Проф. Любомир Халачев: Приказката за трите прасенца или как се борихме с мишата популация

Facebook Twitter

През последните месеци страшната пандемия, която отне живота на толкова хора, накара ни да живеем в постоянен страх и сякаш блокира живота на планетата, ни научи на много неща. Но някои хора явно не са били подготвени да се учат от грешките или от историята, която кой знае защо наричат учителка на народите.  Тези хора правят постоянно грешки и тези грешки,  като се има пред вид че става дума за ръководители на държавата, имат  ужасни последствия за населението. И като си мислех защо се получава така , в съзнанието ми се появиха два спомена.

Първият е свързан с една стара и хубава приказка, която всички грижовни родители четат на малките деца- приказката за трите прасенца. Спомняте си, в която имало три прасенца, от които първото било мързеливо, второто било нехайно, а третото- то било трудолюбиво и умно. Когато ги подгонил страшният вълк първото прасенце имало сламена къщурка, второто- дървена и едва третото прасенце било подготвено за бедствието и затова имало здрава, каменна къщурка в която те се скрили за да се спасят. Защо припомням тази стара, но много умна и с добър урок приказка. Защото явно не всички са я чели в детството си или не всички са я запомнили. А приказките са именно затова- за да можем още като деца да се научим как трябва да живеем така, че да можем да се развиваме, на другите да не пречим и всички заедно да бъдем щастливи.

Вторият спомен от миналото е как се борихме на национално ниво с мишата популация. В недалечното минало, през 1987г, изведнъж в България се появи огромна популация от полски мишки. Може би популацията е била и в други страни, но тогава нямаше всевиждаща телевизия или социални мрежи, а във вестникарските новини това не беше отразено като световен проблем. И ние се опитахме да се справим с него на национално ниво. Започна се с това, че някой партиен ръководител /за историята не остана името му или той грижливо го беше укрил/ като обикалял с джипа си из страната разбрал от разтревожените селяни, че мишките плъзнали по полето ще унищожат голяма част от тяхната реколта. Без много да мисли /или може би след дълги размисли- не знам!/ този ръководител издал заповед да се унищожават мишките. Но понеже мишката е малка, много бързо бяга и няма как да се хване, на висше партийно ниво било решено за нейното унищожение да се слага отрова в дупката на мишката. Така тя като се прибере ще хапне от отровата и със сигурност ще умре. За тази цел тогава бяха впрегнати всички възрастни жени по селата и донякъде ловните дружинки. Казвам донякъде защото една част от ловците беше разбрала, че с тази масова отровия ще унищожим и много полезни птици и животни. На всичкото отгоре специалистите бяха започнали да говорят, че мишата популация идва веднъж на двайсет-трийсет години в такива размери и не е страшно, тя сама ще се унищожи. Но, явно техните доводи не бяха достигнали до висшето ръководство или пък веднъж взело решение ръководството не е искало да изглежда в очите на простия народ като нерешителен и плах човек и затова тровенете на мишки незабавно започна и продължи цял месец. Ходеха бабите по полето с торбички с отрова и с лъжичка сипваха там, където видят миша дупка. Можете да си представите каква картинка е било това, но по-страшното което сигурно не можете да си представите е какви ужасни последствия имаше тази дейност.

Оттогава всеки път когато видя масова дейност, която със своята извисена енергия, изливаща се емоция и явна несъобразност се стоварва върху населението аз се присещам за това как се борихме с мишата популация.  За съжаление през последните месеци борбата с пандемията у нас много наподобяваше тази хаотична картина. Цяло лято, дълги три месеца, нашите ръководители имаха време да осъзнаят какво представлява пандемията, която ни се стовари на главите в ранната пролет, да си направят изводи от работата и с помощта на експертите да се подготвят старателно за идващата есен. Когато със сигурност пандемията щеше да се поднови и да увеличи силата си – поне така казваха тогава експертите.

