Любомира Ганчева пред „Фокус“: Имаме намерението да излезем извън обхвата на страната с инициативата „Аз оставам в България“
Любомира Ганчева е Председател на АБВ-Младежи и Заместник-председател на ПП АБВ.
Родена на 10.04.1983 г. в гр. Пловдив. Завършила е “Макроикономика” в Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”, както и десетки обучения по политическо лидерство и социална демокрация.
Въпитаник на Българско училище за политика “Димитър Паница” и Съвет на жените в бизнеса. Участник в Световен форум по демокрация към Съвета на Европа.
Любомира е посветила над 15 години и близо половината си живот на доброволчество в сферата на младежка политика на местно, национално и международно ниво.
- През 2002 г. е автор на иновативната Програма “Пловдив за младите”, по която младежки групи и организации кандидатстват към Община Пловдив за финансиране на свои дейности. Благодарение на Програмата вече над десетилетие в бюджетът на Община Пловдив има разходи за младежки дейности и са финансирани стотици младежки проекти.
- ПР и член на УС на Национален младежки форум (НМФ)- най-голямата чадърна младежка организация в България. Автор на Комуникационната стратегия на НМФ.
- Експерт по младежка политика към Постоянна комисия по въпросите на децата, младежта и спорта към 43-то Народно събрание на Република България
- от август 2015 г. до момента е член на работна група ‘Funding network’ към най-голямата европейска младежка организация – European Youth Forum
Фокус: Г-жо Ганчева, през ноември от АБВ – Младежи стартирахте кампанията „Аз оставам в България“. Какъв е резултатът от нея до момента и какви инициативи реализирахте в рамките на кампанията?
Любомира Ганчева:
Кампанията „Аз оставам в България“ стартира по време на втория ни национален семинар през изминалата година в града – герой Плевен. Град, за съжаление, който все повече страда от отлив на млади хора, както и страната ни. По време на този семинар се обединихме с над 70 младежи от нашата организация, че държавата като че ли изоставя младите хора на произвола на съдбата. Тя няма целенасочена политика за тях не само през последното правителство, а през целия прехода. За съжаление ние младите хора сме тези, които плащаме тежката цена на прехода. Ето- защо избрахме за наша инициатива слоганът „Аз оставам в България“. Водени сме от идеята, че младежите трябва да се обединим около младежки каузи, които увличат останалите млади хора. Каква по-силна кауза да убедим нашите връстници защо трябва да останем в България. Инициативата е национална и дългосрочна, национална, защото обхваща цялата страна. Даже имаме желанието да излезнем отвън територията на страната и да обхванем нашите връстници и сънародници там и да им дадем мотивацията да се върнат и да вложат сили умения в България. Дългосрочна е, защото цели да промени нагласите, за което е необходимо по-дълго време. Планирахме няколко различни инициативи. Стартирахме през ноември месец. Организирахме спортен турнир под надслов „Спортът сплотява, живей, спортувай, не бъди пасивен“. Това е първият по рода си турнир, в който обединихме още пет политически и младежки организации. Заедно показахме, че на първо място спортът не е противопоставяне, а е начин за активен живот и начин за обединение. На второ място, че ние младите хора, които се занимаваме с политика можем да се изправим срещу моделът в политиката на грозно противопоставяне, на агресия и злословене, ад а предложим наш, младежки подход за обединение около каузи. Каузата „Оставам в България“ беше припозната от всичките организации. В началото на тази година още в януари месец подписахме с тези участници в турнира харта за ролята на младите хора срещу езикът на насилието, агресията и омразата. Това е един от най-големите и разрастващите се проблеми сред нашите връстници. Не само чрез харта, а чрез различни инициативи, акции, ден на отворените врати, кръгли маси и дискусии се обединяваме заедно и насочваме усилията си за противопоставяне на този проблем. През март месец се включихме активно в честването на 140 години от Освобождението на България. За съжаление нещо, което отстъпи на заден план в календара на правителството, но ние от АБВ – Младежи бяхме много активни не само с участието в различните градове, където героите са дали живота си за Освобождението. Опитахме се да дадем нашия дан, като направим един патриотичен календар. Той е иновативен, защото започва от март месец и е посветен на 140 години от Освобождението. Нарекохме го ежедневник по патриотизъм. Патриотизъм в хубавия смисъл на думата, който идва от родолюбие и обич към родината. Всъщност всяка дата и всеки един ден в месеца трябва да ни носи причина да се гордеем, че сме българи и защо да искаме да останем в България. Предстоят ни още много малки локални инициативи. Така например през май месец имахме „Аз пиша на кирилица“ за четвърта поредна година. В момента работим върху едно много голямо социологическо проучване за младите хора в България и извън страната, което се опитва да покаже какви са основните проблеми. Защо младите хора всъщност решават да напуснат в България и кои са факторите, които ще ги накарат да се върнат. Това е дългосрочна инициатива и през цялата тази година и през следващата сме заложили много различни неща.
Фокус:
В началото обявихте, че инициативата ще е конкретна, интересна, увличаща и ще бъде сред хората. До колко млади хора достигнахте и ангажирахте с каузата да останат в България?
