ТАНГО С МУЗИКАНТИ
Явор Цаков
Какъв по-сигурен начин да отвлечеш вниманието от това, което искаш да скриеш, като пролееш една закъсняла и неискрена сълза за българската култура – и по-конкретно в нашия случай – за българската музика в ефира на радиото и телевизията.
Представете си само степента на предлаганата наглост:
– четири години подготвяш поправки в закона за радио и телевизия и стигаш до кривата круша, под която се блъскат един в друг разминаващи се параграфи;
– ресорната парламентарна комисия за култура и медии отхвърля проекта, а ВМРО иска извънредно заседание на Народното събрание. Целта е да се претупа нещо, което би трябвало да ни измъкне от неблагоприятното 112-то място в класацията за свобода на медиите;
– срещу недомислиците в проектозакона се обявява дори Комисията за защита на конкуренцията, която подозира, че има лобистки интереси зад лозунгите за духовност и за подпомагане на онеправданите творци.
Не е ли демагогия да криеш в касата си офертата за новата партида американски самолети за милиарди, а да отклоняваш вниманието към един въпрос за далеч по-малко средства от хазната и да искаш извънредно законодателство и прибързано решение „на парче“ с идеята за купуване на гласове.
А към поредното „танго с музикантите“, което не ги прави единни, а ги противопоставя, се прикачва и още едно извънредно искане – дебат за неизбежната отбрана – лош намек за самочувствието на наплашените, дори стресирани българи в условията на пандемия.