За кой ли път… не е по Стефан Диомов

Facebook Twitter

По повод на безграничността Айнщайн казва: „Две неща са безгранични – Вселената и човешката глупост. За Вселената все пак не съм сигурен.“

Спомних си го сега, когато се оказа, че за да получиш помощ като пострадал от пандемията трябва да бъдеш или осмокласник, или да притежаваш ресторант, или да издаваш книги. Останалите нямат това предимство - кой знае защо. Първокласниците, второкласниците, петокласниците, гимназистите, производителите на вино, създателите на филми, производителите на хляб и месо, превозвачите, туристическите агенции, строителите, артистите в театрите, пилотите и стюардите, рибарите, учителите, лекарите, които случайно не са на „първа линия“, зъболекарите и всички други професии, дори вносителите на фурми по държавна поръчка, които също са пострадали от тежките последици на пандемията и съпътстващата я карантина, няма да имат това право. Може би има нещо, което не се доизказва – не знам! Но си заслужава да разсъждаваме.

Един от фактите, доказващи колко важно беше да се спазва изолацията, са силно увеличените случаи на зараза след като бяха отменени строгите мерки за изолация. Наложените от пандемията мерки наистина принудиха хиляди работещи да останат в къщи, като идеята беше, ако могат, както си седят на стола - да продължат да работят. В повечето случаи тази работа беше невъзможна, особено за десетките професии, между които бяха и изброените по-горе - защото изискваше физически присъствието им на работното място. Хората спазваха карантината, но в един момент все пак трябваше да започнат да работят - няма как, всички трябва да изпълняваме задълженията си към обществото. Но в същото време обществото /или по-точно - правителството!/ трябваше така да разгърне мерките по спасяване или подпомагане на икономиката, че да няма място за такива въпроси, с които започнахме тези размисли. Аз не мога да кажа какво трябва да се направи, за да хукнат хората, като невидели на кино и на театър, по ресторанти и супермаркети, по курорти в България и чужбина. Така, че да извадят „заспалите“ си спестявания, за които толкова много започнаха да се безпокоят някои набедени икономисти. И непрекъснато ги броят - колко заспали акции имат бутнатите граждани и как могат да спечелят милиарди от тези акции, ако ги дадат без пари на някой по-умен от тях! Засега гражданите, колкото и да са бутнати, не се доверяват много на банките и финансистите. Те не заслужават и доверие /банките!/ - вече писахме по този въпрос! Интересно защо сега правителството се замисли за нашите скрити пари, като че ли няма други форми за активизиране на икономиката!

Но, като стана дума за някои мерки, за които не мога да дам акъл, то има и такива, за които мога да подскажа нещо. Например в областта на културата - може би си струваше през това време, в което всички си стояха послушно в къщи, да се обявят повече литературни конкурси, та да могат писателите и поетите да раздвижат стреснатите си от пандемия мозъци. Преди години такива конкурси имаше във всеки областен град и то без да има пандемия. Може би си струваше да се обявят и няколко конкурса за българска драма - да има какво да играят театрите когато карантината свърши. И отново повтарям - това щеше да бъде една надежда, макар и малка, за драматурзите, които щяха със сигурност да се опитат да напишат нещо ново и по този начин да не се чувстват толкова подтиснати и онеправдани. А покрай тях и много техни познати и приятели щяха да чуят по телефона веселите им гласове, изпълнени с надежда, че нещо става, че някой в държавата мисли за тях. Можеше да се одобри и една извънредна сесия на Националния филмов център - само за сценарии. Щеше да има повече готови сценарии тогава, когато отмине карантината и вече ще може да се снима. Можеше да се организират живописни конкурси по електронен път, както се казва на български „он лайн“. И някои министерства и други отговорни ведомства да закупят картини от тези изложби, като по този начин покажат отношението си към българската култура и дадат възможност на българските художници да живеят от труда си. А не, както стана сега да получават милостиня, за която много хора с други професии, които също нямат доходи да им завиждат и да ги кълнат в социалните мрежи. Андре Малро казва: „ Културата е онова което би създало душата, ако не съществуваше Бог“. Можеше и трябваше да се знае преди пандемията, за да звучи като сигнал когато тя свърши. Можеше…

Можеше… но не стана. В момента икономиката едва-едва се разгръща, като се върти и тръска пера, като измокрена от дъжда птица. Чака малко да изсъхне, за да може да литне. Но това явно няма да стане скоро. Преди година през студената зима ято щъркели беше спасено от добрите стопани на едно селце в Добруджа. Как ли са се радвали горките птици - като ги гледах как не искаха да си тръгнат си казах, че сигурно много добри са били тези хора и най-важното те са знаели как да им помогнат. Късмет са имали щъркелите през онази люта зима! Де тоз късмет и за нас всичките!

 

Публикувано на 01.07.2020 г.    

Последни публикации

АБВ България

Румен Петков бе специален гост на представянето на продукцията на йорданската компания Genome Seeds на опитното поле между Плевен и Дъбник

АБВ България

ПОЗИЦИЯ НА ПП АБВ за прекратяване на концесии, обществени поръчки и продажба на държавна собственост

АБВ България

Румен Петков поздрави мюсюлманите в България по случай Курбан Байрям

АБВ България

ПОЗИЦИЯ НА ПП АБВ по решението на КС във връзка с искане на главния прокурор Иван Гешев за тълкуване на обхвата на имунитета на президента и вицепрезидента

АБВ България

С писмо до европейските институции ПП АБВ алармира за серия тревожни събития в България


ABV Anketi

АБВ Региони

гр. Силистра

Пред олтара на свободата

гр. Силистра

Представители на АБВ в Силистра поднесоха цветя на паметника на Апостола

гр. Смолян

ПП АБВ с нова структура в град Неделино




© ПП АБВ 2018 г. - всички права запазени | Условия за ползване и защита на личните данни