АБВ-Младежи за проблемите на агресията и езика на омразата
“РОЛЯТА НА МЛАДЕЖКИЯ СЕКТОР
В ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ЕКСТРЕМИЗЪМ И ДИСКРИМИНАЦИЯ”
ПОЗИЦИЯ
на I–ва Национална отчетно-изборна конференция на АБВ-Младежи
по проблемите на агресията и езика на омразата
АБВ-Младежи сме сериозно притеснени от все по-засилващите се проявления на език на омраза в България, които се наблюдават през последните години.
Още през 1997 г. Съветът на Европа дефинира речта на омразата като „всички изразни форми, разпространяващи, подбуждащи към, улесняващи или оправдаващи расовата ненавист, ксенофобията и антисемитизма или други форми на ненавист, основани на нетолерантност, афиширана като агресивен национализъм и етноцентризъм, дискриминация и враждебност срещу малцинства, преселници и хора с мигрантски произход“.
Поради предизвикателствата на мигрантската криза и тежките социални проблеми на България подобен тип мислене и говорене вече е ежедневна практика, то се е стандартизирало и от признак на социално объркване и деморализация вече се е превърнал в белег на обществена агресия.
Враждебната реч е част от нашето всекидневие. Неин най-чест обект са бежанците/мигрантите, следвани от ромите, хомосексуалните мъже и правозащитните организации.
По-притеснителното обаче е, че тя масово се използва от политиците и медиите, които формират общественото мнение. Речта на омразата е силен инструмент за сразяване на политическите опоненти, а враждебният език запълва все по-съществена част от сутрешните блокове, централните емисии и водещите заглавия в медиите. Това силно рефлектира на обществото. То пренася езика на агресия в семейството, на улицата, на работното място и най-вече в социалните медии, където публикации с агресивно съдържание са най-харесвани, коментирани и споделяни. Обществото ни постепенно е притъпило своята чувствителност, че подбуждането към расова или национална вражда освен социално заболяване също така е престъпление съгласно Наказателния кодекс на Република България.
АБВ-Младежи остро осъждаме превръщането на омразата и агресията в медиен и политически инструмент с пазарна стойност. Готови сме да се борим за премахването й от ежедневието на нашето общество. Един от най-ефективните начини за това е подобряване на осведомеността за негативните последици от агресията и омразата, насърчаването на интернет, медийна и гражданска активност, отстояване правата на човека както онлайн, така и офлайн.
Вярваме, че младежкият сектор трябва да има водеща роля в борбата за тази промяна, като работи с младите хора и промени техния начин на мислене и търпимост към агресията, ксенофобията и расизма. Убедени сме, че младежкото включване ще създаде сигурна среда за развитие на едно ново по-толерантно поколение, което ще разгърне потенциала си и ще взаимодейства без употреба на агресия и омраза.
За постигането на тази стратегическа цел ние призоваваме за:
- Въвеждане на строги мерки, контрол и санкции срещу употребата на език на омраза от страна на медиите;
- Социални политики срещу маргинализацията на групи от обществото;
- Антидискриминационни обучения – формални и неформални, онлайн и офлайн;
- Обучение по граждански и човешки права – задължителен предмет в училище;
- Включване на повече обучения на възрастни като обучители на млади хора и родители;
- Социалните политики да предлагат повече възможности за включване на младите хора
- Анализ на първата фаза от кампанията на ООН „Движение за език без омраза“ в Република България (реализирана през периода 22 март 2013 – 31 март 2015 г. от Министерство на младежта и спорта и Национален център „Европейски младежки програми и инициативи”);
- Рестартиране на нова фаза “Кампания за език без омраза” в тясна връзка с национална и местна власт;
- Изграждане на тясна връзка между “Кампания за език без омраза” и национална и местна власт;
- Разработване и прилагане на неконфликтни сътрудничества.

