Понякога ще идвам във съня ти…
На 7 декември 1909 г. е роден Никола Вапцаров. Цялата му биография може да се затвори в думата „Поет“. Само, че думата „Поет“ е написана с главна буква. Дори само стихотворението „Прощално“ да беше написал, пак щяхме да го кажем. Малкото на брой стихотворения, които ни оставя Никола Вапцаров, като че ли правят още по-удачно сравнението на неговия талант с този на другия наш велик поет и революционер Христо Ботев. Само, че Христо Ботев имаше бунтовното щастие да загине с пушка в ръка, водейки битка с поробителите. А Никола Вапцаров е разстрелян без много мисъл в гарнизонното стрелбище. И без желание да се разбере какво представлява той за българската поезия.
Много пъти съм си задавал въпроса: „Какво щеше да бъде ако Вапцаров беше останал жив?“ Не знам, трудно се отговаря на подобни въпроси но мисля, че съдбата му нямаше да бъде така спокойна и щастлива, както сигурно някои хора си представят. В характера му, в поезията му прозираме чертите на човек неспособен да се съгласява с обществените неправди. Без значение от какъв обществен източник идват те. Така че…съдбата явно е решила да остави спомена за неговата личност поставена завинаги върху красив, мраморен постамент.
А ние трябва от време на време да си спомняме неговите стихове и да си повтаряме, че нация която е имала такива поети не трябва да се предава. Те не ни позволяват да останем равнодушни.
Никола Вапцаров – име на ПОЕТ!