Как най-бързо да унищожим София?
Проф. Л. Халачев
Всички приказки за това как „София расте, но не старее“ ми напомнят за срещите на едни дами по повод на шейсетгодишнината от завършване на училище. Цяла вечер те се надвикват в желанието си да покажат колко са енергични, колко са млади и колко са жизнени. В края на вечерта разбират баналната истина – те са просто остарели и енергията, която използват служи да убедят другите, че това все още не се е случило.
Всъщност, тази популярна сентенция, която толкова често се използва за най-различни словесни и политически спекулации по повод на столицата София е измислена по друг повод, в друго време и в друг контекст. Днес тя просто служи като смокинов лист за прикриване на онези срамотии, които мнозина политици и общински служители се надпреварват да правят. А те ги правят, за да могат да угодят на едни господа, които имат за цел единствено вечно да строят, като обясняват, че с тези свои действия качват непрестанно БВП на страната. Но всъщност тяхната цел не е българският БВП, а личната им печалба при това колкото се може по-голяма. И тъй като не звучи някак си много обществено здравословно да се говори само за печалба, говорим от време на време и за това как София се развива, развива, развива – и все по хубава става. А то всъщност не е така!
Точно обратното! Колкото повече се строи, толкова повече се загрозява и унищожава София. Мнозинството от правителството/ не говоря само за това, имам предвид Правителството като понятие!/ и общинските служители явно не се вълнуват от това, което ще стане след пет или десет години с нашия любим град. Но има някои от тях /само някои и то съвсем малко!/ които все пак се интересуват и дори безпокоят за това какво ще стане. Затова предлагам да се опитаме да поразсъждаваме на тази тема.
Първо: да си обясним с прости думи каква е целта на тези хора, които толкова много искат да строят, да строят, и да строят – без край. Очевидно, целта им е една – постепенно да се унищожи София като уникален, исторически и културен град с добра инфраструктура и щастливо население и да се създаде от нея една безкрайна строителна площадка. С други думи – всичко, което е свободно и е възможно технически да бъде застроено, да се застрои. Когато тази цел бъде достигната, когато най-после няма да е останал един квадратен метър незастроена площ, ще можем и ние да се обърнем и да погледнем какво е останало от Сердика, Средец, София или както там искате да наричате този град. Резултатът от сега е ясен – от този град няма да е останало нищо.
Строителството без задръжки не само на квадратен метър, но и на кубически такъв, няма да е оставило свободно място за движение на трамваите, автобусите, да не говорим за леките коли. Начинът за придвижване на софиянци ще бъде примъкването между незастроените пространства до спирките на метрото, което пък ще бъде единственото възможно за придвижване средство из града. Но тъй като около метроспирките в момента има свободно място бъдещите строежи така ще захапят тези свободни площи, че ако от една станция хората все пак ще могат що-годе свободно да влизат, от другата няма да могат въобще да излизат. Или ще трябва да минават по усложнена схема през редица частни имоти, застроени като небостъргачи. Може би ще се намери решение на такива изходи със специални карти за достъп или по друг начин.
Но мнозина хора няма да искат да живеят в тази атмосфера и когато строежите започнат да настъпват към техните квартали, те от своя страна ще започнат да напускат града отначало поединично, а постепенно – и групово. Защо групово? Защото избягалите вече ще са намерили свободно място в страната, където ще започнат да строят нов град и по същия начин ще го нарекат – София. В историята има такива случаи – спомнете си как троянци напуснаха Троя и създадоха Рим. Така старата София, старият дух на града, старите жители постепенно ще намерят ново място и там ще прехвърлят своя град, а после ще го направят столица на България. И тогава вече нищо няма да може да спре и останалите, които привличани по някакъв начин от блясъка на столичния град все още са успявали да се примирят с ужасното презастрояване. Те ще напуснат панически града, след което всички държавни учреждения, парламент, съд, прокуратура, полиция и всичко друго по същия панически начин ще се премести в новия град.
А какво ще остане в старата столица? Как какво – ще останат последните строители, които не са успели да си продадат апартаментите в момента, когато е избухнал огромният взрив от недоволни от презастрояването. И тези нещастни строители /казвам нещастни, но въобще не ги съжалявам/ ще си скубят косите или ако са плешиви, ще си удрят главите в твърдите ръбове на своите бюра, плачейки неудържимо за изгубените печалби. Но това ще бъдат последните жители на София – след столетия когато археолозите започнат да разкопават затрупаните останки на небостъргачите, те ще откриват в странни пози тези последни жители на града, затрупани в тяхната тъга като древните жители на Помпей. И за да не се чудят /както днес се чудят археолозите/ какво точно се е случило с жителите на града, аз им давам обяснение за това положение.
Искам да поясня нещо – моите разсъждения имат за цел, колкото и да е странно, не да помогнат на тези софиянци, които все още се борят за спасението на града. Аз искам да помогна на другите, които искат да го разрушат. Всъщност, моята идея е как най-бързо да унищожим София. Това няма да стане, ако се опитвате да взривявате сградите и на тяхно място да правите поляни за разходка. Имаше такъв опит в края на 90-те години – видяхме как се рушат здрави сгради. Трудна работа! Затова по-добре е да тръгнем в обратната посока: да разрешим на всеки, който иска да строи, да строи където може, колкото може и както може. Разбира се, тази откровена свобода на действията в истинска пазарна икономика трябва да има и свобода на отговор – там където гражданите са недоволни от застрояването те ще имат възможност да се борят със строителството – с кирки, лопати или с динамит. Както намерят за добре. Ако някъде се получи така, че невинни хора загинат, това ще бъдат косвени жертви на растежа. И когато най-после се даде такова тотално разрешение /предлагам в терминологията на софийска община да се създаде такова понятие – „тотално разрешение“/ строителите ще могат според своите сили и възможности да строят там, където поискат. Право ще има този, който първи е забил кирката си в определения участък. Ще има и такова понятие – „право на първата кирка“. Едва тогава ще се почувстваме истински свободни – и софиянци, и строители – и ще можем без задръжки, без всякакви условности да си говорим по важните теми от нашето ежедневие. В крайна сметка всички ще бъдем наясно, че в най-скоро време София ще бъде унищожена и това вече няма да смущава разговорите ни по другите, истински важни теми от нашия живот.
Разбира се, самото съчетание „унищожаване на София“ звучи страшно. Но точно това му е хубавото. Изправени пред един такъв ужасяващ проблем, софийските общинари ще могат да се съберат на кризисно заседание и да създадат план за спасяването на София. За който план – понеже е кризисен и в кризисна обстановка – те ще могат да търсят пари от фондовете за развитие на регионите от Европейския съюз. Даже, ако изчакат малко София да бъде тотално разрушена, ще могат да кандидатстват по програмата за „селските райони“. Което всъщност ще бъде една форма на спасение от този проклет столичен град, който така се опъва на строителите.
Просто предлагам тема за размисъл, докато не е станало късно!