Повод за размисъл
Проф.Любомир Халачев
Четох статия на проф. Николай Овчаров по повод писанията на някакъв нидерландски журналист, представящ се за учен. Споделям оценките на професора, но неговите думи ме наведоха на други мисли.
Преди двайсетина години бях в Британския музей, развеждаше ме мой приятел, журналист и познавач на музея. На входа бяха изложени различни брошури- аз ги прегледах и си избрах една, която пазя и до сега. В нея учените от музея бяха изложили цяла поредица артефакти, пръснати по света и установяващи движението на човешката цивилизация. След като ги прегледах казах на моя приятел, че тук липсва един много важен артефакт. На учудения му поглед отговорих: “Варненският некропол“. Обясних му какво представлява и защо е толкова важно да присъства в тази иначе много подробно и съвестно съставена брошура. На моето недоумение защо учените от Британския музей не са включили нашето откритие той ми отговори: „По-лесно е да си организираш чай с Нейно величество, отколкото да вкараш артефакт в този списък. Тук е нужен не само научен принос, но и много културна дипломация, много активност от страна на вашето правителство…на най-високо ниво. И така – години докато постигнете този резултат“.
Припомням си също така думите на един български дипломат по повод моята реакция преди години на един българо-френски форум, на който предложих франкофонската телевизия да купува български програми (тъкмо бяхме станали франкофони!) Дипломатът ми каза: „Ама вие все искате държавата да ви помага- имаме пазарна икономика, продавайте култура колкото искате!“ Напразен беше опитът ми да му обясня, че културата по цял свят се продава не на пазара, а в кабинетите на политиците и дипломатите. Последният пример е приемането на новият Закон за филмовата индустрия в началото на тази година. Под натиска на американските дипломати нашите депутати приеха закон, в който Република България даде на американските филмови компании сериозни финансови стимули. Това наричам аз успешна дипломация!
Когато прочетох статията на проф.Овчаров разбрах още нещо – защо всъщност Нидерландия така упорито отказва да ни пусне в Шенгенското пространство. Припомням думите на цитирания нидерландски псевдо-учен: „Какво може да се очаква от балкански аборигени, сред които пък българите са най-скапаният народ“. По-важното е не усещането за обида, а липсата от наша страна на адекватни културни и дипломатически отговори – не само в Нидерландия, навсякъде по света. И докато ни характеризират с подобни думи ние се опитваме да умилостивим холандския премиер като му подаряваме сорт български лалета, та дано да хареса лалетата и да забрави думите на своя сънародник. Засега не става!
Но, да се върнем на началото на тези размисли, тъй като предстои новият кабинет всеки момент да започне работа и един от съветите към бъдещия премиер беше да обърне особено внимание на външния министър. Не случайно! За тези които не помнят ще припомня, че през последните 140 години българската армия не е имала загуби на бойното поле. Провалите ни винаги са идвали на полето на дипломацията. Затова, мисля си, дали няма да бъде по-полезно като гласуваме отново помощта за армията да заделим малко средства и за издигане нивото на дипломацията. Надявам се, че в близко бъдеще няма да имаме истинска военна заплаха, но на полето на дипломацията непрекъснато ни бият. Крайно време е да си вземем поуки.
Просто предлагам идея за размисъл на новия министър-председател. И му желая успех!