КУЛТУРЕН САЛОН АБВ представи книгата на проф. Любомир Халачев „10 неща, които никога няма да правя“
КУЛТУРЕН САЛОН АБВ представи книгата на проф. Любомир Халачев „10 неща, които никога няма да правя“. Изданието бе презентирано от издателя Иван Гранитски.
Иван Гранитски: Поздравявам ПП АБВ, че такъв умен човек е в листите
Добре би било в бъдещия парламент, а и въобще в политиката, да има такива талантливи хора. Талантът на проф. Халачев е гаранция за успеха на АБВ и за спасение на Отечеството ни. Книгата „10 неща, които никога няма да правя“ е особена книга, съдържаща много поуки. Това е доста особена книга. Тази беда, пандемията, е донесла нещо положително. Затваряйки се, проф. Халачев разсъждава какво става с днешното българско общество в условия на COVID. Той разсъждава не с трагизъм, защото е неприятно, трагично, грозно, мъчително, а разсъждава нежно, лежерно, с чувство за хумор, някъде с ирония, другаде с разбиране, със състрадание. Там има много естествени и битови истории. Те обаче са наситени с един философски подтекст, с поуки – какво не трябва и трябва да прави един мислещ човек в такава ситуация. Най-важното на тази книга е лекотата, с която тя е написана. Разказите на Халачев в тази книга са написани с леко дишане, с артистизъм, с чувство за хумор, с размисъл, самовглъбяване. Написана е с едно усещане, което той внушава на читателя, че над всичко все пак има вечни ценности, че човек не трябва да се възприема много сериозно защото животът е кратък, изкуството е вечно. И сто години да живее един човек – това е един миг от историческото развитите“.
Проф. Любомир Халачев: Задачата на писателите е да казват на хората как да живеят в хубаво и лошо време, особено в лошо
Задачата на писателите е да казват на хората как да живеят в хубаво и лошо време, особено в лошо. Те трябва да се опитат да направят така, че хората, като четат, като се опитват да вникват в историите, които разказват, да разберат, че каквото и да става, не е толкова страшно. Важно е хората да се усмихнат, когато четат. Онзи ден говорихме с доц. Мангъров. Той също каза, че това, че сме в тежка ситуация има две страни – едната медицинска, другата пак медицинска, но става въпрос за психология и за психиката на хората. Тя е ужасно изтормозена. Може да се напише книга, от която целият свят да потъне в една страшна черна дупка и от нея да няма никакво излизане. Аз предпочитам така да разкажа тези истории, че хората след всяка история да си кажат: „Абе, страшно е, ама не е толкова страшно“ и да се усмихнат, ако може. Аз мисля, че това е задачата на писателите“.