искаме да стигнем небесните височини трябва да построим основа широка и стабилна като основата на пирамидите. Както знаем от историята, само те са устояли на Вечността. Другото е просто наивност.

Усилията да се борим с думи срещу тази световна наивност са несравними със силата на виртуалното пространство, което днес ръководи мислите на хората. Но аз се надявам че писатели, философи, предприемачи /като Лий Якока/ които вярват, че само трудът и създаването на реални продукти трябва да имат място в понятията „богатство“ и „успех“ в нашия живот, все пак ще съумеят да убедят глобалното общество , че все още живеем в реален свят. И че все още на реалните заплахи- епидемии, войни, глад, земни катастрофи, космически катастрофи – трябва да бъдат търсени реални отговори.

Затова – да не обръщаме пирамидата с главата надолу и да оставим  виртуалния свят  за поетите и фантастите. Там му е мястото. Поне засега!

Публикувано на 15.05.2020 г.    

Последни публикации

АБВ България

Христо Колев с въпрос към СОС за неизпълнено решение за мемориал на загиналите от бомбардировките през Втората световна война

АБВ България

Румен Петков: Машинният вот отново няма да се състои. Това обслужва статуквото и купувачите на гласове

АБВ България

Любомира Ганчева: Кой ще понесе отговорност за забавянето с година на „Балкански поток“. АБВ сезира прокуратурата за корупция в обществена поръчка за проект за газопровод до Свищов

АБВ България

Във Варна ПП АБВ излезе с декларация относно опасното замърсяване на водите във Варненското езеро и плажовете в морската ни столица

АБВ България

Румен Петков: Аграрният сектор е разбит. ПП АБВ настоява за възстановяване на хранителната индустрия


ABV Anketi

АБВ Региони

гр. Силистра

Пред олтара на свободата

гр. Силистра

Представители на АБВ в Силистра поднесоха цветя на паметника на Апостола

гр. Смолян

ПП АБВ с нова структура в град Неделино




© ПП АБВ 2018 г. - всички права запазени | Условия за ползване и защита на личните данни