Проф. Борислав Борисов: Предложенията на АБВ в Закона за висшето образование са ключови и отварят широко вратата за развитие на университетите
Предложенията на АБВ в Закона за висшето образование са ключови и отварят широко вратата за развитие на университетите в България. Те на практика осигуриха истински старт на реформата в сектора. Това заяви по време на кръгла маса по проблемите на висшето образование, организирана от Гражданския съвет към АБВ, заместник-председателят на партията и председател на Парламентарната група на АБВ и на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта към 43-то Народно събрание проф. Борислав Борисов. По думите му приетата идея на Алтернатива за българско възраждане университетите да имат право да реализират стопански своята научна продукция е от особено голямо значение. “Българските университети единствени в ЕС до сега нямаха право да реализират стопански научната си продукция. Например, ако разработят от Техническия университет едно изобретение и получат патент, какво можеше да го направи този патент ректорът, какво до сега можеше да го направи университета този патент? Освен да го окачи в рамка на стената или да го изложи заедно с купите си по спорт. Каква беше логиката на това? Как се очакваше да стигне науката до бизнеса? Благодарим за разбирането, че се прие идеята най-накрая нашите университети да могат да създават търговско дружество, за да реализират научна продукция. Само един пример давам: всяка година Харвард печели милиарди долари от продадени свои лицензи. Промяната осигурява реализация и на креативността, постигната от университетите, защото науката е само част от креативността. Други форми са изкуствата и литературата. Предимство е, че законът вече разрешава стопански да се реализират и произведенията на изкуството “.
Според професор Борисов би трябвало да се промени и отношението към възрастта за пенсиониране на преподавателите, предвид факта, че голяма част от тях произвеждат научен продукт през целия си живот. Трябва да се регулира и съотношението между преподаватели и студенти, тъй като във водещите висши учебни заведения в Европа съотношението е един преподавател на 4 до 7 студенти, докато у нас има специалности, в които един преподавател обучава повече от 40 души.
Проблем е и фактът, че частните висши учебни заведения не произвеждат собствени кадри, а вземат преподаватели от водещите университети, което в крайна сметка води до спад в качеството на обучение, посочи още заместник-председателят на АБВ. По думите му в България се наблюдава и негативната тенденция профилирани висши учебни заведения да предлагат неспецифични за тях специалности, което също води до некачествена подготовка на кадрите.
Трябва да се преосмислят и критериите за оценка на дейността на университетите. Няма как всички висши учебни заведения да са много добри и отлични, посочи още проф . Борислав Борисов. Според него заложеното в закона право университетите ни да разкриват свои структури в чужбина също е от особено голямо значение. „Ние имаме огромна диаспора в чужбина, в същото време всяка година средно 10 000 – 12 000 места не се усвояват от плановите бройки за прием на студенти в България. Това са пари, които са отпуснати от бюджета за обучение. Защо да не учим българите в чужбина чрез нашите университети, с нашите учебници ?“
Професор Борислав Борисов коментира и промените в уредбата на дейността на институтите. „До сега институти можеха да се създават само за научно-изследователска работа – идея, която беше хубава, но недоразвита до този момент. Институтът е този, който прави науката, прави науката в новите направления. Какъв е смисълът ако тази научно-изследователска работа после не я пренесеш в учебниците? Това вече сега е възможно. Нещо повече: ако развие науката в определена степен, институтът може да разкрие и нова специалност чрез факултета по това ново направление“.
В заключение председателят на Парламентарната комисия по въпросите на децата, младежта и спорта обърна внимание и на критиките, които бизнесът отправя към системата на висшето ни образование. Аз, като два пъти ректор на УНСС – професионално висше учебно заведение – си позволявам да имам претенции към бизнеса. Кой е този бизнес, който има претенции към висшето ни образование? Нека да видим структурата му в България. Над 92 процента от фирмите у нас са малки или микро предприятия. Над осемдесет процента всъщност са микро. Едва около 7 процента са средни и само 0.2 процента са едри предприятия. Университетите били виновни. А къде е бизнесът ни, който, например, да употребява атомните ни инженери, машинните ни инженери, физиците ни, химиците ни? Да си зададем въпроса коя част от този бизнес ползва специалисти с висше образование и правилото за разделение на труда? Висшето образование няма за цел да готви специалисти за сергии, магазинчета и кафенета. Висшето образование готви специалисти, които да подсигуряват технологичен прогрес. За какъв технологичен прогрес можем да говорим като над 80 процента от фирмите у нас се занимават с търговия и услуги?“, подчерта проф. Борисов. По думите му бизнесът трябва да започне да инвестира сериозно в образованието, ако има претенции към неговото качество.
Пресцентър ПП АБВ