Работата беше повече в подготовката и не касаеше толкова лекарите, колкото организацията на лечението. Трябваше да се подготвят всички болници, да се предвиди какво ще правим когато процентът на заразените от 3% нарасне на 5%, 10%, 15% или дори 40%. Колко хора ще имат нужда от болници и болнични легла, от кислородни апарати и специфична помощ която не може да им се окаже в къщи. И да се подготвят тези легла, заедно с необходимия медицински персонал. А като се знае, че у нас лекари и сестри не достигат от години, грижата за организацията трябваше да бъде двойна.

Можеше да се ангажира армията- съвсем резонно, ние сме в състояние на война! Можеха да се съберат резервисти, да се разгънат полеви болници които да прибират някои болни, които все още не могат да намерят легла в болниците за да има къде да изчакат, а не да висят по стъпалата на болниците и там отчаяно да умират. Можеха да се организират от военните подобни центрове във всеки голям град, където да се карат за разпределение болните. Ние изнасяме военни болници когато участваме в международни конфликти, нашите лекари там правя чудеса от храброст, а в собствената си страна не успяваме да се справим с подобно положение. Но военните не са виновни- те се подчиняват на заповед и в това е силата на армията. Само че някой трябва да даде подобна заповед. Например- Министърът на отбраната. Просто предполагам че така трябва да стане!

Можеха да се потърсят и други резерви- пенсионирани сестри и парамедици,  студенти по медицина в последните курсове, като се предвиди какво ще им се заплаща и как да използват времето, прекарано в болниците като форма на стаж, да се съберат лаборанти от различни лаборатории, които не са натоварени в момента и да се организират полеви лаборатории за изследване /което направиха например в Чикаго/ и много други дейности можеха да бъдат предвидени, ако беше създадена организация през лятото за тази цел. И като се направи организация, да се подсигурят тези пари, които са нужни според плана на тази спешна организация. Сигурно пак щяхме да страдаме, пак щяха да умират болни хора, но хаосът, тревогата и липсата на перспектива за изход от ситуацията нямаше така да мачкат съзнанието на целия народ. В момента тези хора, които не са заразени и не са болни страдат душевно наред с болните. И това е много страшно, защото никой не знае какви последици може да има това страдание за бъдещото здраве на населението на България. Което и без това страда вече толкова години – от недоимък, от корупция, от битова престъпност, от липса на перспектива и от несбъднати надежди.

Казах, че двата спомена с които започнах се появиха в съзнанието ми защото някак си са свързани с безредието, което настъпи у нас през последните месеци. Но не ви казах с какво завърши хаотичната борба с мишата популация. Колко мишки бяха унищожени никой не разбра, но като следствие от масовото тровене един месец по-късно по полето се търкаляха труповете на стотици врабчета, яребици, зайци, сърнички, ястреби и соколи. Това всъщност беше резултатът от този хаос, в който започна и завърши борбата с популацията на полски мишки. За съжаление в човешкото общество винаги е така- хаосът, който в началото прилича на сериозно замислена и енергично  подготвяна дейност впоследствие завършва с масова трагедия.

Дано в случая да не е така!

Публикувано на 25.11.2020 г.    

Последни публикации

АБВ България

ПП АБВ алармира Министерски съвет и всички ключови институции с отношение по въпроса за сигурността и надеждността на третия метродиаметър

АБВ България

Румен Петков се срещна с Н. пр. проф. Хасан Бармауи, почетен консул на кралство Йордания в България

АБВ България

Румен Петков в Студио Actualno: На хората, които се снимат с Борисов, ще кажа: Той ви ограбва (ВИДЕО)

АБВ България

Пламена Заячка пред osnmedia.ru: США аукнулось насилие, которым они насаждали демократию

АБВ България

На годишното си събрание АБВ-София очерта плановете си в краткосрочен и средносрочен план


ABV Anketi

АБВ Региони

гр. Силистра

Пред олтара на свободата

гр. Силистра

Представители на АБВ в Силистра поднесоха цветя на паметника на Апостола

гр. Смолян

ПП АБВ с нова структура в град Неделино




© ПП АБВ 2018 г. - всички права запазени | Условия за ползване и защита на личните данни