1 година без Светлин
„…Не знам кой и кога е изрекъл максимата за духовната нищета и посредственост, че „няма незаменими хора“, но винаги, когато изпращаме живота, разбираме колко сурова и различна е мярката на смъртта и колко голяма е бездната, която оставя личността…“
Дали Светлин е написал тези думи за себе си, не е ясно, но звучат като за него. Действително тази бездна, която той остави след себе си, може да бъде запълвана само с негови мисли, негови картини и изживявания с него. 1 година без него е толкова много и толкова малко. Защото, всъщност, той си е с нас.
