ДЕВЕТИ
И този Девети дойде. Едни ще празнуват, други ще отбележат, трети ще мълчат.
За едни това е ден-начало на една нова България, ден на победа и светли мечтания, ден първи. Ден окървавен и опожарен, ден с високо вдигнат над главата юмрук.
На другите погледът е втренчен в началото на техния край с всичките безмилостни безумия на всяка революция.
Мълчаливите, както винаги е било, очакват който и да е победител с китки от вечно цъфтящи тиха подлост, скромно предателство и приведен гръб.
Но Девети е история за всички. История на България, история на българския народ, а тя – историята не е и не може да бъде добра или лоша. Разрушиха построеното, посяха духовна поквара и безбуквие. Сега мачкат и нея – историята. Не научиха, че колкото и да се криви и преправя, тя винаги остава.
Девети остава.