Любомира Ганчева: 1 май не е просто ден на сплотеността на работещите, а е един Великден на труда и на трудовите хора
Представители на „Коалиция за България“ се включиха в празничното шествие по случай Деня на труда. Пред стотиците, които отбелязаха 1 май зам.-председателят и кандидат за евродепутат Любомира Ганчева заяви, че днешният ден е Великден на труда и на трудовите хора.

От края на миналия век 1 май е ден на острия и справедлив протест, на борбата за социална справедливост. Преди 130 години, в един бурен ден на 1890 г. група мечтатели излизат за първи път на български площад, за да отбележат Деня на международната пролетарска солидарност. Излизат със своята вяра в труда и човека, с вяра, че животът може да е по-справедлив, по-хубав, по-достоен. И така до днес. 1 май освен всичко друго е и празник на надеждата, той се отбелязва и в най-тежките, най-трудните условия. Отпразнували са го в окопите по време на Първата световна война и в условията на най-жесток терор в периода между войните.
През последните години обаче се убеждаваме, че 1 май не е ден за празник, а за битка! Малките Гаврошовци, познати от стиховете на Смирненски отпреди век, може би днес са пораснали, но техните родители, родителите на стотици хиляди български деца, са все така без работа. А тези, които имат, не могат да посрещат разходите си с нея.
Управляващите не желаят да видят и чуят, че освен една малка група млади добре облечени бизнесмени, които просперират, има още няколко милиона българи, които измръзват до смърт в домовете си, които с месеци не получават мизерните си заплати, които износват стари дрехи, купени втора употреба, има млади, които от страх да наблюдават как родителите им водят битка с неизплатените заплати и сметките, стягат багажа.
В България ниските нива на безработица не трябва да ни успокояват, защото истинският проблем са работещите бедни! Това е най-жестокият вътрешен проблем за нацията! Борбата за физическо оцеляване се превърна в ежедневие за повечето български семейства, за цели общини и райони. Българските работници са най-бедните в Европа, с всяка изминала година обедняват все повече, а въпреки формалните им законова защита, властта на капитала на практика ги държи обезправени. Ако през 1988 г. бедните в България са едва 2% от населението, днес, 30 години по-късно в бедност и риск от социално изключване едва оцеляват над 40% от българите!
Стратегията за развитие на икономиката на управляващите се гради върху теорията за привличане на чуждестранни инвеститори заради „евтината работна ръка“. Само че дори и тези гръмки обещания не дават търсения резултат. Най-големият инвеститор в България са българските работници зад граница, които вливат милиарди левове под формата на преводи за близките си, за да оцелеят.
Трудът е системно ограбван, и то в огромни размери! Това се случва през:
– данъчната система
– най-ниските, мизерни работни заплати – трудът в България е най-евтин в ЕС и тази цена се плаща от работника
– най-дълга продължителност на време за труд – българи и австрийци работят най-дълго в ЕС, но в Австрия средната месечна работна заплата преди данъци за 2018 г. е 3 632 евро, а в България – 586 евро!
Всичко това доказва, че 1 май не е ехо от миналото. Това е съвременната борба за национална икономическа независимост и социална справедливост, за всички! 1 май не е просто ден на сплотеността на работещите, а е един Великден на труда и на трудовите хора, на създателите на благата, които погрешно се разпределят за 1% облагодетелствани. Един Великден, който лесно може да се окаже Видовден за управляващите, които превърнаха обикновения българин в емигрант от собствената му държава!
Днес повече от всякога се нуждаем от солидарност, солидарност с трудовия човек, с безработния, с този, който утре ще застане на трудовата борса, или този, който цял живот честно се е трудил и незаслужено мизерства днес. Днес сме длъжни да издигнем високо глас за защита на работещия човек. Когато си припомняме традиционните искания на световната левица, да ги кажем простичко, по човешки – че искаме хляб и топлина за всеки, работа за всички, мир за България, Балканите и Европа!
Ето защо от „Коалиция за България“ се обявяваме за битка:
- за нови работни места
- за по-високо достойно заплащане
- за защита срещу произвола на капитала
- за зачитане и уважение към труда
- срещу погазването на трудовото законодателство и опитите за неговото разбиване
Битка за България!
Ние няма да изневерим на нашите ангажименти за защита правата на трудовия човек, на българина срещу неговото ограбване, срещу опитите зад гърба ни да се решава нашето бъдеще, срещу пълното социално безхаберие.
Предстоят ни отговорни решения и тежки изпитания. Ще ги преодолеем, ако осъзнаем силата на обединението и обединим силите си. Дошло е времето да докажем, че „ний не сме веке рая покорна“ и че са живи идеалите „за чиста и свята Република“.
ВИЖТЕ ОЩЕ ТУК


