Магарето на Филип Македонски

Facebook Twitter

Проф. Любомир Халачев

 

Ние сме малка държава и буквално всеки квадратен метър от красивата ни страна е познат на любителите на природата. И затова всяко нарушение на нормите за защита на тази природа ни възмущава. През  последните месеци се завихри поредният строителен скандал - строи се на брега, близо до Алепу. Няма да коментирам документите на строителя, нито качеството на подпорната стена или архитектурния вид на бъдещия комплекс. Интересува ме само едно – защо у нас, в България, все още се разрешават строежи навсякъде и без никакво ограничение. И не само въпросният строеж на Алепу, става дума за цялото Черноморие, за всички планински курорти, за всички големи български градове и напоследък се вижда –  навсякъде където може да има, най-малкото, „къщи за гости“. Каквото и да означава това словосъчетание. Напомня случаи от 90-те години  в ония времена, които днес наричаме „мутренски“ и като произнасяме тази дума, сякаш се отърсваме от някакъв тежък кошмар, който никога няма да ни се яви в реалността. Но се оказва, че не е така! Кошмарът продължава!

Основният въпрос при всичките тези случаи е не какви са документите, а кой въобще е разрешил да се строи по подобен начин, с нарушаване на всички съществуващи човешки закони. Подчертавам понятието „човешки“, защото другите закони много бързо могат да обраснат с такива детайли, че никой нормален юрист да не може да обясни какво искат да кажат. По-възрастните си спомнят как изглеждаше брегът, на който в момента се строи скандалната сграда. Прекрасен бряг, надвиснал над плажа, хората обичаха да се разхождат там и по малка пътечка да слизат до морето. Разбира се, той беше свлачищен, защото такива са почти всички части на нашето крайбрежие - от Тюленово, до Резово. Не е нужно да си геолог, за да го знаеш. Но това обстоятелство никога не е било пречка за разходките на хората. Разбира се, когато се почне строителство на такова място, то ще се срути и след това ще трябва да се прави подпорна стена. Въпросът не е в това каква да бъде стената, а защо въобще се разрешава подобно строителство. Не е все едно дали брегът ще бъде защитен хабитат или ще се направят къщички за птици на някоя дървена инсталация до новия строеж, не е все едно дали ще има вековни дървета или ще се посадят млади фиданки на мястото на отсечените, не е все едно дали ще има защитено блато и морски бряг или ще се направят красиви басейни. На някои може би им изглежда еднакво, но то е различно – едното е девствена природа, а другото - имитация на природа. Както има българско саламурено сирене и имитация, наречена „бял млечен продукт“ Никой не го купува, има подозрение, че се слага в баничките със сирене!

На времето Петър Велики, когато решил да прокара път от Москва до Санкт Петербург, начертал на картата права линия, без да се съобразява с желанията на болярите, през чиито земи минавала линията. Поне така разказва легендата! За съжаление, няма сега подобни лидери - колкото и да се правят на независими, явно зависимостта им е голяма. Не говоря конкретно, обобщавам! Аз имам въпрос към всички граждани - нали съществува една десетметрова ивица по цялото крайбрежие, която не може нито да бъде застроявана, нито преграждана с каквито и да е съоръжения, за да може всеки да се разходи по брега. Нали има все още такава ивица! Ето, давам идея -  ако премиерът иска да остане в историята с добро дело, нека да се разходи с кола по крайбрежието и там, където не може да мине, след него да върви фадрома и да руши загражденията.

Със сигурност на повечето от тези места не е имало никакви ниви. Някак си в процеса на приватизация те се появиха точно там, където трябва. Повтарям - не само по Черноморието, но и в големите градове. И като че ли в такива моменти някаква невидима сила, някакъв омайващ тайфун поема мислите и желанията на главните архитекти и на кметовете, завърта ги в приказен танц /какво се случва по време на танца ние не знаем/, но след като отмине тайфунът, изведнъж на въпросните места се появяват така наречените ПУП-ове. С други думи, намира се начин местата, които не трябва да се застрояват - пак повтарям, по силата на човешките закони – изведнъж, съвсем законно, да бъдат застроени. По-нататък вече не е интересно - каквито и жалби да се подават, каквито и съдилища да ги разглеждат, те могат да решават само дали този или онзи детайл от цялата тази строителна вакханалия да бъде променен. В крайна сметка, всичко се урежда – документите за такива строежи са редовни, ако има някакви проблеми, се плащат глоби, налагат се наказания, но строежът не се спира. След време там изниква хотел, жилищен дом, бизнес сграда или каквото е решил инвеститорът. Защитата в повечето случаи на въпросните държавни чиновници е, че така се инвестира в работни места, в бюджета влизат пари, които отиват за социални нужди и т.н. и т.н. Вече подозирам, че има съставени цели наръчници какво да се отговаря в подобни случаи на ядосаните граждани.

Докато има чиновници /кметове, общинари, архитекти/, които нямат съвест и са готови срещу комисионна да продават свободната българска земя - така ще бъде. Имам много приятели архитекти и като знам какво учат и колко години го учат бих им задал въпроса: „Добре де, толкова години се възхищавахте от красивите архитектурни комплекси в чужбина, от техните величествени паркове, от свободата на пространството, защо сега продавате това възхищение за пари?“ За съжаление, няма кой да ми отговори. Познавам архитекти на общини по Черноморието, които, след като работиха по този начин няколко години, забягнаха в чужбина - явно и на тях им е станало трудно да удовлетворяват всички нужди. А да стоиш и да чакаш да те убеждават по тежкия начин, не е работа - сигурно много боли.

Въпросът е - като сме малка държава, нямаме ли закони, които да ни пазят от подобни посегателства? Даже не става дума за закони - закони дал Господ. Става дума за тяхното спазване. Изглежда към днешна дата въпросът е риторичен. За да мога да намеря логичен отговор и да завърша тези мисли, използвам казаното от един доказал се човек. Доколкото знам никой не го е оспорвал.

„Няма по света толкова висока градска крепостна стена, която да не може да прескочи едно магаре, натоварено със злато“ - Филип Македонски

 

Публикувано на 22.06.2020 г.    

Последни публикации

АБВ България

ПП АБВ и ПП МИР организираха дискусия с фокус върху необходимостта от въвеждане на машинно гласуване

АБВ България

Румен Петков: ДА ИЗМЕТЕМ БОРИСОВ И БОРИСОВЩИНАТА!

АБВ България

Представители на ръководството на ПП АБВ и посланикът на Куба у нас отбелязаха 60-годишнината от установяване на дипломатическите отношения между България и Куба

АБВ България

Владимир Маринов: Бойко Борисов и ГЕРБ трябва да си отидат от управлението на държавата

АБВ България

Активът на ПП АБВ в Бургас е сред хилядите в протеста в парк „Росенец”


ABV Anketi

АБВ Региони

гр. Силистра

Пред олтара на свободата

гр. Силистра

Представители на АБВ в Силистра поднесоха цветя на паметника на Апостола

гр. Смолян

ПП АБВ с нова структура в град Неделино




© ПП АБВ 2018 г. - всички права запазени | Условия за ползване и защита на личните данни