Любомира Ганчева:
Всяка една от инициативите, които изброих, е идвала от младите и е за младите. Това е смисълът на всичките действия на АБВ – Младежи, а именно да правим инициативи, които сами измисляме. Много е трудно да се направи аритметика до колко хора сме стигнали. Патриотичният календар, за който стана дума , беше в тираж 4000 броя, в които огромната част бяха раздадени на млади хора, читалища, самодейни групи, по време литературни и исторически четения. Като резултат имаме много писма ,контакти през „Фейсбук“ в централата на партията не само в София и отделните населени места. Най-позитивното е, че благодарение на календара и другите инициативи от „Аз оставам в България“ виждаме, че сме убедили десетки млади хора да се запишат в редиците на политическа партия, защото припознават каузата като своя. Имаме много попълнение в голяма част от областите в България и нови структури в редица градове. За по-малко от година, откакто сме обявили инициативата, успешно сме стигнали до хиляди души и онлайн и офлайн, но имаме и вече десетки нови членове, които активно ще работят за нея и ще мултиплицират ефекта.
Фокус:
Не мога да не ви попитам какво е мястото днес на младите хора в България?
Любомира Ганчева:
Младите хора в момента са близо половината в света. Така че със сигурност ролята им е значителна. Тя ще се увеличава с времето. В България се забелязва противоречие. От една страна опитът на АБВ – Младежи показва, че има страшно много голям потенциал и младите хора можем да предлагаме реални политики, които са работещи и да ги реализираме с нищо и никакъв бюджет. Доброволчеството сред младите все повече започва да взима превес. От друга страна абдикацията на държавата влиза в остри противоречия с това желание и стремеж с това желание на млади хора да реализират младежки политики. Нашата позиция по темата е, че трябва да търсим обединение. Надяваме се правителството ,държавата и управляващите да припознаят младите хора не като проблем, а като ресурс и партньор, с който могат да търсят взаимодействие и диалог. Неслучайно една от основите на европейските политики за работа с младите хора е структурен диалог. За съжаление правителството не показва такова отношение към младите хора, но тук е мястото на младежките организации, и граждански, и политически, както АБВ – Младежи, които можем да бъдем едни от водещите в този тип диалог и да го инициираме. Миналата седмица ние от АБВ излязохме с една позиция, която цели да засили вниманието към един сериозен проблем, за който много малко се говори. За какво става въпрос. Според ООН сега през края на юни месец населението на държавата за пръв път след близо 100 години е под 7 млн. души. БАН излязоха преди няколко месеца с много задълбочен анализ, който казва, че през 2040 г. близо 25 % от българското население ще изчезне. Свидетели сме на една демографска катастрофа-. Точно тук такъв тип инициативи като тази на АБВ „Оставам в България“ са много важни и ценни. Те ще дадат причините, смисълът защо младите хора трябва да останем в България, да се обединим, ако искаме държавата ни да пребъде.
Фокус:
Чува ли се гласът на младите в днешно време и как си обяснявате тяхната апатичност по отношение на политиката и случващото се в страната ни?
Любомира Ганчева:
Няма да е пресилено, ако кажа, че АБВ е алтернативата по отношение на младежката политика. Ние сме почти единствените, които вършим конкретни стъпки в областта на младежката политика и не се занимаваме само с празнодумие. През месец април тази година се проведе една от най-големите Младежки европейски конференции и във връзка с новата европейска стратегия за младежта. Тя беше под егидата на председателството на Съвета на ЕС. Тази конференция беше учебникарски пример как не трябва да се прави едно младежко мероприятие, но в същото време показа по недвусмислен начин какво е отношението на управляващите към младите хора. Макар че тя беше под егидата на структурния диалог, което означава процес на овластяване на младите хора, на самата конференция участниците не само че нямаха шанса да дискутират с управляващите, а даже получаваха смс-и кога за кой лидер на управляващите да ръкопляскат и пищови с удачните въпроси. Това не е ролята на младите хора. Те трябва да бъдат двигател. Тук е ролята на младежките и политическите организации да покажат пример, да издигнат глас срещу този тип поставяне на младите хора в позицията на слушател. Апатията и резултатът от нея е поради фактът, че им се предоставя позицията на слушател.
Фокус:
Основите на следващата Европейска стратегия за младежта бяха поставени на Европейска младежка конференция, която се проведе в рамките на българското председателство. Как виждат младежите на АБВ тази стратегия?
Любомира Ганчева:
Ние от АБВ сме работили активно в национален младежки форум, която е най-голямата младежка национална организация и в европейския младежи форум. Това са структурите, отговорни за воденето на структурния диалог не само в България, но и на европейско ниво. Винаги сме имали активна роля в дискусиите и формирането на приоритетите на европейската стратегия. Още в края на миналата година при посещението на Антонио Таяни участвахме в дискусията, сега по време на най-големия младежки фестивал в Страсбург под егидата на Европейския младежки форум, наши представители отново участваха в дискусия с Антонио Таяни. Коментираха конкретни параметри защо трябва да се увеличи бюджетът на програмата Еразъм +, която е програмата, осигуряваща най-многото ресурс и най-многото ресурс и инициативи за европейската стратегия за младежта. Със сигурност младежката политика си е била винаги запазена територия за АБВ и в частност за АБВ – Младеж и ние ще продължаваме оттук насетне да участваме и на документално ниво в задаването на приоритетите и параметрите за европейската младежа стратегия, но и най-вече в реализирането й на практика и най-вече на принципите на европейската стратегия, която гарантира равни права на младежите и мястото и участието им в обществения живот като равноправни партньори. Продължаваме да работим не само по кампанията „Оставам в България“. Тя е продължение точно на една такава стратегия защо младите хора трябва да се чувстват важни и тежки като камъкът, който тежи на мястото си. По същия начин искаме да отговорим защо и ние трябва да се чувстваме важни и ценни за България.
Деница КИТАНОВА