Д-р Пламена Заячка: Научният труд е по-зле платен от този на хигиенистите, а това стимулира изтичането на мозъци от България

Facebook Twitter

Научният труд е по-зле платен от този на хигиенистите. Това коментира пред медиите лидерът на АБВ–Младежи д-р Пламена Заячка и подчерта, че подобен подход демотивира младите хора да изберат науката като свое професионално поприще и далеч се разминава с прокламираните правителствени стремежи да бъде спряно изтичането на мозъци от България.

„Ние вече разбрахме, че Борисов не харесва младите хора. Но това не е основание да държи един докторант със стипендия под минимална работна заплата. За 10 години докторантите в България са получили едно повишение, което беше 50 лв. Така ли ГЕРБ връщат младите хора в България…“.

Д-р Заячка коментира и неравнопоставеността в научната сфера, предизвикана от правителството, като даде за пример увеличенията на учителските и на университетските заплати, докато БАН е пренебрегната

„Увеличат се заплатите на учителите за четвърта поредна година с цел изпълнение на предизборен ангажимент от 2017 г. за двойно увеличение на възнагражденията на педагозите в рамките на мандата. Между 15 и 16.1% ще е увеличението на индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти в образователната система от 1 януари 2021 г. От 1 януари 2021 г. стартовата основна заплата за учител става 1260 лв. Минималните възнаграждения на старшите учители ще достигнат 1300 лв., а на главните – 1350 лв. Директорите на детски градини и училища ще получават не по-малко от 1535 лв., а заместник-директорите – 1420 лв. За сметка на това, все по-голяма става разликата между заплатите на учителите и младите учени!“.

Лидерът на АБВ-Младежи се позова на собствения си опит в научната сфера.

„Това, което мога да кажа, е моят личен опит - завърших магистратура в Брюксел, предложиха ми докторантура със стипендия 2500 евро, което е 10 пъти повече от 250 евро. Не става въпрос веднага да говорим за този стандарт, но това е обидно. В България има 3 500 докторанти, за които правителството дава по-малко от 2 милиона. Законът е така направен, че един редовен докторант се води на 8-часов работен ден и той няма право на друг договор освен на 4 часа. Освен, че ги оставят с под минимална работна заплата като сума за стипендия, не им предоставят и възможност да си докарват едни нормални доходи. Ако докторантът е късметлия да учи там, където живее, а не се е преместил да живее в друг град, за да плаща и наем, освен всичките сметки, то как ще се оправи? Късметлия ще е, ако си живее в града, в който учи“.

Д-р Заячка посочи  също, че има отделни, даващи малки допълнителни възможности, програми, но няма устойчива и последователна държавна политика за развитие на потенциала на младите хора.

„Има една програма, която дава допълнително 400 лв., но тя не е за всички докторанти, тя е на конкурсен принцип и дори не е за всички специалности. Говорим за всичко друго, но не за устойчивост, не и за една политика за развитие на потенциала на младите. Защо трябва да изберат науката, при условие, че научният труд е по-зле платен от хигиенния в момента“.

Д-р Емил Кало: Силно се надявам, че рано или късно тази идея за загробване на Българската академия на науките ще умре

Д-р Емил Кало, член на ИБ на ПП АБВ припомни пред медиите, че БАН и читалищата са двете институции, по-стари дори от българската държава.

„За 30 години, без да бъда брутален, ще кажа, че с читалищата приключихме като институция. Както е тръгнало, на път сме да приключим и с Българската академия на науките. В последните 30 години и особено последната декада, очевидно прозира нежеланието на властта за каквато и да е премяна, да поддържа тази институция, което е съществена част от духовното тяло на един народ и една държава“.

Д-р Кало илюстрира казаното с примера, че млад учен започва своята кариера с 600 лв. заплата в БАН, докато един млад учител започва с 1260 лв. Той обясни, че творческият труд и научната дейност са значително по-трудни от преподавателската дейност.

„Изправяме се пред този казус - защо властта не харесва науката. След като огромно количество от тази власт е натрупало дипломите си за висше образование от строго определени образователни институции, не е чудно, че те не обичат БАН. Една държава без наука, осланяща се само на това как отделни учени ще успеят да се закачат за един или друг проект, за да може да се изхранват, това е фатално. Аз силно се надявам, че рано или късно тази идея за загробване на Българската академия на науките ще умре“.

 

Публикувано на 30.10.2020 г.    

Последни публикации

АБВ България

Петър Първанов: Водната криза в страната се задълбочава заради мащабни кражби

АБВ България

ПП АБВ ще отправи питане към ДАНС на какво основание американският посланик Н. Пр. Херо Мустафа е посетила АЕЦ „Козлодуй“

АБВ България

Любомира Ганчева: Противопоставянето на проектите за АЕЦ „Белене“ и 7-и и 8-и реактор на АЕЦ „Козлодуй“ е късата писта към края на ядрената енергетика в България

АБВ България

Владимир Маринов по ФОКУС: Медицинските сестри от детските градини и училищата могат да се включат в борбата с COVID-19

АБВ България

ПП АБВ предлага в борбата с COVID-19 да бъде ангажиран медицинският персонал от детските градини и училищата, които в момента не работят, а децата са в режим на дистанционно обучение


ABV Anketi

АБВ Региони

гр. Силистра

Пред олтара на свободата

гр. Силистра

Представители на АБВ в Силистра поднесоха цветя на паметника на Апостола

гр. Смолян

ПП АБВ с нова структура в град Неделино




© ПП АБВ 2018 г. - всички права запазени | Условия за ползване и защита на личните данни